А. Никитин "Национализъм, расизъм, ксенофобия".
Така се случи с думата "национализъм". В Британската енциклопедия се казва, че национализмът е, когато интересите на даден народ или страна са с предимство пред интересите на индивид или група хора. Най-просто казано на български означава любов към своя народ. И това е. Нищо друго.
Такъв национализъм е естествен, отговаря на естеството на нещата. Човек – семейство – род – племе – народ. Държавата като механизъм за управление на вътрешните и външните дела на народа е изкуствена надстройка над народа, която в своето историческо развитие е достигнала етапа на нацията и вече не може да управлява с механизмите на самоуправление на отделните си части.
Биологичната и духовна връзка на човек с членове на неговото семейство, роднини, съплеменници, всички останали хора от неговия народ е по-тясна и по-силна, отколкото с хора от всеки друг народ. Народът е жив организъм, който се ражда и умира, а между тях живее свой собствен народен живот: хората говорят един и същи език, съществуват в една и съща култура, свързани са помежду си.
Ето как работи животът на земята. Осъзнаването на този естествен ред е национализъм. Национализмът не носи никакъв негатив. Любовта към своя народ не означава омраза към другите народи. Национализмът е безразличен към другите народи. Те представляват интерес за национализма само дотолкова, доколкото засягат интересите на неговия народ.
Расизъм е, когато се утвърждава биологичното превъзходство на един народ над всички останали. Най-яркият пример е нацизмът на Хитлер, всички помнят до какво доведе. А ксенофобията е активна неприязън към всички народи, освен към своя или избирателно към някои от тях. Кажи ми какво общо има национализмът? Какво е общото между тези неща? Национализмът по своята същност е творчески и хуманистичен,няма анти, няма негативизъм. Защо им трябваше на комунистите да го смесват с расизма и ксенофобията, която е негативна към другите народи? Отговорът, както винаги, се крие в политиката. Болшевишкият елит се стреми към световно господство чрез организиране на световна пролетарска революция. И традиционният български национализъм беше за тях основната пречка по този път.
Наистина, какво го интересува един обикновен българин от експлоатацията на работниците в Етиопия? Абсолютно никакви, освен може би някакво абстрактно съчувствие. И в никакъв случай не е готов да харчи български средства за освобождаването на етиопците от етиопското им феодално иго - проблемите му са отгоре. Българският народ не се нуждае от световна пролетарска революция и това е. Толкова по-зле за българина. Завзели властта, комунистите съзнателно и планомерно унищожават основните носители на идеологията на българския национализъм – милиони най-добри български хора, целия свят на нацията. Само по този начин те успяха да пречупят националния гръбнак на българския народ и да заменят традиционния национализъм в съзнанието на оцелелите с измислената в европейските кабинети идеология на пролетарския интернационализъм. Национализмът беше приравнен от официалната пропаганда с расизма и ксенофобията, негативни явления и чужди на българската култура, за да се улесни работата по интернационалистично зомбиране на населението.
Това зомбиране продължи 70 години, с прекъсване по време на Отечествената война, когато режимът спешно трябваше да мобилизира хората за отблъскване на външната агресия и за това трябваше да се обърне към историческите корени и традиции на великия български народ. И тази тежка работа на комунистическата пропаганда се увенча с закономерен резултат: щом Горбачов се отпусна малкоюздите на идеологическата диктатура, когато хилядолетната българска държава рухна. Оказа се, че при липсата на български национализъм нищо не го крепи освен административно-партийната диктатура. След поражението на комунистите, издигнатото от тях знаме на интернационализма беше подето от либералдемократите, които завзеха властта в страната. И пак чуваме едно и също: националистите са расисти, ксенофоби, фашисти... Това ли ви трябва? Защо не харесват хора, които се стремят да служат на народа си?
Отново отговорът идва от сферата на глобалната политика. Този път към световно господство се стремят не фанатици на една идея, а абсолютно безпринципни и светски сили – транснационални корпорации, международен финансов капитал. Те се натъпкаха в националните граници, имаха нужда от ресурсите на други държави, на целия свят. И отново естественият национализъм стои на пътя на световното господство. Факт е, че интересите на хората и интересите на корпорацията са диаметрално противоположни. Народът иска само едно – да продължи съществуването си при най-благоприятни условия. А корпорацията иска само едно – максимална печалба. Но печалбата идва от хората. Колкото повече печалба има една корпорация, толкова по-малко тя достига до хората. И обратно. Това са комуникиращи съдове.
