Авдеев Д

разстройства

Авдеев Дмитрий Александрович (р. 1964 г.) - московски психиатър, психотерапевт, кандидат на медицинските науки, медицински психолог.

Роден през 1964г. През 1988 г. завършва с отличие медицинския университет. Обучаван в клиничен стаж, следдипломна квалификация. През 1992 г. защитава докторска дисертация.

Работил е в лечебни заведения, като психотерапевт в Консултативен център на името на Св. Праведният Йоан Кронщадски. Проведе медицински преглед в църквата "Св. мъченик Бонифаций" (Регионална психиатрична болница, Москва).

През 2003-2004 г. участва активно в организирането на рехабилитационния център към българската енория Св. Стилиан в Лимасол, Кипър.

През 2005-2006 г. завършва пълен курс на задочно следдипломно обучение в Богословския факултет на Университета „Лучиан Благо” в (Румъния) със специализация „Формиране на християнско отношение към психичните заболявания”.

През 2005 г. оглавява Института по проблемите на формирането на християнски нагласи към психичните заболявания и е одобрен за професор.

Автор на повече от 300 духовно-просветни, научни и научно-популярни издания, включително над 50 книги и брошури, издадени освен на български език и на румънски, сръбски, български, грузински, английски, испански, немски в общ тираж над един милион екземпляра.

Авторът на тази книга е православен психиатър, психотерапевт, кандидат на медицинските науки.

Книгата е посветена на много актуална тема - преодоляването на алкохолната и наркотичната зависимост. Наред с медико-психологическите мерки, които обикновено са началото на лечението, духовните усилия са абсолютно необходими за преодоляване на тези греховни страсти.

Вяра в Бога, покаяние за греховете,подреждането на живота според заповедите на Христос, съчетано с трезвост, самообладание и въздържание са компонентите на истинското, а не въображаемо изцеление.

В достъпна форма книгата разказва за връзката между психиатрия и духовност. От православна гледна точка се анализират различни психопатологични състояния: депресия, невроза, психоза, алкохолизъм, наркомания и др.

„Психичното заболяване не уронва достойнството на човек. Църквата свидетелства, че душевноболният също е носител на Божия образ, оставайки наш брат, нуждаещ се от състрадание и помощ. »

По всяко време в историята на човечеството е имало войни, различни природни бедствия, наводнения, суши, торнада. И е трудно да се сравни, да речем, до каква степен сегашното време е по-тревожно и неспокойно, например ерата на царуването на Иван Грозни.

Защо тогава проблемът с неврозите стана толкова остър едва напоследък? Причината според мен е една - в нарастващата липса на вяра, в загубата на духовната основа от човечеството, а с това и на истинския смисъл на живота.

Оказва се, че основното нещо в произхода на неврозата не е стресът и неприятностите, а личността на човек. Освен това личността е вътрешно разстроена. Грехът, като корен на всяко зло, води до невротични разстройства.

В книгата се казва, че духовните и моралните фактори очевидно са сред причините за редица психични заболявания. Фактът, че много психични разстройства, преди всичко така наречените "гранични състояния", се "подхранват" от греховни страсти.

Авторът е дълбоко убеден, че повечето от тези разстройства са следствие от грешен начин на живот, страсти и пороци, които са се вкоренили в човешката душа.

Заедно с медицински и психологически мерки, които обикновено формират началотолечение, духовните усилия са абсолютно необходими, за да се преодолеят тези греховни страсти.

„Като психиатър-психотерапевт съм убеден, че моята практическа дейност, която се основава на диагностика и лечение на гранични нервно-психични разстройства, духовна подкрепа и утеха за хората, които търсят помощ, не може да бъде извън собствения ми мироглед, извън спасителното лоно на Православието.

Като лекар, считам за свой дълг да допринеса за духовната защита на психичното здраве на хората, да предпазя душите им от посегателствата на многобройни новоизпечени псевдолечители. Авдеев Д.А.

„Годините на атеизъм не останаха незабелязани. Израснаха почти три поколения хора, които не познаваха Бога и Неговата света Църква.

В практическата си медицинска работа често се сблъсквам със ситуации, когато болен или скърбящ човек не разбира духовния смисъл на страданието (имам предвид кръстен православен), е много обременен от своето благополучие, пълен с униние и тъга. Случва се и по-лошо: отчаяние, копнеж, желание за смърт.

Бих искал да вярвам, че Господ ще ни даде време и сила да се покаем и да се подобрим.”