Атински ареопаг
Гръцки съд
Какво е Ареопагът? Скалата или Съветът на старейшините на Атина? Как, под натиска на управляващите, Ареопагът издава осъдителни присъди? Коя е най-известната реч, произнесена от скалата, върху която олимпийските богове са раздавали правосъдие, благодарение на която Гърция ще замени златното копие на Атина с животворния Кръст на Христос?
Слизайки от храмовия хълм покрай руините на Пропилеите (древните порти), долу вдясно ще видите голям скалист ръб (той е отделен от храмовия хълм с пътека, започваща в района на Плака и криволичеща по северната страна на Акропола). Древна скална стълба от петнадесет-шестнадесет стъпала води до върха на скала с гладка, сякаш полирана повърхност, осеяна с дупки, подобни на кратери. Този връх е бил специално изравнен преди много векове. Това е Апек (или Ареопаг), древното място на известните събирания на атиняните.
В подножието на Ареопага в древността са си пробивали път извори. В началото на 6-ти век пр. н. е. гърците построяват на това място, в югоизточната част на древната агора, Енеакрунос („деветструя“) - къща с фонтан, градски източник на вода. Руините на Енеакрунос все още могат да се видят на Агората днес.
На същата скала атински съдии съдили Орест за убийството на майка му Клитемнестра. Ищците бяха духът на Клитемнестра и богинята-отмъстител Ериния (Фури), защитникът беше Аполон. Когато съдиите решиха дали синът има право да убие майка си, отмъщавайки за баща си, който беше убит от нея, гласовете бяха разделени поравно. Тогава богинята Атина се присъедини към гласуването и накара да гласува в полза на Орест. Оттогава, ако гласовете на съдиите (съдебните заседатели) са разделени поравно, подсъдимият се счита за оправдан.
В исторически времена Ареопагът, съветът на атинските старейшини, е заседавал на скалата, към която автоматично и за цял животбяха включени всички архонт-президенти, които са изслужили годишния си мандат. След реформите от 5 век пр.н.е. функциите на върховния наказателен и религиозен съд са оставени на Ареопага. Тъй като около скалата винаги е било много хора, от нея често са говорели различни философи, политици и проповедници.
Първоначално Ареопагът се нарича просто "буле" (на гръцки "съвет"), но след появата и насърчаването на народното събрание в Атина (наричан още "буле"), древният съвет започва да се нарича съвет на Ареопага или просто Ареопаг. Първоначално Ареопагът е аристократичен съвещателен орган при краля, но с разпадането на монархията (ок. 900 г. пр. н. е.) той се превръща във върховен орган в съдебната и религиозната област, както и в областта на контрола върху магистратите. В разцвета на Ареопага в Атина може да се сравни по важност с Римския сенат.
На Ареопага се провеждат съдилища само по дела, свързани с убийства. Тъй като съдиите не искаха да са под един покрив с убийците, процесът се проведе на открито.
Впоследствие демократичните лидери Ефиалт и Перикъл фактически свеждат функциите на Ареопага до съдебен орган, обграден с религиозен ореол, но безсилен на политическото поле. Критиците на демокрацията като Исократ идеализират миналото на Ареопага, но политиката, провеждана от Ареопага през целия 4 век. пр.н.е., може да се опише по-скоро като компромис. Когато през втората половина на 4в. пр.н.е. Македония започва да играе доминираща роля в Гърция, Ареопагът и не без основание е обвиняван в сътрудничество с македонските владетели.
След битката при Херонея (338 г. пр. н. е.), в която царят на Македония Филип II побеждава обединените гръцки сили, Ареопагът прекратява съпротивата. По-късно под натиска на Александър Македонски Ареопагътосъди Демостен, противник на македонското господство в Гърция, по делото за вземане на подкуп от Харпал, македонски благородник, който открадна съкровищата на македонската държава и поиска убежище от Атина. В епохата на римското господство Ареопагът отново придобива значението на най-висш градски орган и просъществува поне до 4 век пр.н.е. AD
Според някои той можел да се обърне към събранието от агората (пазара), разположена по-долу, но според местната православна традиция и твърдението на много историци, той е стоял на самия Ареопаг. Ако е така, тогава апостол Павел се изкачи по тези каменни стъпала и, застанал на издатина на скала над Атина, разпростираща се под краката си, каза на слушателите си, че Бог „не живее в храмове, направени от хора“ (докато посочваше мраморните храмове, увенчаващи Акропола зад него, и трийсетфутовата статуя на Атина, чието златно копие блестеше толкова ярко с върха, че дори моряците можеха да го видят крайбрежието на южния край на Атика).
За поклонник, който иска да си спомни думите на апостол Павел, намирайки се на върха на Ареопага, най-добре е да дойде тук рано сутрин или късно вечер, когато слънцето залязва зад Акропола, греещо с великолепието на цветовете - много специални, толкова характерни за Гърция, нюанси на червено и златно - и сякаш думите на апостола все още се чуват тук.
Атина, с техния сложен и изтънчен интелектуален живот, дори не можеше да си представи, че след няколко века тези думи, едва чути от тях и веднага забравени, ще хвърлят в прах всички направления на тяхната абстрактна философия и златното копие на Атина ще бъде заменено от животворящия Кръст на Христос.