8. Взаимодействие на звуците в речевия поток.
Звуците на речта, използвани като част от сричка, дума и фраза, си влияят взаимно и претърпяват промени. Тези модификации на звуците в речевия поток се наричат фонетични процеси.
Основни фонетични процеси.
Основните комбинаторни явления саасимилация, дисимилация, акомодация.Те обхващат предимно съгласни звукове.
Настаняванетое адаптирането на някои звуци към други. Такива адаптации възникват между съгласни и гласни, обикновено стоящи една до друга. В този случай могат да възникнат така наречените плъзгания, например, ако внимателно слушате произношението на думатаwill, можете да чуете много краткоyмеждуvиo.
Асимилациятае артикулационно и акустично сближаване (подобие) на звуци (съгласни със съгласни, гласни с гласни), т.е. придобиване на фонетично сходство. Когато пишемдай, но произнасямедобави, тогава последващият звукd, оприличавайки се на предходнияt, създава асимилация.
Асимилацията може да бъдепълна, когато един от звуците напълно оприличава друг на себе си (отдавам, безшумен, киселини), иличастично, когато един от звуците само частично доближава другия до себе си, но не се слива напълно с него. на български думаталъжицасе произнася католошка, тъй като беззвучната съгласнак, действайки върху предхождащата я звучнаж, превръща последната в беззвучнаш. Тук се формира не пълна, а само частична асимилация на звуците, тоест не пълната им асимилация помежду си, а само частично сближаване (звуцитеkиwса различни, но в същото време са свързани помежду си чрез общ знак за глухота). Следователно според степента на усвояванеасимилацията може да бъде пълна или частична.
Асимилацията може да бъде прогресивна или регресивна. Прогресивна асимилация възниква, когато предходният звук влияе на следващия. Регресивна асимилация възниква, когато последващият звук повлияе на предишния звук. В дадените примери"add" и "loshka"имаме работа с регресивна асимилация. Прогресивната асимилация е много по-рядко срещана от регресивната асимилация. И така, немското съществителноZimmerе образувано от старата думаZimber: предишнотоmоприличи следнотоbна себе си, образувайки два еднакви звука.
В тюркските езици се наблюдава особен вид прогресивна асимилация. Това е така наречената гласна хармония (гласна хармония). Синхармонизмът води до асимилация на гласни в цялата дума. Ето няколко примера от езика ойрот:karagai(бор), където първата гласнаaопределя присъствието на всички останали гласниa, egemen(жена) - първата гласнаeопределя появата на следващитеe. Както можете да видите, не само съседните звуци са подложени на асимилация, но и тези, които са разделени един от друг в думата с други звуци. Тоест имаме работа с несвързана асимилация.
Когато от древнобългарската формасегасе образува съвременнатасега, регресивната асимилация улавя вече не съседни, не съседни звукове (еоприличаваона себе си). Асимилацията с гласна хармония в тюркските езици има несъседен характер.
Така асимилацията бива пълна и частична, прогресивна и регресивна, съседна и несъседна. Така в думата"добави"имаме работа с пълна, съседна, регресивна асимилация.
Обясняват се причините за асимилациятавзаимодействието на звуците в речевия поток.
Дисимилациятаса случаи на дисимилация на звукове. Дисимилацията е много по-рядко срещана от асимилацията и обикновено е характерна за разговорното неправилно произношение (tranway, collidor, bonba) Отново, както в случая с асимилацията, говорим за взаимодействието на съгласни със съгласни и гласни с гласни. Когато в някои български диалекти казватлессоравместоспора, то тук се разграничават два еднакви несъседни звукар, образуващилип. Следващиятp, така да се каже, отблъсква предишния от себе си, в резултат на което се получава несъседна регресивна дисимилация. Когато в разговорната реч понякога можете да чуетеtranvayвместоtram, тогава тук се появява дисимилация, но съседна: два лабиални звука (m в) са различни, образувайки преден езиковnи лабиално-лабиаленв. Следователно както напълно еднакви звуци (напримеррирв примера спролет), така и сходни по артикулация, но все пак неравностойни звуци (напримерм вв думататрамвай) могат да бъдат дисимилирани.
Редукциятае основният позиционен фонопроцес, това е отслабването на звуците в неударена позиция (за гласни) или в края на думата (за съгласни). (мляко, зъб)
Редукцията бива количествена и качествена.При количествената редукция гласната на неударената сричка губи своята дължина и сила (това условно се нарича количество на гласна), но се запазва характерният тембър на гласната. в български гласнатау претърпява такава редукция: бур-буран-буровой.
При качествената редукция се случва същото като при количествената редукция, но се губят и определени характеристики на тембъра, т.е. качество (вода -вода, в първия случай в неударена позицияoизглежда катоa)
Съгласните звукове също се редуцират, следствието от такава редукция е зашеметяването на звучните съгласни в края на думата, характерно за някои езици, в частност за българския (дъб, зъб, код).
