Баткенските кооператори се готвят за завоюване на външни пазари
Преди около три години в Киргизстан се появиха хранителни продукти под марката „Даровете на Баткен“. Така се сбъдна старата мечта на баткенските предприемачи - да излязат на пазара със собствена марка. Програмата на ПРООН „Разширена Европа: Улесняване на търговията в Централна Азия, Южен Кавказ и Западната ОНД“, финансирана от правителството на Финландия, помогна за нейното изпълнение.
Както каза регионалният координатор на проекта Таалайбек Исаев, тази програма на ПРООН работи в почти всички постсъветски страни. В Киргизстан Баткенската област беше избрана за пилотен регион, където опитни консултанти помогнаха на фермерски асоциации и кооперации да увеличат своя търговски и експортен потенциал и да развият собствена марка. Днес под марката "Даровете на Баткен" се продават прочутите баткенски кайсии, ориз, боб, фъстъци, кайсиев сок, няколко вида сладка и компоти.
Може би основната гордост на всички баткенци, а за мнозина и основен източник на доходи, е кайсията, която е известна далеч извън границите на републиката. Не толкова отдавна местните градинари преживяха трудни времена, когато много дървета трябваше да бъдат отсечени. Сега кайсиевите градини отново се възраждат активно. Броят на овощните дървета и обемът на културите се увеличават, което насърчава селяните да мислят за преработка на суровини. Така в село Жани-Жер през 2012 г. се появи кооперацията "Баткен жемиши".
Неговият председател Абдипата Матаев, възпитаник на Мичуринския институт за плодове и зеленчуци и дългогодишен агроном-овощар, разказва, че първоначално асоциацията е включвала около 50 членове, а сега те са вече двеста. Всеки от членовете на кооперацията (отделни земеделски производители и членове на други кооперации) е направил дялова вноска, въз основа на която се разпределя печалбата.
„Сами отглеждаме и преработваме плодове.Товаобелени и пакетирани сушени кайсии, кайсии с костилка, както и смес за компот - сушени ябълки, кайсии, сини сливи и стафиди. Започнахме почти от нулата. Сами направихме цех, прокарахме ток и вода. Правителството на Люксембург ни оказа безценна помощ, като финансира закупуването на турско оборудване на стойност 2 милиона 518 хиляди сома чрез ПРООН. Местните власти също подкрепиха, като отпуснаха парцел за цеха“, каза Матаев.
По думите му капацитетът на производствената линия за измиване, сушене, сортиране, калибриране и пакетиране позволява обработка на до пет тона суровини на смяна, или около 100 тона на месец. Предприятието обаче все още не работи на пълен капацитет, тъй като все още не са намерени толкова големи клиенти.
„Търсенето на вътрешния пазар е ниско. Основно продуктите ни отиват в Ошска и Джалал-Абадска област. Но ние се стремим да навлизаме на външни пазари. В България нашите най-близки съседи, таджиките, създадоха един вид монопол. Те традиционно купуват до 90% от всички сушени плодове в Баткенската област и ги изнасят за България за продажба. Ние не присъствахме там и сега е доста трудно да проникнем там. Но това не ни спира. Да рекламираме нашите продукти, участваме в изложения в Алмати и Новосибирск, където търсим купувач.Първата пробна партида продукти вече е изпратена в България“, казва шефът на кооперацията.
Кооператорите изчислиха, че ако плановете им се осъществят, всички вложени разходи ще се изплатят до няколко години. За навлизане на чужди пазари е необходимо да се изпълнят международните изисквания за стандартизация и безопасност на храните. ПРООН също помага на фермерите и преработвателите по този въпрос, като кани консултанти по международните стандарти.
Бизнес с кости
В непосредствена близост доВ "Баткен жемиши" се намира още една кооперация - "Акчечек", занимаваща се с производство на пакетирани кайсиеви ядки. Преди това кооперацията, ръководена от бившия учител Муса Нишанов, се е специализирала в отглеждане на картофи за семе, което също е успяло много.
Проучване на местния пазар показа, че кайсиевите ядки са евтини, никой не се е занимавал сериозно с тях, така че прекупвачите от Таджикистан ги купуват на изгодна цена. В същото време се оказа, че липсват и прочутите баткенски кайсии в малки опаковки. Беше решено да се съсредоточи върху тези две направления.
Кооперацията не можеше да си позволи сама да закупи линия за цепене на кайсиеви костилки, печене и опаковане на ядки, затова безвъзмездната помощ от програмата на ПРООН се оказа добре дошла. Нейният принос към общата стойност на проекта е 75%. Останалите 25% са внесени от членовете на кооперацията, благодарение на което е построена сградата на цеха и са прекарани всички необходими комуникации.
В цеха, който произвежда до 200 килограма продукти на ден, постоянно работят петима души. Продуктът се разпространява в различни части на страната чрез дистрибуторски канали. В "Акчечек" си поставят и друга нелека задача - да наложат производство на био сушени плодове. Трудността е, че имаме нужда от съмишленици сред фермерите. В допълнение, отглеждането на органична материя изисква специални познания. Затова членовете на кооперацията са обучени и сега планират да разпространяват знания.
В най-планинската част на Кадамджайския край се намира село Жъл. Местните условия са идеални за отглеждане на картофи и моркови, което използват членовете на кооперация "Айкок". Сега асоциацията се състои от 36 членове, които отглеждат до две хиляди тона картофи. Те продават половината от реколтата като семенен материал, т.е2-3 пъти по-скъпи от обикновените картофи за консумация.
