Атомистичният материализъм на Демокрит
Ярка страница в историята на гръцката философия беше атомистичната доктрина, в началото на формирането на която са Левкип и Демокрит. Но тъй като не е запазена никаква информация за Левкип, дори Аристотел се съмнява в съществуването на този мислител. Следователно исторически надеждният родоначалник на атомизма е Демокрит, който се нарича ученик на Левкип.
Демокрит (460 - 370 пр.н.е.) е роден в северна Гърция в град Абдера. Изпитвайки жажда за знания, Демокрит изразходва частта от наследството, което наследи след смъртта на баща си, за пътувания и посещения в градове и страни, които се смятаха за центрове на древната мъдрост (Египет, Вавилон). Целият живот на Демокрит е посветен на науката. Той каза, че би предпочел да намери обяснение за мистериозния природен феномен, отколкото да притежава цялото персийско кралство. Демокрит е енциклопедичен мислител, който е написал много трудове по всички дисциплини, съществували по това време, но нито едно от тези произведения не е оцеляло. Основните произведения на Демокрит се считат за произведенията „Велико светостроителство “ (макрокосмос) и „Малко светостроителство “ (микрокосмос). Именно от Демокрит води началото си учението за идентичността и аналогията между макрокосмоса (вселената) и микрокосмоса (човека).[22] За разлика от „плачещия“ Хераклит, Демокрит е наричан „смеещият се философ “, защото вярва, че всички постижения на хората са толкова абсурдни, че трябва да им се смеят.
Основната заслуга на Демокрит е неговата хипотеза за съществуването на най-малките неразложими тела, които той наричаatom ami (неделими). От гледна точка на Демокрит неделимостта е едно от най-важните качества на основните принципи на битието. Ако допуснем безкрайната делимост на материята,има опасност материята в крайна сметка да се разпръсне, да се превърне в нищо. За да избегне това, Демокрит постулира съществуването на граница на разделяне, тоест допълнителни неразложими прости частици - атоми.[23] Демокрит стигна до идеята за съществуването на атоми чрез разбиране на наблюденията на явленията на реалността: изтриването на монети по време на дългото им обращение, разпространението на миризми и т.н. Естествено, беше невъзможно да се видят атомите поради тяхната малка площ.
С помощта на концепцията за атома Демокрит решава поставения от Парменид проблем за отношението между битието и небитието. Демокрит обявява атомите за битие, а празнотата, в която се движат атомите, за небитие. Постулирането на необходимостта от присъствие е важно за Демокрит, за да обясни наличието на движение, което е невъзможно в отсъствието на небитие. Атомите, според Демокрит, са най-малките, по-нататък неразложими частици на битието; един вид "кванти на битието", ако използваме терминологията на съвременната физика. Във всеки атом няма и не може да има примес от несъществуване.
Атомите могат да се различават по форма, ред и позиция помежду си. Включвайки се един в друг, атомите образуват телата на материалния свят. Атомите са в постоянно движение, препускайки през празнотата около тях. Но в рамките на атома, поради неговата простота, не е възможна промяна. Така че Демокрит се опита да комбинира двете картини на вселената, които са се развили дотогава - диалектическа (Хераклит) и метафизична (Парменид). Ако разгледаме вселената като цяло, тогава тя се явява като хераклитовска течливост, вечна промяна, движение на атомите; но всеки атом поотделно може да бъде оприличен на неподвижен свят, един интегрален съсирек на битието (според възгледите на елеатите), намален до микроскопични размери.
Атомите имат само размер и форма, а усещанията за цвят, вкус, мирис и т.н.се появяват в съзнанието в зависимост от формата на атомите, които го въздействат. Така Демокрит подхожда към проблема за първичните (обективно обусловени) и вторичните (по същество субективни) качества на нещата, който по-късно е разработен във философията на новото време. Заимствайки от Парменид разделянето на истината и мнението, Демокрит вярва, че в истината в света съществуват само атоми и празнота, а всичко останало - наличието на звук, вкус, цвят и т.н. - е просто мнение на хора, които не притежават истината. Демокрит извежда цялата разлика в сетивните възприятия от разликата във формите на атомите, които действат върху сетивните органи.
