5.7. Московско училище по хигиена (F.F. Erisman).
Така Ерисман, без да отрича експерименталния характер на хигиената, говори само срещу нейната санитарно-техническа природа. През 1878 г. Ерисман, заедно с Н.И. Пирогов, Н.В. Склифосовски и С.П. Боткин участва в Балканската война.
Ерисман, заедно със санитарните лекари Е.М. Дементиев и А.А. Погожев извърши уникално, единствено в света изследване на санитарните условия и здравето на работниците във фабриките и заводите в Московска губерния, обхващащо 1080 предприятия със 114 000 служители. Проучването показа най-тежки условия на живот и труд на работещите.
Ерисман винаги се интересуваше от училищната или, както я наричаха, "училищна" хигиена. Наред с хигиенните препоръки за създаване на подходящи условия за обучение и санитарни изисквания, той предлага свой модел училищно бюро („Бюрото на Ерисман”), което е въведено не само в България, но и в други страни като най-добрият хигиеничен вариант. През 1877 г. F.F. Ерисман „Професионална хигиена или хигиена на умствения и физическия труд“.
Важен крайъгълен камък в историята на хигиената е класическото изследване, проведено от Ф. Ф. Ерисман, Е. М. Дементиев и А. В. Погожев на фабричните предприятия в Московска губерния през 1879-85 г. Резултатите от изследването са обобщени в 17 тома. Основните положения на хигиената и материалите от проведените изследвания са обобщени от F. F. Erisman в тритомния "Курс по хигиена" (1887-88) и "Кратък учебник по хигиена" (1898).
F. F. Erisman се показа в Московския университет като блестящ организатор. По негов план и под негово ръководство е построен Хигиеническият институт на Момино поле (1890 г.). През 1891 г. в института е създадена градска санитарна станция, която анализира хранителните продукти на московските пазари. Тойдопринесе за раждането в недрата на общата хигиена на независими хигиенни науки: хигиена на умствения и физическия труд, хигиена на храната, училищна и комунална хигиена.