Както подчерта ръководителят на кооперацията Абдуманап Кудайкулов, зимата в тези части е сурова и дълга, така че се е случвало до 15% от реколтата да бъде загубена, достатъчно е да се отворят вратите на складовете веднъж. Поради липса на подходящо помещение кооперацията трябваше да наеме сградата на училищното котелно, където се разполагаха максимум 40 тона. Затова първата стъпка беше да създадем собствен склад за 500 тона продукти.
"Програмата на ПРООН ни помогна да осъществим тази идея. Сега можем да поддържаме реколтата си на най-добрата цена. Всички знаят, че през есента, по време на прибиране на реколтата, цените падат. Минават месец-два и започват да се покачват. Наскоро нашата кооперация получи статут на семенарска ферма, което й позволява да разшири дейността си", каза Кудайкулов.
ПРООН помогна и на кооперация „Таш-бий“ от Кадамджайски район да придобие хладилни контейнери. Низината, в която се намира село Кок-Талаа, създава най-благоприятните условия за отглеждане на зеленчуци и плодове. Не напразно една трета от всички местни кооперативни земи (около 200 хектара) са дадени за градини. От тук най-ранните плодове се доставят в столицата.
Селяните отдавна са научили простата истина, че не е достатъчно само да отглеждате продукти, трябва и да ги запазите до момента, в който можете да ги продадете изгодно. Затова основното искане на кооператорите към ПРООН беше да подпомогне бизнес проект за създаване на база за съхранение на плодове и зеленчуци.
Тази инициатива беше подкрепена и от сдружението на групите за взаимопомощ "Келечек", което се състои предимно от жени. През 2009 г. е създадена взаимоспомагателна каса. Постигнатите успехи доведоха до създаването на малък шивашки цех и производство на сладкарски изделия. Днес "Келечек" е пълноправенсъсобственик на склад.
„Членовете на кооперацията съхраняват тук както собствени, така и закупени продукти. В същото време складът може да съхранява до 70 тона. Понякога е достатъчно да държите плодове или зеленчуци няколко седмици, за да ги продадете с допълнителна печалба“, каза Имарали Балкиев, председател на Tash-Biya.
По думите му оптималният температурен режим се поддържа от компютър. Единственият проблем са честите прекъсвания на тока, така че в бъдеще кооператорите биха искали да закупят трансформатор.
Кадамджайската кооперация "Мол Тушум" е специализирана в преработката и пакетирането на прочутия баткенски ориз. Развитието на този бизнес се улеснява от удобното местоположение на предприятието: източниците на суровини са наблизо и оттук има маршрути до Кизил-Кия и Ош.
Според представителя на Мол Тушум Мурзалим Асранкулов, цехът за почистване и пакетиране на ориз е открит през 2011 г. със съдействието на ПРООН, която е закупила оборудването. Преди това в южната част на републиката нямаше такова предприятие.
"Първоначално имахме известни трудности с маркетинга. Традиционно баткенският ориз отиваше в Таджикистан и Узбекистан, тъй като местният потребител беше свикнал повече с узгенския ориз. Постепенно успяхме да си върнем тези позиции и сега баткенският ориз е добре познат в Бишкек и Ош. Сега мислим за навлизане на българския пазар. Водим интензивни преговори, подготвили сме първата партида от 20 тона ориз за експедиция, “, каза Асранкулов.
Кооперацията има и други направления на дейност - почистване и пакетиране на сушени плодове, производство на пюрета от кайсии, праскови и ябълки.
"Те започнаха този бизнес наскоро. Оборудването позволява обработка на до 100 тона суровини на сезон. Плодовете се варят, пулпата се отделя от влакната и семената и се оказваконцентрат, който се закупува от нас от производителите на сокове. Ако нещата вървят добре, ще разширим производството, защото има много суровина“, казаха от преработвателя.
Той е убеден, че планираното присъединяване на Киргизстан към Митническия съюз ще отвори нови възможности за земеделските производители. Така например ще могат да осъществят гарантирани доставки за България. Но молят държавата да помогне с финансиране. Банковите кредити са просто непосилни за тях, а преференциалните средства, отпуснати по държавната програма, са оскъдни. Максималната сума, издадена в една ръка, е 400 хиляди сома. Невъзможно е да се закупи дори партида суровини за него, да не говорим за оборудване.
Рекламирането на селскостопанска продукция под марката „Даровете на Баткен” не би било толкова успешно без информационно-маркетинговия център Баткен. Негови учредители са шест земеделски и стоково-обслужващи кооперации. ПРООН от своя страна подпомогна закупуването на офис оборудване и отпусна средства за заплати на персонала.
"В нашия център има трима служители. Провеждаме семинари за начинаещи предприемачи, където учим как да стартирате бизнес от нулата. Организираме участие на местни производители в изложения в чужбина - в Казахстан, България и Турция. Тази година приключва подкрепата от ПРООН, така че трябва да доведем центъра до пълно самофинансиране. Почти се справихме с тази задача, въпреки че не е лесно да поддържаме информационен и маркетингов център. Въпреки че много хора осъзнават стойността на информацията, те все още не са свикнали да плащат това", каза Мадимаров.
Областният координатор на проекта Таалайбек Исаев допълни, че тази година приключва инициативата на ПРООН в Баткенска област. Това обаче не е неговият пълен край: натрупаният опит ще бъде използван в Ош и Наринобласти, в които областите с плодове и зеленчуци и месо и млечни продукти са определени като приоритетни.