Адилбек Ниязимбетов „След поражението във финала на Олимпийските игри в Лондон не ми беше толкова трудно да
Новинарски календар
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
8 | 9 | 10 | единадесет | 12 | 13 | 14 |
15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
29 | тридесет |
Адилбек Ниязимбетов: „След поражението във финала на Олимпийските игри в Лондон сърцето ми не беше толкова тежко, колкото сега“
Казахстанският боксьор Адилбек Ниязимбетов загуби от кубинеца Хулио Сесар Ла Круз на финала на Олимпиадата в Рио де Жанейро.
Докладвайте грешка
Изпратена грешка. Благодаря ти!
Дял
Ниязимбетов показа отличен бокс на турнира и заслужено влезе в историята на казахстанския бокс като втория боксьор от Казахстан след Болат Жумадилов, който успя да спечели сребърен медал на две олимпиади.
След края на биткатаНиязимбетовбеше много разочарован от изхода на финала, но успя адекватно да сдържи емоциите си и да отговори на въпросите на кореспондента на републиканския интернет портал Sports.kz
— Адилбек, на втора поредна олимпиада ти ставаш призьор — това също е голямо постижение.— Всичко е по волята на Всевишния. Разочарован съм, че не успяхме да оправдаем доверието на треньори и фенове. След поражението във финала на Олимпийските игри в Лондон не ми беше толкова тежко на сърцето, колкото сега. Изглеждаше, че това няма да се повтори. Какво можеш да направиш? Това не е мястото, където животът свършва.
— Мирзагали Айтжанов отбеляза в интервю, че сте били по-силен във финалната битка. Съгласни ли сте?—Не мога да кажа, че загубих. Извърши инсталирането на треньори за битката и даде всичкосила за победа.
—След първите два рунда знаехте ли, че губите по точки?—Не. Мислех, че след втория резултат - 1:1, и третият ще е решаващ.
— Миналата година не беше лесна за вас. Много хора си спомнят колко много критики отнесохте след провала на световното първенство в Катар. Но в Бразилия доказахте класата си.— Да, беше важно за мен. Не всеки в живота успява да се боксира два пъти на финала на Олимпиадата.
—Това последната ви олимпиада ли е?—Ще помислим заедно с моя треньор. До всички полета на Всевишния. Този въпрос остава открит. Животът не свършва със спорта.
— Бяхте ли много притеснен преди двубоя?— Той познаваше възможностите на противника и смяташе, че може да победи. Благодаря на цял Казахстан, който се тревожеше и вярваше в силите ми. Пожелавам на нашите спортисти да продължат да издигат казахстанското знаме високо на световната сцена. На олимпиадата от нашия отбор остана само Иван Дичко. Пожелавам му успех на полуфиналите и да стигне до финала на Олимпиадата.
Материалът е подготвен с подкрепата на Националния олимпийски комитет, ERG и Samruk-Kazyna.