Друга заслуга на Демокрит е, че той пръв започва да говори за причинно-следствени връзки във Вселената. Демокрит заявява, че именно търсенето на причини е основната задача на философите и учените. Така Демокрит е първият представител надетерминизма a, тоест учението за универсалността на сигурността (главно причинно-следствена) на всичко, което съществува. Той твърди, че няма безпричинни събития, че всяко явление е следствие от всяка причина. Нищо случайно, от гледна точка на Демокрит и други детерминисти, не съществува; случайни хора наричат така причините, които все още не знаят. Освен това причинно-следствената връзка има необходим характер, което води Демокрит до отричането на случайността иматериалистическия фатализъм - един вид признание за съдбата, определена не от боговете, а от сблъсъка на атомите.
Демокрит се стреми да обясни последователно всички явления на космоса и човешката психика, използвайки принципите на атомизма, от материалистични позиции. Душата, според Демокрит, също се състои от атоми. Но атомите, които съставляват душата, са по-меки от атомите, които съставят околните неща. Образователен процесДемокрит обяснява образите в човешката душа по следния начин: горният слой от атоми излита от повърхността на телата, чрез сетивата влиза в душата и оставя вдлъбнатина върху съставящите я меки атоми, отпечатък, който ние възприемаме като образ на външен обект.[24] Душата след смъртта на тялото се разсейва, нейното съществуване престава; съответно Демокрит отрича посмъртното съществуване на душата.
В епистемологията (теорията на познанието) Демокрит предпочита рационалното познание пред сетивното. Сетивното познание Демокрит оценява като "тъмно", което не дава възможност за усвояване на пълната истина за битието. Наистина, сетивното знание води в света на мненията, а не на истината. По-специално, само чрез сетивата е невъзможно да се открият атоми, чието съществуване е било открито от ума. Въпреки това Демокрит не отрича, че сетивата, ръководени от разума, могат ефективно да участват в познавателния процес. Разумното и чувствено знание трябва да съществува в неразривно единство и взаимодействие.
Демокрит е един от първите гръцки мислители, които отричат съществуването на боговете. Неговата позиция може да се нарече доста атеистична. Увереността на хората в съществуването на богове е резултат от заблуда и непознаване на истинската природа на явленията.[25] Често атомите, когато се комбинират, придобиват причудливи форми, наподобяващи фигурите на гигантски мъже и жени. Хората понякога виждаха такива комбинации от атоми и ги бъркаха с реални всемогъщи и безсмъртни същества. В действителност във Вселената няма богове и Демокрит никога не прибягва до божествена намеса, когато обяснява процесите в космоса.
Демокрит излага интересна теория за произхода на културните умения при хората. Всичките си постижения хората дължат на животните, от които са заимствали уменията си. Така,забелязвайки, че животните копаят дупки, а птиците строят гнезда, хората, като им подражават, започнаха да строят жилища; и когато видяха как паякът плете мрежа, започнаха да правят плат и дрехи. Демокрит, според пасажите, които са достигнали до нас, показва как човечеството, след като е придобило необходимите умения, след като се е научило да използва артикулирана реч, е излязло от първоначалното си животинско състояние.
Възгледите на Демокрит бяха ярък пример за доста последователен материализъм. Атомистичният материализъм, основан от Демокрит, оказа голямо влияние върху развитието на философията и физиката. Неговите принципи, с някои промени, формират основата на механистичния материализъм, който се формира в съвременността. Идеята за съществуването на атоми се оказва много плодотворна за извършване на научни открития, както и за материалистичното обяснение на Вселената, и по-късно се потвърждава.