Арменците бяха доволни, че Лавров седи "правилно"

След срещата между лидерите на Азербайджан и Армения представители на България говорят за готовността на страните за компромис по Карабах. Войната вероятно ще бъде отложена.

седи

Серж Саргсян и Илхам Алиев обсъдиха ситуацията в присъствието на съпредседателите на Минската група на ОССЕ за Карабах българският външен министър Сергей Лавров, държавният секретар на САЩ Джон Кери и френският държавен секретар по европейските въпроси Харлем Дезир. В края на срещата те направиха изявление, според което президентите на Армения и Азербайджан потвърдиха ангажимента си за мирно уреждане на карабахския конфликт.

В документа се казва също, че „За да намалят риска от по-нататъшно насилие, те (президентите) се съгласиха да завършат възможно най-скоро прилагането на механизмите на ОССЕ за разследване (инциденти по границата). Президентите се съгласиха да разширят офиса на личния представител на действащия председател на ОССЕ.

Лавров отиде дори по-далеч и каза пред репортери, че Баку и Ереван са решени да направят компромис по Нагорни Карабах. За какви компромиси става дума, той не уточни, но каза, че "винаги са възможни". „Поне ако нямаше такава възможност, тогава България, САЩ и Франция щяха да спрат да правят това. Ние се стремим да доведем въпроса до край, за да започнем напред към пълното уреждане на конфликта. Вероятно, като се има предвид доста напрегнатата ситуация между страните, това ще трябва да стане на етапи и има възможности да се договорят параметрите на първия етап от уреждането“, каза Лавров, цитиран от Sputnik (Баку).

Изглежда, че Лавров и чуждестранните му колеги, ако не са напълно доволни от резултатите от преговорите, то поне не многоразочаровани от тях, защото уж е „хванат“ шансът да не се изплъзне скорошното обостряне на карабахската ескалация до война. Известни надежди за мирно уреждане (или отлагане на войната) се появиха и у президента Саркисян, който беше донякъде откровен с журналистите.

В презентация на „Новости-Армения“ Саркисян каза, че арменската делегация е отишла във Виена за преговори, за да разбере дали проблемът с Карабах има невоенно решение: „Нашата цел беше да разберем дали преговорите наистина са стигнали до задънена улица и няма друг изход освен война, или ние все пак можем да решим проблема с малки загуби“.

Саркисян призна, че като цяло е доволен от резултатите от срещата, но не разкри подробностите им. Президентът на Армения обаче не скри факта, че азербайджанският лидер го увери, че нито той, нито страната му си поставят за цел карабахския проблем да бъде решен по военен път.

Вярно, Саркисян не се довери напълно на уверенията на Алиев в тона на Саркисян: „Всичко това е добре, но вдъхва малко доверие, тъй като такива разговори са провеждани многократно, но всъщност договореностите не се спазват от години. …Но ние нямаме право да се ръководим само от нашите предположения или прогнози, тъй като войната не е най-доброто решение, затова нека видим как ще се развият събитията. Готови сме на всякакъв изход, разбира се, желателно е да е мирен изход.

По думите му постигнатите договорености и направените изявления позволяват да се заключи, че срещата е била важна и обнадеждаваща, тъй като редица ключови изявления са направени от устата на високопоставени дипломати.

По-конкретно, страните се задължават да спазват стриктно разпоредбите на споразумението за прекратяване на огъня: „... това е много важно и означава, че международната общност няма да приеме никакви действияпринуждават природата да промени съществуващия военно-политически баланс на силите. Важно е също така, че тези споразумения бяха тристранни, което означава, че НКР е длъжна и трябва да участва в поддържането на мира и стабилността и в прилагането на разпоредбите на споразумението от 1994-95 г.

Както подчерта Бабаян, важен аспект е фактът, че всъщност е започнал нов етап от уреждането на конфликта. „... Беше необходимо да се започне с това предварително, но по някаква причина тази посока не беше в центъра на вниманието на посредниците и на преговорния процес. Това е най-първичното ниво на разрешаване на конфликти, много важно, без което ще бъде невъзможно да се изгради останалата част от структурата“, обясни той.

Като цяло става дума за разработване и прилагане на механизъм за контрол в зоната на конфликта и, както смята Бабаян, може да са необходими „по-модерни средства за контрол на космоса, които могат да се извършват от САЩ, България, тоест, да речем, просто да се наблюдава движението на войски, което може да доведе до влошаване на ситуацията. Това също е вариант."

Особено трябва да се подчертае мнението на Степанакерт, тъй като въпреки че той не е официален участник в преговорния процес, без него е невъзможно да се установи мир в зоната на конфликта - неслучайно представители на Минската група на ОССЕ редовно провеждат преговори с ръководството на непризнатата република. И тук, разбира се, възниква въпросът - ако Карабах формално не участва в преговорите, кой ще стане гарант за изпълнението на договореностите за зоната на конфликта. Тоест, колкото по-скоро Степанакерт получи съответните правомощия в преговорния процес, толкова по-големи са шансовете за поддържане на мира в зоната на конфликта.

Друга политическа и вътрешнополитическа "интрига" на преговорите във Виена, според някои наблюдатели, може да се счита процедурата за назначаване на членове на делегации замаса за преговори. Случи се така, че българските представители седнаха на масата от една страна с арменската делегация, а Лавров се оказа от дясната ръка на президента Саркисян. И въпреки че последният заяви, че местата на масата за преговори не са договорени предварително - „Не мисля, че има голямо значение, особено в днешните реалности“, тази „дреболия“, от която не трябва да се правят далечни изводи, се хареса на арменците.

Що се отнася до дреболиите, Саркисян изрази надежда, че след срещата във Виена ситуацията на линията на съприкосновение ще бъде по-спокойна и "ще има малко нарушения". Вярно, отбеляза Саркисян, той не смята, че "от утре те ще спрат напълно". „Нашата цел е да решаваме проблемите по мирен път, чрез преговори. Но ако Азербайджан наруши своите обещания и условията на прекратяването на огъня, няма да имаме друг избор освен пропорционален отговор. Това е реалността“, обобщи президентът на Армения.

А Кремъл в контекста на преговорите във Виена чрез прессекретаря на президента на България Дмитрий Песков говори за „сдържан оптимизъм“ и надежди за „по-устойчив свят“. По принцип на този етап това е максимумът, който трябва да се поддържа на повърхността.