Анна Бела Изабела - православно списание - Тома
Във връзка с напускането на земния животБела Ахмадулина Искам да не пиша некролог, а да си спомня и да говоря за нея.
За литературните критици Ахмадулина е едно от най-големите явления в литературата, наред с Ахматова и Цветаева. Но дори сред най-уважаваните от тях няма да намерим задълбочен анализ на нейното творчество. Дарбата й е загадка за мнозина. Стихове, сякаш лесно прелети на хартия, съчетаващи лекота и простота с изящна пищност, съдържащи многостепенни философски значения, граничещи с пророчество, изглеждат като чудо, което трябва да се възхищава, но не и да се анализира.
Бела наследи фамилията си от баща си, татар Ахат Ахмадулин, името Изабела от майка си италианка от семейство Стопани, а при кръщението избра името Анна в чест на пророчицата Анна и в памет на Ахматова. Още на 13-годишна възраст тя пише поезия за възрастни, като гимназистка работи като кореспондент на вестник "Метростроевец". Без да се записва във филологическия факултет, тя лесно премина към Litinstinut тях. Горки. Но година по-късно тя е изключена за отказ да участва в преследването на Пастернак, след което се възстановява трудно и завършва с блестяща дипломна работа.
Не можеше да се нарече модерен, защото имаше свой ред на времето, свои паметни дати; тя преживя събитията от свещената история, случващи се тук и сега. Лежаща в болницата, сред болести, страдания и смърт, Бела, вдъхновена от коледната елха, стояща в коридора, пее Рождество Христово.
Радвай се вечно, Дево! Ти донесе бебето през нощта Няма други основания за надежда, Но те са толкова важни, толкова огромни, толкова неизброими за тях, Че незнайният отшелник от мазето е простен и утешен. Дори тук, в коридора, където елхата е повод за сълзи, заповяда) Сърцето бие и слуша, и - чу се, чу се: - Ей, събуди се! Вижте - Витлеемската звезда изгрява.
("Коледна елха в коридора на болницата")
Преди началото на Великия пост в своите молитвени стихове тя призова Йоан Кръстител да дойде с призив за покаяние в нашата грешна земя:
Няма отвори за нас, за да донесем покаяние И да не видим плащеницата. Нямаме ход, ела, Джон, При нас на брега на полиния.
(Март 1986 г., Иваново)
В своите стихове тя даде да се разбере, че е възможен друг поглед към света около нас и че изобщо има друг ред на нещата, друго измерение, тя даде надежда, че този друг ред непременно ще дойде.
... Далеч от теб! Но се превръща в бум съботно веселие. Тази клисура се наричаше: Игумнов. Руините над нея са църквата на Възкресението. Където момчето заспа, известно и бедно, По-нежно от камъни и по-силно от деца, Изпрати ми, о Ти, убит на кръста, Надежда за наближаването на Великденската седмица. До Алексин или до Серпухов ще се премести, ако Някой скитник се върне след това Тайното послание ще достигне до нас: „Той възкръсна!“ — „Наистина!“ - да речем. Така че всичко ще се получи.
Нейните стихотворения пленяваха с красотата си, исках да ги повтарям безкрайно, да слушам записи в нейно собствено изпълнение, но те не бяха лека литература: тези стихотворения изискваха дълбока вътрешна работа, за да разкрият дълбоките мисли, които тя криптира от погледа на съветската цензура.
В стихотворенията си „Хладът“ и „Приказката за дъжда“ Бела Ахмадулина пише за това да бъдеш в Светия Дух (тя шифрова това състояние с думата „хлад“, а под думата „дъжд“ има предвид Светия Дух), за това как човек може да бъде инструмент в ръцете на Бога и колко самотен става човек в атеистично общество, каквовраждебността предизвиква неговия талант, какво неразбиране - желанието му за бедност и смирение. Тихият й глас става груб, способен да ругае и укорява, докато говори за угасването на Духа:
…Ах, този странен климат, по дяволите! … …О, твоите деца ще живеят в нещастие и мъки! Слепи, които не знаеш тайните на ръката защо се потопихте в кръвта на дъжда? …
Тя пише за бездуховността на обществото, като суша, която превръща земята в пустиня. Под Бюрото за прогнози тя има предвид Политбюро, което обеща да сложи край на религията до 1980 г.
… Гледката на моето нещастие уплаши минувачите. Казах: — Нищо. Остави го. Това също ще мине. — На сух тротоар Целунах петънце вода. Голотата беше нажежена до червено на земята, а хоризонтът около града беше розов. Бюрото за прогнози, хвърлено в страх, никога не обещаваше валежи.
Най-вече тя е възмутена от осакатяването на деца чрез пропаганда на безбожие и самодоволство:
... Мечо, за каква забава в малко с любящи зъби изщракахте Боже, като бълхи?
Животът й не беше гладък и спокоен. Имаше семейни проблеми, имаше и сериозни трудности от личен характер, за които тя пише в стиховете си, че вече не държи вино в килера или че алкохолът я убива, споделяйки я със себе си. Но с Божията помощ тя преодолява всички тези несгоди, като твърдо се уповава на Божията воля и на Божието ръководство. Тя беше наречена беззащитна, тъй като премахна всякаква защита при общуване, защото във всеки човек преди всичко видя доброто и се довери дори на непознати. Но тя понесе тежко предателство на идеали и предателство и можеше да се раздели дори с любим човек, но винаги приемаше прошка и самата тя беше много деликатна.
За вярата си в интервю за вестник „Московски железничар“ поетесата призна: „Утехата за човек можебъди чиста и ясна вярата в Бога. Не съм църковен човек, не принадлежа към енориашите, но без вяра в Господа не разбирам живота. Между другото, аз бях кръстен вече на възраст, в грузинската църква Светицховели. Моята кръстница, която се казва Манана, много я обичам.” Също в интервю тя каза, че пътува до манастира Санаксар при отец Йероним, когото много почита.