7 декември
15. Бебета също бяха донесени при Него, за да може да ги докосне; но учениците, като видяха това, ги смъмриха.
16. Но Исус, като ги повика, каза: Оставете децата да дойдат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.
(Лука 18:15-17)
26. Тези, които чуха това, казаха: Кой тогава може да се спаси?
27. Но Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бог.
28 И Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29. Той им каза: „Истина ви казвам, няма никой, който да напусне дом, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца за Царството Божие,
30. И не бих получил много повече в това време и в бъдещия век вечен живот.
(Лука 18:26-30)
На първата годишнина от раждането на децата майките, според обичая, ги доведоха на известен учител за благословия. По същата причина майките започнаха да носят бебетата си при Спасителя. Вярата на хората била толкова голяма, че едно полагане на ръце от Христос се приемало като благословия за децата.
Учениците, знаейки, че Господ е на път за Йерусалим, където Го очакват страдания и смърт на кръста, не искаха хората да Го безпокоят. Затова ги смъмриха. В отговор на това Спасителят казва: оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие (Лука 18:16).
Не отхвърляйки бебетата, но ги приемайки с удоволствие, Господ чрез Своя пример учи на смирение и че Царството Божие трябва да бъде прието в сърцето си със същото чисто, невинно и неосквернено разположение на духа, което се случва при малките, морално непокварени деца.
Както отбелязва блажени Теофилакт: „Той също учи със „словото“, като казва, че има такиваЦарство небесно, които имат детски нрав. Детето не се превъзнася, не унижава никого, е меко, неизтънчено, нито високомерно в щастието, нито унижено в скръбта, но винаги напълно просто. И така, който живее смирено и без злоба, и който приеме Божието царство като дете, тоест без измама и любопитство, но с вяра, той е угоден пред Бога.”
Господ обяснява Своята любов към децата, като посочва техните добродетели и поставя тези добродетели като пример за подражание на всички, които искат да влязат в Царството Небесно, като казва: който не приеме Царството Божие като дете, той няма да влезе в него (Лука 18:17). Който не приеме с детинско лековерие проповедта за идващото Царство, който не повярва в Христос с цялото си сърце, няма да може да влезе в Неговото Царство. Както децата напълно се доверяват на родителите си, така и ние трябва да се доверяваме на Господа, прекланяйки се пред Неговото удивително величие, запазвайки способността да Му се подчиняваме, да прощаваме и да молим за опрощение на греховете с благодарност и смирение, с радостна готовност да отговорим с целия си живот на Неговия дар.
Размишлявайки върху това как да се постигне такова духовно разпределение и знаейки колко силно са привързани човешките сърца към света, учениците питат: кой може да бъде спасен? (Лука 18:26), на което Господ отговаря: невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лука 18:27). С тези думи Христос има предвид, че всемогъщата Божия благодат може да повлияе на душата така, че тя да се прероди в самата си същност, устремявайки се в посока, противоположна на греха. Архиепископ Аверкий (Таушев) отбелязва: „Тоест милостивата и спасителна Божия благодат е силна да направи дори това, което човек не може да направи със собствените си сили.
В отговор на думите на апостол Петър, че са оставили всичко и са последвали Христос, Господ отбелязва: няма кой да оставикъща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца за Царството Божие и не би получил много повече в това време и в бъдещия век вечен живот (Лука 18, 29-30).
Наистина, в първите векове на християнството, по време на гоненията, всички вярващи са съставлявали, така да се каже, едно семейство, като братя и сестри в Христа, и къщата на всеки от тях винаги е била отворена за всеки християнин, като е станала като че ли негова собствена къща, вместо тази, която е била оставена заради Христос.
Така всеки, който заради Христос и Евангелието се отрече от дома и семейството си, влезе в такава къща като своя и намери в нея като че ли ново семейство: баща, майка, братя, сестри и деца. Но основната награда, която очакваше в бъдещия век, беше вечният живот.
Господ, скъпи братя и сестри, ни учи, че няма човек, който да остави благата и благата на този свят в името на Царството Божие и да не получи многократно повече в радостта от покаянието на пречистеното сърце и богообщението – несравнимо възмездие за всичките си загуби. Каквото оставим заради Христа, ще ни бъде дадено в изобилие в този свят и в епохата на бъдещия вечен живот. Помогни ни в това Господи!