Други фонетични процеси.
Диарезите(или изхвърлянията) имат асимилативна основа, например премахване на йота между гласни, които имат тенденция да се уподобяват и да се слеят в един звук: например в думатабывай- основата ебывай, с преход в някои български диалекти къмбывай; или изпускане на мигновени съгласниtиd, например в думи каточестен, щастлив; или елиминирането на същитеtиdв групитеstk, zdk, например в думитеtrip, agenda, което се нарича непроизносими съгласни в училищните граматики.
Но има и диерези на дисимилативна основа, което е особено ясно изразено вхаплологията, когато се изхвърля една от две еднакви или подобни срички, напримерtragi/ko/comedy - трагикомедия, miner/lo/logia - минералогия.
Епентези(или вмъквания) най-често имат дисимилативна основа, най-често говорим за вмъкване на звуцивилиймежду гласни, например в общия език се казваЛаривонвместоЛарионилиРодивонвместоРодион, както ирадиво , каквото. Йотовата епентеза също е типична за общата реч. Така че те казват:скорпион, шпионка, теменужка, бабуини така нататък. В областта на съгласните често срещан случай е вмъкването на мигновен звук между две съгласни. Напримердобро, страхвместонрав и срам.
Протезите(или удължителите) всъщност са вид епентеза, само протезине се срещат в средата на думата, а се добавят отпред, в началото на думата. Отновов йдействат като протетични съгласни, които покриват началните гласни, напримеризточен, етовместотова.исъщо могат да играят ролята на протетични гласни в българския език, например в южните български диалекти се казва "исла" вместо "сла". Тук целта наие да разтоварят група начални съгласни.
Дисимилацията е тясно свързана със случаите на така нареченатаметатеза(пренареждане) на съседни и несъседни звукове в една дума. Съвременната българскаплочкае образувана от старата форматалеркачрез метатеза наlиp: pзаема мястото наl,иlсъответно се премества на мястото наp. Така в белобългарския език се запазва старата последователност на звуцителирв думататалерка. Същото трябва да се каже за полскияtalerzи немскияTeller(плоча).
В езика има и редуване на звуци, тоест тяхното взаимно заместване на едни и същи места, в едни и същи морфеми. Важно е да се прави разлика между видовете редувания, тъй като някои от тях принадлежат към областта на фонетиката, докато други към областта на морфологията и следователно трябва да бъдат изучавани от съответните раздели на лингвистиката.
Фонетични (живи) редуванияса промени в звуковете в потока на речта, причинени от съвременни фонетични процеси. Тези промени се определят от позицията. С фонетични (живи) редувания, варианти или вариации на една и съща фонема се редуват, без да се променя съставът на фонемите в морфемите. Такива са редуването на ударени и неударени гласни в българския език, напримервода - вода - водоноска, където и варианти на фонемата сао. Или редуване на звучни и беззвучни съгласни:приятел- приятел, къдетоkе вариант на фонематаr.
Фонетичните редувания са задължителни на този език. И така, в българския език всички гласни в неударените срички се редуцират, а всички звучни съгласни в края на думата се оглушават. Тези редувания нямат нищо общо с изразяването на смисъла. Те се определят от позицията в думата и се изучават във фонетиката.
Фонетичните (живи) редувания обикновено остават неизразени в писмената реч.
От живите (фонетични) алтернации трябва да се разграничатнефонетични редувания, които не са предмет на изучаване на фонетиката. При нефонетични редувания промяната в звука не зависи от позицията на звука в думата. В същото време различни фонеми се редуват, поради което една и съща морфема получава различен фонетичен състав, напримерприятел - приятели - приятелски.
Сред нефонетичните редувания се разграничават морфологични и граматични редувания.
1)Морфологичен(или исторически, традиционен). Такова редуване не се дължи на фонетична позиция и само по себе си не е изразител на граматично значение. Такива редувания се наричат исторически, защото се обясняват само исторически, а не от съвременния език. Те се наричат традиционни, защото тези редувания не са предмет както на семантична необходимост, така и на фонетична принуда, а се запазват по силата на традицията.
С морфологични редувания се редуват:
а) гласна фонема с нула, напримерсън - сън, пън - пън. (така наречената плавна гласна)
б) една съгласна фонема с друга съгласна фонема:k - h g - x x - sh, напримерръка - дръжка, крак - крак, муха - муха;
в) две съгласни фонеми с една съгласна фонема:w hz - w , напримерравнина - площ, просто - опростяване, мърморене - мърморене, закъсняло - по-късно.
Обобщавайки казаното за алтернациите, подчертаваме още веднъж, че от всички видове редувания във фонетиката се разглеждат само фонетичните (живи) редувания. Всички явления на нефонетични редувания се изучават от морфологията, въпреки че изучаването на техните функции, изразяването на определени граматически значения, принадлежи на граматиката.