6.8 Свръхпроводимост
Причините за дълбоките различия между квантовата физика и класическата физика се крият в предмета на нейното изследване, който не са физическите тела, а директно елементите на системата ABC. С други думи, мистериозните свойства на квантите не идват от малките размери, а от свойствата на Сура, Асура и Вихър. При определени условия тези свойства се проявяват и в нашия макрокосмос. Например под формата на явлението свръхпроводимост.
Самото съществуване на този феномен служи като пряко потвърждение за реалността на системата ABC, тъй като е практическа реализация на нейното основно свойство, описано в древните ведически митове.
При липса на диференциален вихър, елементите на системата ABV - Sura и Asura не влизат в конфликт помежду си.
Това свойство се проектира и върху елементите на дъщерната система, които са атомното ядро и електроните. В този случай трептенията на атомите и електроните са вихрови разлики, които генерират конфликт и в резултат на това сблъсък на електрони с атоми, когато протича електрически ток. Когато температурата на веществото се понижи, трептенията в кристалната решетка отслабват, т.е. разликовият вихър между сурите и асурите отслабва. В резултат на това електроните не изпитват никаква опозиция от ядрата, което води до липса на електрическо съпротивление в това вещество.
Феноменът на свръхпроводимостта със самото си съществуване пряко доказва това, което твърдят древните арийски митове. Сурите и асурите се противопоставят един на друг само ако имат изкривявания, които пораждат вихрушка на разликата между тях, която образно може да бъде представена като вид вихрушка на раздора. Ако този вихър не съществува, тогава няма конфронтация между сурите и асурите.
Топлинните вибрации са типичен вихър, възбуден в структурата на материята.В първичното пространство обаче тези вибрации съответстват на различен вихър между скрутерите на родителските системи от атоми. Този различен вихър може да се разглежда като несъответствие между усуканите вихри на отделните атоми или липсата на синхрон между тях.
От своя страна тези усукани вихри имат излъчване, поради което взаимодействат помежду си. Всъщност всяко взаимодействие между тези вихри може да се счита за такова излъчване.
Сега нека обърнем внимание на факта, че това лъчение не е в състояние да излезе извън тялото. Подобно на потока прана в пирамида, тя ще се отрази от нейните граници и ще се върне обратно в тялото. Така физическото тяло може да стане резонатор за това излъчване. В нагрято тяло обаче няма да има общ резонанс. Това ще бъде предотвратено от мощен диференциален вихър, който съществува между усуканите вихри и не им позволява да се синхронизират, и следователно общото излъчване на тези вихри ще бъде хаотично. Този вихър на разликата е като много шум, който пречи на един осцилатор да улови честотата на друг.
Очевидно ситуацията може да се промени само чрез намаляване на силата на този вихър на разликата. Само в този случай, поради взаимодействието помежду си, отделни усукани вихри ще започнат да се приспособяват един към друг и ще възникне резонанс.
Това обаче изобщо не означава, че всички усукани вихри ще стъпват в крачка по команда. Различният вихър между тях съществува, докато температурата на тялото е поне малко над нулата, а общият усукан вихър все още повече ще прилича на шум. Въпреки това, при определена температура, в този шум ще се появи хармоник на резонансната честота, чиято енергия ще се увеличи с по-нататъшно намаляване на температурата.
Ако се върнем към излъчването на тезиусукани вихри, тогава в неговия хаос ще започне да се появява обща структура, която няма да бъде нищо повече от общ усукан вихър, възбуден в обема на цялото тяло.
Това явление може лесно да се илюстрира с примера на лазер. Благодарение на обмена на тяхното излъчване, атомите на веществото в лазерния резонатор се синхронизират и тяхното излъчване, затворено в този резонатор, се превръща в единичен вихър. Излъчването на този общ вихър е кохерентното излъчване на лазера.
Подобно на този механизъм тялото, когато температурата спадне, се превръща в резонатор, вътре в който се появява единичен усукан вихър.
А сега нека си спомним, че във вторичното пространство усуканият вихър не генерира нищо друго освен своята дъщерна система. Освен това, тъй като в този случай този общ усукан вихър покрива цялото тяло, самото това материално тяло ще се превърне в тази единствена детска система. Вътрешните вериги на асура на тази система ще я покрият изцяло, а за материалното тяло тези вериги на асура са веригата на електрическия ток.
На примера с пирамидата забелязахме, че скруторът отнема част от силата на потока асура, преминаващ покрай него, като го използва, за да възбуди вътрешния си вихър. Точно така, постоянно блъскайки се в усукванията на родителските системи от атоми, свободният активен усукан вихър - електронът губи своята енергия. Ако обаче асуричната верига се намира директно вътре в скрутора, тогава самата тя се превръща в негов вътрешен вихър и скруторът няма да бъде пречка за него. Освен това скруторът ще поддържа тази верига като свой собствен вътрешен вихър.
Следователно, вътрешната асурична верига на системата няма да изпита съпротивление. И тъй като за електромагнитното пространство такава верига е веригатаелектрически ток, тогава вътре във физическото тяло, което се е превърнало в единична детска система, то също няма да изпитва съпротивление.
Това тяло ще прилича на атом, чиито електрони са именно неговите вътрешни асурни вериги. Тези вериги не изпитват никакво съпротивление, следователно електроните в тялото, което, подобно на атом, се е превърнало в отделна детска ABC система, също няма да изпитат съпротивление. Така се образува свръхпроводник.
Може да си представим, че вътрешният асуричен контур на дъщерната система има много реално проявление в свръхпроводника. Той се реализира под формата на специални електрони, които не изпитват съпротивление, които са директен продукт на общ усукан вихър.