Националистите в тази конфронтация защитават интересите на своя народ. Не всички народи по света, а именно техните собствени, такава е тяхната природа; нека националистите да мислят за останалото. А демократичните либерали-интернационалисти следват линията на корпорациите и неизбежно в световен мащаб - корпорациите са транснационални и се втурват към световна хегемония.
Именно в оправданието на поредното световно нашествие е изобретена идеологията на либералния интернационализъм, още по-безумна от предшественика й, теорията за пролетарския интернационализъм.Либералните интернационалисти обикновено пренебрегват съществуването на народите като такива. Земното кълбо, твърдят те, е обитавано от един тип интелигентни същества - "универсални хора", абсолютно еднакви навсякъде от амазонската джунгла до европейските университетски кампуси, с едни и същи "универсални човешки ценности". А езиковите, културните и други различия между хората от различните нации нямат значение за тях и се смятат в най-добрия случай за останки.
Но тук те лъжат. Защото само тези „ценности“ се провъзгласяват за „универсални“, които улесняват задачата на корпорациите в тяхната конфронтация с народите и които сега доминират в Съединените щати, държава, която е военно-политически инструмент на транснационалните корпорации. Всички други ценности, които се различават от американските, автоматично се обявяват за антидемократични, реакционни и т.н.
Когато определени групи от хора се стремят да разрушат този естествен ред и да пакетират човечеството хоризонтално, по класови линии, прокламирайки идеите на интернационализма, очаквайте проблеми. Комунистите през 20 век открито се стремяха към диктатурата на световния пролетариат. Настоящите глобализатори се стремят към световна диктатура на транснационалния финансов капитал, като действат по-изтънчено, маскирайки хищническата си природа с тиради за „универсалните човешки ценности“. Но целта им е една и съща - световна хегемония, глобална власт на ограничена група хора в ущърб на жизнените интереси на народите.
Пролетарският интернационализъм носи диктатурата на идеите на народите, либералният интернационализъм носи още по-жестока власт на парите. И двамата са агресивни по природа, защото се стремят да подчинят всички страни и народи, да постигнат световно господство. И методите им са едни и същи, болшевишки: кой не искадоброволно приемат комунистическото или либералното щастие, те се стремят да го принудят и ако не се получи, го унищожават физически. Те искат да заличат границите на националните държави, да унищожат националната идентичност на народите, да превърнат хората в послушна биомаса и да установят своето господство навсякъде. Неволно възниква аналогия с библейската история, която свързва края на света с появата на един цар ...
Национализмът за сегашния либерален интернационализъм е същата кост в гърлото, както и за съветските болшевики. И по същата причина: е, на хората в същата тази България не им пука как стоят нещата със свободата на печата, защитата на правата на човека или други "универсални ценности", да речем, сред канибалските племена на Нова Гвинея. Още повече, че много българи вече малко се вълнуват от тези проблеми у дома, те са принудени да посветят цялата си енергия на борбата за физическото оцеляване на семейството си. И в тази борба те се обединяват помежду си, осъзнават общността на своите национални интереси, т.е. стават националисти. Именно българският национализъм е обявен за основен враг от всички интернационалисти – преди пролетарски, сега либерални. Към национализма на другите народи те не са пример за по-толерантност. Защо?
И този път отговорът идва от сферата на глобалната политика. България има гигантски потенциал, човешки и природен. Ако чрез тържеството на българския национализъм този потенциал бъде оползотворен докрай, в полза на народа и държавата, а не както е сега, за егоистично облагодетелстване на шепа олигарси и чиновници, не се пропилява за целите на световната революция (независимо дали пролетарска или либерална), то съвсем скоро Родината ни ще се превърне във водеща световна суперсила във всички отношения – духовни и морални,икономически, военни. И глобализаторите ще трябва да се сбогуват с мечтите си за световно господство.
Затова сегашните интернационалисти реагират истерично на всякакви прояви на възраждащото се българско самосъзнание, продължават измамната игра на своите комунистически предшественици, подменяйки понятието национализъм с неговите антоними - расизъм и ксенофобия. Идеологическата измама обаче не може да продължава безкрайно, животът поставя всичко на мястото си.