Басен кон и пияница (Александър Юдаев)
Разхождайки се вечерта от пиянка Пияният измърмори уморено: „Не, не можеш да стигнеш до меко легло, В сеното бих дремнал“ И тогава, като се отбих от пътя към къщата, се скитах в конюшнята за нощувка. Там конят е уморен след полето. Той изсумтя заплашително: "Човек?!" "Защо дойде тук през нощта, Пречиш ми да спя прав! И не миришеш много добре, Няма да прекараш нощта тук!" Алкохоликът махна отвратително с ръка: "Ти не си ми указ, скот, Пих днес водка и бира, Тук мирише на теб, Живееш тук в лайна и срама, Почисти тора след себе си! Ами махни се от хранилката, Аз ще легна тук в сеното!" И като блъскаше Коня несигурно, Пияният зарови носа си в калта, Той събори кофи с вода с крак, И сякаш принцът хъркаше. Това отношение Конят не издържа, И той започна да презира Гневно пръхти и хърка: "Ти си човек, ти си цар на природата, Ти трябва да си по-умен от мен! Та защо стана изрод, И изведнъж обиждаш Коня. Живея тук тихо в една сергия, И ям само ха y Обичам топлината, слънцето, свободата, Не пия като теб и не пуша. Всички ме уважават в къщата, Аз съм по-скъп от всички роднини тук. Собственикът чисти, храни достатъчно, Гледа ме седем дни в седмицата. Аз съм радост за децата му, Аз ги возя на себе си, Не ми трябва друго щастие , Да поговорим Пиеш някъде, забравяш за дома си, За близките си, за семейството си, Не знаеш нищо друго освен водка, И изпадаш в бедност Жена ти и децата ти Те се отчаяха да те спасят. И кой ще те спаси от смъртта, Когато умреш? И какво ще остане на света - Само миризма на тялото наливане на алкохол, И децата ще те погребат, И ще загинеш, забравен от всички Аз съм Кон, знам съдбата си, Ще бъда заклан след година, Но съм доволенмоят рай, И тук живея без грижи. Аз съм помощ и подкрепа в къщата, Тук ме орат, сеят, жънат. А ти се въргаляш под оградата, Такива не траят дълго." Конят все по-силно цвилеше, ядоса се, Пияницата не можеше да спи. Скочи от сеното: „Обеси се! Ти ми пречиш да лъжа тук! Хайде, излез от кабината, Ще те хвана за юздата, Върви си оттук на свобода, Виж звездата в небето!" Ама аз не взех предвид този пиян ум, Че силите в битката са неравни, Нямах време дори да мигна, Как се озовах до стената. - „Е, чакай, скот!" Пияният изръмжа в пристъп, И се затича към Коня с тояга, Ала Конят удари с копито в зъбите. "Млъкни, долно нахалник! Не си достоен да говориш! Ще те отрезвя с такъв акорд Определено трябва да те отрезвя!" Алкаш измърмори болезнено тук, Не стават дори две думи, Безполезно е да вкарваш зъби, Изпълзя тихо в родния си приют. Моралът на тази басня е очевиден - Не се поставяй над добитъка. Ако пиеш като добитък, Точно за ума си по-нисък.