Ако температурата е близка до критичната, този вихър е слаб и има малко такива електрони. С понижаването на температурата този усукан вихър става по-силен, което води до увеличаване на броя на такива електрони. Съответно критичният ток на свръхпроводника също се увеличава.
Но въпреки факта, че истинската причина за появата на специални свръхпроводящи електрони е обикновен усукан вихър в първичното пространство, механизмът на тяхното образуване, който можем да наблюдаваме във вторичното електромагнитно пространство, може да изглежда съвсем различно.
Това е този механизъм, който физиката се опитва да разгадае. И ако физиците са сигурни в съществуването на двойки на Купър, тогава очевидно те са тези специални електрони.
Необходимо е обаче да се направи важно уточнение в представеното обяснение на ефекта на свръхпроводимост. Това е принудено от следните разсъждения.
Както разбрахме по-рано, енергията на вътрешната асурична верига (и в нашия случай силата на тока) съответства на честотата на усукания вихър в първичното пространство. Следователно може да възникне въпросът защодали свръхпроводникът не проявява дискретни нива на ток, съответстващи на резонансните честоти на усукан вихър, точно както се случва в атом?
Отговорът на този въпрос се крие във факта, че скруторът на атома се формира в първичното пространство, докато тялото на свръхпроводника вече е скрутор във вторичното пространство. Следователно това тяло не може да бъде директен резонатор за усукания вихър на първичното пространство.
Въпреки това, вътрешната асурична верига също е вихър, само във вторичната намотка на междупространствения трансформатор, който го свързва с вихъра в първичното пространство. Усуканият вихър носи такова име, защото усуква вихрите на различни енергийни пространства. И тези вихри са равни. Следователно вътрешната верига на асура има същото право да се нарича усукан вихър, както и вихър в първичното пространство.
Така резонаторът се намира в пространството, където усуканият вихър не е колебателен процес, а вихров контур в буквалния смисъл на думата. Следователно не възникват резонансни честоти.
Няма нищо странно в това, че скруторът се намира в дъщерната система, тъй като разделението на системите на родител и дете е условно. Това е една ABV система, разположена едновременно в различни енергийни пространства и свързваща ги. Съответно неговият скрутор може да бъде разположен в различни енергийни пространства.
По този начин веригата на свръхпроводящ електрически ток е усукан вихър. Топлинни вибрации - от вътрешен диференциален вихър. И самият свръхпроводник се превръща в един голям скрутор, съответстващ на ядрото на системата ABC.
В този случай част от свободните електрони се превръщат във вътрешни асурични вериги, чието ниво на конфликт с тялото на ядротое равно на нула. Свръхпроводникът става като един голям атом, придобивайки своите свойства, а веригите на електрически ток са като електрони, които се въртят около ядрото за безкрайно дълго време.
Сходството на свръхпроводник с атом може да се наблюдава директно, ако до него се доближи постоянен магнит. Този магнит буквално ще започне да левитира, докато показва невероятна стабилност в позицията си.
Такава стабилност е типичното поведение на автоматична система за управление, която поддържа даден параметър. В нашия случай този параметър е положението на тялото спрямо свръхпроводника, което се следи от системата ABV, формирана на базата на скрутор - свръхпроводник. Този ефект изглежда изключително удивителен в нашия макрокосмос, но е абсолютно типичен за всички атоми, тъй като по същия начин те поддържат разстоянието помежду си, създавайки структурата на материята. Точно както в случая на свръхпроводник, електромагнитното поле на атом, създадено от електрони, въртящи се в затворени вериги около ядрото, поддържа околните атоми в постоянна позиция спрямо него.
Друга последица от образуването на единичен скрутор от свръхпроводящо тяло е пълното изместване на линиите на магнитното поле от него, известно като ефект на Майснер.
Това изглежда се случва по следния начин.
Магнитното поле е проява на "бозонното" излъчване на асурите - електрони, които, когато попаднат в скрутора, трябва да се превърнат в усукан вихър. Очевидно за такава трансформация на полето ще е необходима допълнителна енергия и такъв вихър вече няма да бъде поле. С други думи, магнитното поле ще бъде изтласкано от скутера.
Последствието от това е, че вътрешното магнитно поле на свръхпроводникае неговата външна асура верига.
Очевидно магнитното поле на трета страна също е несъвместимо със скрутора. И тогава или скутерът го увива от себе си, или външното поле го унищожава или, по-подходящо, го завърта. Точно това се случва в свръхпроводниците от тип I. Въпреки това може да възникне ситуация, когато външно магнитно поле все пак проникне в скрутора, сякаш го пробива. Очевидно за това скролерът трябва да се развие в обратна посока в някаква удобна точка или точки и именно този случай може да се наблюдава при свръхпроводници тип II. Освен това дори самият процес на размотаване може да се наблюдава под формата на появата на вихри, които вече са експериментално открити и са известни като вихри на Абрикосов. Вътре в тези вихри скруторът се развива и се образуват тънки канали, през които преминават силовите линии на външното магнитно поле през свръхпроводника.
В заключение на темата може да се добави, че между сурите също възниква вихър на разликата, както между два елемента от системата ABC. Това неизбежно води до конфликт при контакт на ядрата на системите, който при атомите се проявява под формата на възникване на сила на триене.
Намаляването на температурата под критичната води до намаляване на вихъра на разликата между всички елементи на системата, което се изразява в изчезването на конфликта и съответно изчезването на силата на триене. Този ефект отдавна е известен като феномена на свръхфлуидността.