5.3. Процедура за вземане на решение
Решаването на проблеми е процес, който включва поредица от взаимосвързани действия. Този процес във времето може да бъде разделен на компоненти: етапи, етапи. Нека обобщим три етапа:
Етап 1 - подготовка и вземане на решение;
Етап 2 - внедряване на решението;
Етап 3 - оценка на резултатите.
Нека се спрем на етап 1 по-подробно, тъй като той е по-податлив на формализиране. Реалният брой етапи, на които може да бъде разделен 1 етап, зависи от проблема, който се решава. Винаги можете да разграничите следните пет етапа на етапа на директно вземане на решение.
1. Диагностика на проблема.
2. Формулиране на ограничения и критерии за вземане на решение.
3. Дефиниране на алтернативи.
4. Оценка на алтернативите.
5. Избор на алтернатива.
Стъпка 1.Диагностика на проблема
Има два начина, по които възниква проблемът: 1). Проблемът възниква от противоречието на целта (идеалното състояние на обекта на управление) и ситуацията (реалното състояние на обекта) - т. нар. реактивен контрол; 2). Проблемът се разглежда като потенциална възможност за подобрение – проактивно управление.
Етапът на диагностициране на проблем сам по себе си е доста сложна процедура, в която могат да се разграничат следните последователни действия:
- установяване на симптоми (външни прояви) на проблема;
- дефиниране на проблема в общи линии;
- събиране и анализ на релевантна (свързана с конкретен проблем) информация;
- Идентифициране на причината за симптомите.
Стъпка 2.Формулиране на ограничения и критерии за вземане на решения
Решението, което трябва да бъде взето, трябва да бъде реалистично, т.е. да осигури наличието на необходимите сили и средства за изпълнението му. Ето защо, преди да обмислитеалтернативи, е необходимо да се въведат ограничения, които стесняват възможностите при вземане на решение. Те зависят от конкретната ситуация и мениджъра, който взема решението. Най-честите ограничения включват следното: налични средства; съществуващи служители с определена квалификация; наличие на материални и технически ресурси; налични технологии; конкуренция; законодателство; етични съображения. Особено може да се открои такова важно ограничение като ограничаването на правомощията на управителя.
На същия етап се определят критерии за вземане на решение, т.е. стандартите, спрямо които ще се оценяват алтернативите.
Стъпка 3.Дефинирайте алтернативи
В идеалния случай трябва да се определят всички възможни действия за решаване на проблема, но на практика мениджърът разглежда алтернативи, докато не се намери първата алтернатива, която отговаря на критериите и позволява да се реши проблемът.
Когато е необходимо да се получат максимум нестандартни алтернативи за ограничено време, може да се използва добре познатият метод "мозъчна атака".
4 етап.Оценка на алтернативи
Оценката идентифицира предимствата, недостатъците и възможните последствия от всяка алтернатива. Алтернативите се сравняват спрямо критериите, установени в стъпка 2. Ако алтернатива не отговаря на един или повече от критериите, тя не се разглежда допълнително. За да може да се сравнява, е необходимо да се приведат алтернативите и критериите в сравнима форма (в натурални, парични единици или в точки).
Стъпка 5.Алтернативен избор
Ако всички предишни етапи са преминали успешно, изборът е лесен за правене.
Това завършва Етап 1 в процеса на вземане на решение.
За успешното изпълнение на решението (етап 2) е необходимо то да бъде признато от изпълнителите, т.е.тези, които ще го приложат на практика. Това признание не се постига автоматично, лидерът трябва да убеди подчинените. Ако изпълнителите са участвали пряко в процеса на подготовка и вземане на решение (на етап 1), решението ще бъде изпълнено по-успешно.
Етап 3 от процедурата за вземане на решение е оценката на резултатите. В същото време се оценяват последствията от решението, действителните резултати се сравняват с очакваните. Така, преди да е станало твърде късно, можете да коригирате решението (виж Фиг. 13).
Оценка на изпълнението на приемането
решение решение резултати
ко р е к т и р о в к а
Фиг. 13. Процедура за вземане на решение
в) към свързващи процеси;
Кой от принципите на вземане на решения е най-предпочитан в управлението на една съвременна организация?
в) принципа на мнозинството;
Интуитивното вземане на решения се основава на:
Процесът на вземане на решение започва с:
а) прогнозиране на ситуацията;
б) социологическо проучване;
в) диагностициране на проблема;
г) анализ на алтернативите.
Мозъчната атака се използва за:
а) изработване на общо мнение;
б) оптимизиране на управленските решения;
в) избор на алтернативи;
г) подобряване на психологическия климат в екипа.
Решенията се вземат въз основа на минал опит:
г) решения, основани на преценки.
Какво е по-вероятно да гарантира прилагането на решението?
а) участие на подчинените в обсъждането на проблема;
б) получаване на максимално количество информация;
в) съобщения за сътрудничество;
г) постоянство на лидера.
Какъв тип решения включват принципно ново мислене?
Как се казва контролата, която решавапроблем, произтичащ от несъответствие между цел и ситуация?