Андроновската култура на териториите на Казахстан характерни черти и характеристики
Андроновската култура принадлежи към бронзовата епоха. Андроновската култура се характеризира със сложна скотовъдна и земеделска икономика в заливните равнини на реки и по бреговете на езера. Андроновците живеели в жилища от типа полуземлянки, покрити с клони, кожи и торф. Скотовъдството е било предимно уседнало, пастирско. Отглеждали са кози, крави, камили. В заливните равнини на реките андроновците са се занимавали с мотика. Минното дело и металургията бяха специален клон на икономиката на племената на Андроново. Важна отличителна черта на Андроновската култура е използването на керамика. Изработвани са съдове с различна форма - делва, гърне. Използван е геометричен орнамент, т.е. меандри под формата на сложни кръстовидни фигури от успоредни линии. Интересен е и погребалният обред на Андроновците. Мъртвите са били погребвани в каменни кутии, образувани от вертикално поставени плочи. Гробът е покрит отгоре с каменна плоча, върху която е натрупана ниска могила. Покойникът е придружаван от богато украсени съдове, накити от злато и бронз.
Култура Бегази-Дендибай от късната бронзова епоха. Преходът от скотовъдство към номадско скотовъдство.
Културата Бегази-Дандибай принадлежи към късната бронзова епоха. Характеристиките на тази култура са: 1. Икономическият живот се основава на номадско скотовъдство, 2. Овчарското скотовъдство е преобладаващият вид професия. 3. Заражда се яйлажният (полуномадски) тип скотовъдство. Долно скотовъдство, когато добитъкът пасе край селището. Икономиката била смесена: скотовъдство - земеделие, земята се разрохквала и обработвала с помощта на каменни мотики, затова земеделието се наричало мотика. Постепенно яйлагът или далечното пастирство израства от домашното скотовъдство, а след това и от номадското, при което се използват както степни, така и пустинни пасища, което прави възможно рязкоувеличаване на стадата овце и коне. Металургията играе важна роля в живота на племената. Бронзът, изработен от сплав от мед и калай, се отличава с твърдост, ниска точка на топене и красив златист цвят. Рудата се добивала чрез обикновено длето. Рудата се топи в ковашки пещи. Развиват се занаятите, тъкачеството, керамичните съдове се изработват чрез ръчно формоване, техника на лента, съдовете се орнаментират, изпичат. Развива се ювелирното изкуство. Настъпиха промени в организацията на обществения живот. Кланът по майчина линия е заменен от този по бащина линия. Първобитнообщинните отношения се разпадат, имуществената диференциация се засилва, т.е. имаше богати и бедни. Различават се три класови групи: военна аристокрация, жреци и членове на племенната общност. Хората се покланяли на небето, слънцето, огъня, вярвали в задгробния живот.
Социална структура, икономика и живот на саките.
През 1000 г. пр.н.е. племената на саките, живеещи на територията на Казахстан, преминаха към номадско скотовъдство и по това време най-накрая бяха формирани съюзи на сродни племена. Начело на племенния съюз е бил избраният от народа вожд (Veche), той е и царят, първосвещеникът. За решаване на важни въпроси (външни и вътрешни) всички пълноправни членове на обществото периодично се събираха - Народното вечере. Такава политическа система може да се нарече пряка демократизация, т.к. членовете на общността бяха пряко включени във вземането на решения. Политическата система на саките може да се нарече военна номадска демократизация, т.к. пълноправни членове на общността са били само въоръжени мъже, воини. След царя на първо място в държавата Сака били сатрапите, т.е. владетелите на племето назначавани от царя, след сатрапите идва военно-племенната аристокрация. Основното население на страната са обикновени членове на общността. Племената сака комбинират три вида скотовъдство: номадско, полуномадско и уседнало.Отглеждани са овце, коне и малко говеда. Те бродеха със стадата си из широките степни простори. Едрият рогат добитък и животновъдните продукти бързо придобиват разменна функция и създават всички условия за търговия между номадския свят и уседналите държави. Те изработвали колесни превозни средства, кожени и дървени съдове, колчани, къси мечове-ножове. Номадите живеели в плъстени юрти и жилища, защитени от различни валежи. Те носеха високи, островърхи шапки, плътно прилепнали кафтани до коленете, препасани с колан, тесни панталони и обувки без пета.
Материална и духовна култура на саките.
В хода на обединяването на отделните племена в племенни съюзи се формират култура и език за целия съюз на племената. Това е било необходимо условие за съществуването на човешки колективи. Сакс създава висока култура за онова време. Сред най-ярките и запомнящи се прояви на художественото творчество на племената сака специално място заема приложното изкуство. Основният компонент в изкуството на саките е "животинският стил", който се развива през 7-6 век. пр.н.е. Това са изображения на различни животни, използвани за украса на битови предмети: дрехи, ястия, оръжия. От казахстанската фауна най-често се срещат изображения на архар, тигър, дива свиня, елен, камила, степен орел. Не само златото, среброто, бронзът и желязото са служили като материал за производството на продукти, но и резба върху кост, рог, мозаечно шиене от многоцветен филц и кожа. Доминиращата форма на религиозни вярвания сред саките беше култът към предците, така че те поставиха част от имуществото му в гроба до починалия. За да се запази трупът на Саки, е използвано балсамиране. Поклони се на слънцето и огъня. Племената на саките на територията на Казахстан се смесват с усуни, кангли и алани. От това време (3 век пр.н.е.) вече можем да говоримранни държави на номадите в Централна Азия.