Ангел“, анализ на поемата на Лермонтов
Лирическият етюд"Ангел", създаден от младия поет, поразява със своята мелодичност. Трепетните и почти безтегловни редове отвеждат читателя в необятността на космическия пейзаж, вълнуващото преливане от звуци подчертава божествената природа на словото, изпълнено с хармония между света и човека.
Лермонтов е едва на седемнадесетата си година, когато изпод перото му излиза това удивително произведение, в което няма младежки бунт, така характерен за лириката на поета, а във всяка дума има път към смирение, мир и хармония.
Смята се, че стихотворението е вдъхновено от спомените на рано починала майка. Тъй като беше много малък, Лермонтов чу приспивна песен от Мария Михайловна. „Когато бях на три години, имаше една песен, която ме разплака“, пише той. Неясни, далечни спомени за майчина нежност накараха момчето да се свърже с ангел.
Лирическият сюжет се основава на идеята, че някъде в планинския, небесен простор има души на хора, които за миг се пренасят от ангели на земята, а след това божествени създания отново ги викат на небето. Този момент е животът на човека.
Само шестнадесет реда са разширени от Лермонтов до мащаба на макрокосмоса. „Звуци на небето“, „тиха песен на ангел“ е създадена с помощта наалитерация (звукът L се повтаря 25 пъти в произведението) иасонанс (звуци A, E, I). И земният свят, който се различава от „непретенциозността“ на райските градини, влиза в стихотворението с досадния звук на Р.
Антитезата между небето и земята е търсенето на лирическия герой на морален и естетически идеал, съгласие със себе си, неприемане на лъжите на земното битие.
Религиозният речник придобива емоционално възвишено качество в творчеството на Лермонтов.колорит, именно тя е смисловият пласт на стихотворението. Всичко, свързано с момента на раждането на душата, се осмисля от поета като чудо на битието. Та нали „младата душа” –централният образ на творбата, се ражда, за да съхрани в себе си късче от „звуците на рая”, даващи сили сред света на „тъгата и сълзите”.
В стихотворението „Ангел“ има изненадващо изчертан синтаксис, който ви позволява да свържете израза с хармонията, придавайки му пълнота и съвършенство чрез сбитостта на изпипаните фрази.
С помощта наинверсия прилагателните излизат на преден план ("млада душа", "прекрасно желание"), като по този начин атрибутът става по-значим от обекта.
Трикраковият амфибрах показва епичната и в същото време дълбока интимност на творбата.
Чудото на словесната графика, пронизано от музикалността на всеки елемент от текста, е поема на младия Лермонтов.