Анкета Пенсионирането не е причина да напуснете работата си (VTsIOM)
Навигация |
Важни теми |
реклама |
Пенсионирането не е причина да напуснете работата си. Според интервюираните българи обаче по-често пенсионерите продължават да работят поради материални затруднения, отколкото поради интерес и навик за работа.
Общобългарският център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) представя данни от проучване дали за 25 години се е променила позицията на българите по въпроса за продължаване на работа след пенсиониране.
Позициите на българите по въпроса дали самите те ще продължат да работят след пенсиониране стават по-категорични след късния Съветски съюз. Така над една трета от анкетираните, които в момента не са пенсионери(37%) отговарят еднозначно - „да, ще“ (при 15% през 1990 г.). Други 37% теоретично позволяватсебе си подобна възможност, като каза, че всичко ще зависи от конкретните обстоятелства (през 1990 г. такива са били 54%). 11% твърдо отхвърлят подобни "перспективи" (13% през 1990 г.).
Мнозинството от анкетираните, както преди четвърт век, така и днес, не виждат нищо осъдително в това да продължат да работят след пенсиониране. Така 47% смятат, че човек, който иска да работи след навършване на пенсионна възраст, не трябва да бъде изпращан на „заслужена почивка“ (от 1990 г. този дял е намалял от 56%). Други 11% днес наричат работата в напреднала възраст необходимост (през 1990 г. - 4%). Само 8% от анкетираните изразяват негативно отношение към работещите пенсионери - смятат, че пенсионерите отнемат работните места на младите хора и пречат на тяхното израстване, а 17% симпатизират на тези, които са принудени да работят след пенсиониране (от 9% през 1990 г.).
Българите обясняват трудовата активност на пенсионерите предимно с недостатъчния размер на пенсионните плащания, като за 25 години солидарността с това мнение се е увеличила 1,5 пъти (от 49% през 1990 г. до 75% през 2015 г.), сред анкетираните над 60 години - 73%. Също така доста често това явление се свързва с желанието на възрастните хора да предоставят материална помощ на своите деца и внуци (46% през 2015 г. и 41% през 1990 г.). Но не само материалните затруднения могат да бъдат причина да продължите да работите. Такаедна четвърт от анкетираните (26%) смятат, че по-възрастните хора, докато остават на работното място, се стремят да избегнат самотата. Други 25% смятат, че достигането на пенсионна възраст не означава загуба на интерес или навик за работа.
В същото време, според мнозинството от нашите съграждани (65%), работниците в пенсионна възраст изпълняват задълженията си не по-зле или дори по-добре от четиридесетгодишните : включително 30%, работници с по-голямавъзрастните (навършили пенсионна възраст) също са съвестни и 35% са по-внимателни и усърдни от колегите на 40 години. Освен това днешните респонденти споделят тази гледна точка по-често от анкетираните преди 25 години (през 1990 г. съответния отговор са дали 23% и 18%).
Изплащането на пенсии и заплати на работещите пенсионери в пълен размер за огромното мнозинство от българите, както преди 25 години, така и днес, изглежда напълно справедливо (81% през 2015 г. и 86% през 1990 г.). Да се лишат пенсионерите от дължимите плащания през периода, в който продължават да работят, предлагат „единици“ – средно в извадката са регистрирани 3% от тези отговори (през 1990 г. – 2%).
Сергей Рибалченко, генерален директор на Института за научна и обществена експертиза, член на Експертния съвет към правителството на Република България : „Решението за почивка или работа за мнозинството от гражданите вече се определя не от желание, а от необходимост. Пенсията се счита за добавка към заплатата след навършване на пенсионна възраст. Но ако се отдалечим от сегашната ситуация, тогава в дългосрочен план държавата е заинтересована да положи всички усилия да задържи възрастните хора в икономическа активност. Това е продиктувано не само от общата тенденция на застаряване на населението, но и от така наречената „демографска дупка“.
Последните решения за ограничаване на плащанията на работещите пенсионери допринасят за изтеглянето на най-квалифицираните специалисти от пазара на труда и развитието на неформалната заетост и са сигнал, че държавата не подкрепя работата „на пенсия“. Стратегически това е погрешно. Ето защо в Стратегията за действие в интерес на възрастните граждани, която се разработва от правителството на България, подкрепата на активното дълголетие трябва да стане основна посока на действие на държавата иработодатели."
Ще работите ли след пенсиониране? (затворен въпрос, един отговор, % от непенсионираните, включително поради увреждане)