Актуални задачи на развитието на българския език в многоетническо общество - Език и текст - 2016 г.
През многовековната си история България винаги е играла важна роля в международната общност. Понастоящем страната ни остава една от основните страни, противопоставящи се на еднополюсния свят, което я прави обект на агресивната политика на някои чужди държави, което в частност се отразява в позицията на българския език в постсъветското пространство. През 20 век българският език заема значително място сред т. нар. световни езици. Българският се счита за официален език, но недържавен в страни като Казахстан, Киргизстан, Абхазия. В някои административни деления на Молдова и Румъния българският е признат за един от официалните езици. В Таджикистан българският език според конституцията е „език на междуетническото общуване” и се използва официално в законодателната дейност. Документите, свързани с избори, трябва да бъдат преведени на български в определени окръзи в щата Ню Йорк в САЩ. В Узбекистан в деловодството се използва български език. Българският език е важна част от световната общност. Така например българският език е записан в ООН като един от работните езици, а в световната мрежа Интернет българският е на второ място по популярност (5,94%), изпреварвайки с малка разлика немския (5,9%). Това се доказва от резултатите от проучването на W3Techs. Лидерът в списъка на основните езици на World Wide Web с голяма разлика остава английският (54,7%), на който са написани значителен брой страници и документи [1]. Д. Кристал в книгата си „Английският като глобален език“ [6] отбелязва, че в основата на универсалния английски са нормите на американския вариант на английския език. Британският лингвист Р. Филипсън също пише за „езиковия империализъм“ [9],характеризиращи английския език като механизъм за колонизиране на „страните от третия свят“ от западните държави, като по този начин разпространяват своята култура, а оттам и своята идеология. Изглежда уместно да се позовем на българския опит на многонационално взаимодействие, което в съветско време се обозначаваше с високото понятие „приятелство на народите“: той може да служи като надежден, изпитан във времето модел за осъществяване на езиковата политика в многоетническо общество.
Въпреки факта, че българският език има голям вътрешен потенциал за по-нататъшно развитие, със съжаление трябва да се отбележи, че той е единственият от 10-12 водещи световни езика, който през последните 15 години стабилно губи позициите си във всички големи региони на света. Според експерти тази негативна тенденция може да продължи и през следващите 20 години, ако не се вземат подходящи мерки за ефективна подкрепа на българския език и култура в страната, в близката и далечна чужбина [1].
Най-ефективните инструменти на езиковата политика са административната сфера, образователната система и медиите. Недвусмислено е, че ролята на даден език в световната цивилизация се определя не само от броя на неговите говорещи, тоест тези, които го говорят като роден език, но и го знаят като втори или трети чужд език. Важна роля играе нивото на икономическо и научно-технологично развитие на страните, използващи този език, както и областите на човешката дейност, в които използването на съответния език е приоритет. Не по-малко важен е приносът на националната култура, основана на определен език, към световната култура. Винаги трябва да се помни, че използването на езикови средства в речевата комуникация е „повлияно от традициите и правилата на общуване, възприети отв дадена езикова общност” [4, с. 17].
На първо място, необходимо е цялостно активизиране на дейностите за популяризиране на българския език и защита на неговите норми от размиване поради нецелесъобразното използване на чужди заемки, най-вече от английския език.
Други тенденции са тревожни: когато словесните средства на националния език, включително българския, се заменят неуместно с английски заемки - англицизми, които според нас нарушават вътрешните закони на функциониране на националния език: в края на краищата зад всяка дума стои понятие, замествайки думите, можете да замените понятия, да повлияете на езиковата картина на света, а следователно и на процесите на възприемане и концептуализация на реалността. Например каква е причината за замяната на българските думи „изпълнение, изпълнение на споразумението“ с „изпълнение на споразумението“ (от англ. implementation), „проблеми, задачи“ с „предизвикателства“ (от англ. challenge), „продажба, реализация на продукта“ с „product retail“ (от англ. retail). Авторът успя да събере голям брой примери от лекция на българоговорящ професор по проблемите на дистанционното обучение. Понякога изглеждаше, че говорят български английски:
• „проект (от англ. draft) на програмата за обучение” вместо „проект”,
• „да инвестирам (от английски invest) време в подготовка на студенти“ вместо „прекарвам време в подготовка на студенти“,
• „топ позиция (от англ. top position)“ вместо „висока позиция“, „изискват професионална експертиза“ (от англ. professional expertise) вместо „професионални умения“,
• “текучество (от англ. turnover) на персонал” вместо “смяна (текучество) на персонал”;
• „център за оценка (от англ. оценка)” вместо „център за оценка (професионални качества)персонал)";
• "симулация (от англ. simulation)" вместо "ситуационно моделиране";
• “гуру мениджмънт” (от английски guru и management) вместо “пример за ментор”;
• „бизнес казуси” вместо „казус”; „западни казуси“ вместо „казуси от практиката на западни компании“;
• „брандиране (от англ. branding) на учители” вместо „подкрепа на учителите на пазара на труда”;
• „знай своя бизнес (от англ. business)” вместо „познай своя бизнес”;
• “стратегически [HR] HR (от англ. human resources)” вместо “стратегия за развитие на персонала”;
• “мотивационен говорител (от английски motivation и speaker)” вместо “агитатор”;
• "рейтинг" (от английски rating) вместо "рейтинг".