Алберт Швейцер - биография, информация, личен живот
Алберт Швайцер
Швейцер е роден в Кайзерсберг (Горен Елзас, който през онези години принадлежеше на Германия; сега - територията на Франция), в семейството на беден лутерански пастор Луис Швайцер и съпругата му Адел, родена Шилингер, също дъщеря на пастора. По бащина линия е братовчед на Ж.-П. Сартр.
През 1884-1885 г. Алберт учи в реално училище в Мюнстер, след това в гимназия в Мюлхаузен (1885-1893 г.).
В годините 1894-1895 - войник в германската армия, докато продължава да посещава лекции по философия.
През есента на 1898 г. - през пролетта на 1899 г. Алберт Швейцер живее в Париж, слуша лекции в Сорбоната, пише дисертация върху Кант, взема уроци по орган и пиано, през лятото на 1899 г. продължава обучението си в Берлин и до края на годината, след като защитава дисертацията си в Страсбург, получава докторска степен.
През 1901 г. са публикувани първите книги на Швайцер по теология – „Проблемът за Тайната вечеря, анализ, базиран на научни изследвания и исторически записи от XIX век“ и „Мистерията на месианството и страстта“. Есе за живота на Исус”, през пролетта на 1902 г. започва да преподава в богословския факултет на университета в Страсбург.
През 1903 г. на една от своите проповеди той се запознава с бъдещата си съпругаХелена Бреслау.
През 1905 г. Швейцер решава да посвети остатъка от живота си на медицината и става студент в медицинския факултет на същия университет в Страсбург, като същевременно продължава научната си работа: през 1906 г. е публикувано неговото богословско изследване за търсенето на „историческия Исус“, наречено „От Reimarus до Harm“ и есе за немското и френското изграждане на органи, той за първи път отива на турне в Испания.
През 1908 г. той е разширен и преработенНемска версия на Бах. Участва активно в работата на органната секция на Виенския конгрес на Международното музикално дружество.
През 1911 г. издържа изпитите в Медицинския факултет и издава книга за мистиката на апостол Павел.
През 1912 г. се жени за Елена Бреслау.
През 1913 г. той завършва дисертацията си върху"Психиатричната оценка на личността на Исус" и получава докторска степен по медицина.
По време на Първата световна война той и съпругата му като немски поданици са изпратени във френски лагери.
През 1918 г. е освободен в замяна на френски военнопленници.
През 1919-1921 г. работи в градската болница в Страсбург, изнася концерти за орган в най-големите градове на Европа.
През 1920-1924 г. чете лекции в Швеция и други европейски страни и получава почетна докторска степен от Цюрихския университет. Обиколките и лекциите позволиха на д-р Швейцер да изплати военни дългове и да събере средства за възстановяването на болницата в Ламбарин. А през 1923 г. издава основния си философски труд -"Философия на културата" в 2 тома.
През 1928 г. Алберт Швейцер получава Франкфуртската награда Гьоте, със средствата на която е построена къща в Гюнсбах, която става място за почивка на персонала на болницата Ламбарене.
През 1933-1939 г. работи в Африка и периодично посещава Европа, за да изнася лекции, органни концерти и да издава свои книги. По това време няколко европейски университета му присъждат почетни докторски степени. След избухването на Втората световна война Швейцер остава в Ламбарин и едва през 1948 г. успява да се върне в Европа.
През 1949 г. по покана на Чикагския университет посещава САЩ.
През 1953 г. Швайцер печели Нобеловата награда за мир за 1952 г. иС получените средства построил край Ламбарене село за прокажени. Асоцииран член на Британската академия (1956).
Основаната от д-р Швейцер болница съществува и до днес, като приема и лекува всички нуждаещи се от помощ.
Библиография на Алберт Швейцер: