Безименната принцеса (Ирина Корсакова)
Имало едно време една принцеса, но не проста, а омагьосана. И всичко се случи така...
Веднъж магьосница дошла в двореца и поискала най-красивото момиче в цялото кралство за своя ученичка. Тя обеща да я научи на различни гадания, гадания, изкуството на отварите и как да пресметне пътя на звезда, която пада на земята от небето и носи късмет, ако бъде уловена навреме. Кралят не хареса тази идея. Като цяло той не харесваше магьосници, а след това той и учениците, които тя трябваше да подбере! Той се ядосал и заповядал да изгонят магьосницата. Магьосницата също се ядоса, тропна с крак и извика: - Знам, че имаш дъщеря, така че отсега нататък ще забравиш името й! Да, и тя самата няма да знае името си, докато не срещне човек, който го познае, и то не случайно, но сърцето й ще му каже!
Кралят беше изненадан, кралицата припадна, а принцесата някъде в двора играе със златен обръч, не познава злото. Старата вещица хвърли проклятието си и изчезна! - О...! Ан... Клеър. Корнелия. Не, не това! - Кралят и всички придворни се опитват да запомнят името на дъщеря си, но не могат! Магьосничеството се усука и усука около двореца и стегна здраво с черна нишка.
Принцесата играе един час в двора, вторият ... Никой не я вика на вечеря, придворните дами не тичат наоколо и те, между другото, бяха толкова уплашени, че почти забравиха имената си, какво ги интересува принцесата! Всички лежат по диваните, като един, без чувства. Министрите съставят статистика за вероятността да познаят произволни имена, астролозите се опитват да предскажат след колко години тази вероятност ще доведе до правилното ... С една дума, не дворец, а някакъв вид скок навсякъде!
Беше вечер, принцесата се зарадва, че никой не се грижи за нея, галоп през портата и тя хвана следа! Отива при себе си, скита се- минаха теменужки, почнаха лайкови, минаха лайкови, почнаха ягодови. По това време принцесата беше гладна. Дай, мисли, аз ще взема ягода. И самите плодове питат в устата - сладки, големи, точно сега на кралската маса! Принцесата откъсна едно зрънце и тогава някой със строг глас й каза: - Що за позор е това? Отгледахте ли тези плодове, погрижихте ли се за тях? Виж какво, реших да го взема без да питам! Принцесата се изплаши. Оглежда се, но не вижда никого. Тук гласът отново й казва: - Отиди до най-близкото село, там ще намериш къща в покрайнините. Порцеланова веранда, боядисани прозорци. Почукайте три пъти, черна котка ще излезе. Галиш го, но го взимаш на ръце. Вратите ще се отворят за вас. Там ще ви посрещнат, нахранят, напоят и ще ви разкажат приказка. Принцесата се зарадва. Беше уморена, а пътят до двореца беше дълъг. Той мисли, че ще прекарам нощта там, а след това ще се върна у дома!
Тя изтича до селото, погледна - и обаче малко по-нататък, на хълм, къщата стои сама. Кокетна, и порцеланова веранда с къдрици, и прозорците са боядисани като стари шарки, и животни и птици се движат по тях като живи! Принцесата почука, котката излезе, както й каза гласът. Тя го взе на ръце и тогава вратата се отвори. Принцесата влиза в къщата, а има дворец, който по нищо не отстъпва на кралския! А феята в средата на залата седи на златен трон и казва: - Аз те направих магия, баща ти много ме ядоса! - Какъв вид заклинание? - казва принцесата. Тя дори не знаеше нищо. - И ето какво... Помниш ли името си? – попитала феята. - Не ... - принцесата се уплаши, челото й дори се сбръчка. Все още не мога да си спомня! - Не бръчкайте челото си, няма да се ожените! Феята се ядоса. - Направих това, за да не мисли, че всичкочерното си е черно, понякога черното може да е бяло! разбра ли - Нищо не разбрах! - извика принцесата. - О, - въздъхна феята, - колко ви е трудно, млади хора! И престолонаследник! Ето, докосни моя трон! Принцесата докосна трона с ръката си и вместо златен, той се превърна в обикновен разклатен стол - докосни го и ще се разпадне. - Не ми се сърди - каза феята. - Ще те науча на различни трикове и ще уведомя родителите ти, че докато ми трябваш тук. Но не питайте за името си преди време!
Принцесата помислила и решила, че няма да има големи проблеми, ако остане известно време с феята. Така мина ден, месец, година...
Феята не пуснала принцесата нито крачка. Тя я научи на много, но сроковете за обучение сякаш проточиха всичко - след седмица, казва, ще я пусна, къде бързаш? Мина седмица и феята сякаш забрави обещанието си. Принцесата пък всеки ден е обзета от копнеж и домът й липсва. Седи на верандата, рони сълзи по подгъва. Тогава котката се качва на коленете й и говори толкова нежно в ухото й: - Не плачи, ще те науча как да запомниш името си и ще ти разкрия основната тайна на феята, как да хванеш звезда, която се издига навреме, само ти ми помогни! Принцесата се съгласи. А котката продължава: - Ето, сутрин сервирате мляко за закуска на феята, иначе не е просто мляко, а истински еликсир! Само действието е двойно! Защо мислите, че тя седи в офиса си цял час и не пуска никого след закуска? Защото той от една страна й дава младост и красота, а от друга я кара да говори истината! И феята, макар и не лоша, но вредна. Кой иска да разкрие тайните си? Еликсирът е следният - ако я попитате нещо през този час, тя няма да може да ви откаже нищо. Така, както пие неговата фея, такатой ще ти каже в духа, името ти и как можеш да се върнеш при родителите си възможно най-скоро. В същото време попитайте и как да ме разочаровате. - Не си ли просто обикновена котка? Принцесата беше изненадана. - За какво говорят обикновените котки? Той затвори очи и се усмихна. „Не губете време, ето златна игла за вас, поставете я в ключалката на кабинета на феята, тя няма да може да се заключи от вас по-късно.
Принцесата направи всичко по съвета на котката. На следващата сутрин тя наля чаша мляко на феята, тя й благодари и както обикновено я изведе от стаята, опитвайки се да затвори вратата с ключалка. Дърпа дръжката напред-назад, но ключалката не се затваря! - Какви са тези играчки? - ядосала се феята, побеляла цялата. И между вратите котката също се изправи, сякаш нарочно се намеси. - Това не са играчки - отговаря й принцесата - добре, спри да бъдеш злобен, време е да отговориш! Кажи името ми, искам да се прибера! И не забравяйте за котката, той твърди тук, че сте го омагьосали! Чувствайте се свободни да се разочаровате! - Това е! Бунт на кораба! – феята изтощена падна на един стол. - Какво можете да направите ... Мога да ви разкажа за всичко, но вие сами ще трябва да се справите с името! Спомняте ли си условията на заклинанието? И така... Който иска да е с теб от цялото си сърце, ще ти каже. Не се притеснявайте, няма да чакате дълго! А ти, - обърна се тя към котката, - страдаше за собствената си неучтивост! Наистина ли за цялото това време, което живях, не се сетих за това? Реших да го объркам за последен път! Котката въздъхна и сякаш се поколеба. - Да, да! - феята го погледна строго, - забравихте ли как стъпкахте всички крака на старата жена близо до вашия замък?! Втурна се като вятър, видиш ли, бързаше за бала! Дори не се извини! Не подаде ръка! Почти осакатен! И аз, между другото, имам ишиас ... Ще поискаш прошка от мен и от майка си, вдовстващата кралица, че бях груб с нея в деняимен ден и можеш да живееш, както ти повелява съвестта! Жалко, че никой преди не те научи да искаш прошка и нямаше да станеш котка! Е-у-у-у? И тя го погледна въпросително. - Извинете... - каза котката, навеждайки глава в знак на извинение. И тогава от черно стана бяло! И така, някои от магиите ги няма! - Ето! Най-накрая! Сега бягай вкъщи, преди да съм променил решението си! Все още съм прекрасна фея, добра, умна и не толкова вредна! Тя взе любимото си огледало и се завъртя с него, казвайки колко е красива. Огледалото беше вълшебно и даряваше добро настроение на този, който го гледаше.
Котката и принцесата изтичаха до разклона, който водеше към различни кралства. Това, което отиваше на юг и завършваше на самия край на океана, принадлежеше на майка му, добра и мъдра кралица, а това, което растеше в планините през северните гори, принадлежеше на бащата на принцесата. - Не се притеснявай - каза котката на принцесата, - ще видиш, със сигурност ще познаеш името си - ти махна с опашка и беше така! - Това е! Принцесата беше разстроена. - Помогнах му да научи тайната на магьосничеството, а той избяга! Ми добре! Тя толкова бързаше да се прибере, че не се разстрои много.
Кралят и кралицата бяха щастливи от завръщането на дъщеря си и организираха фойерверки и други тържества по случая. Ден след ден дворецът и цялата му околност тананикаха от древни песнопения. В началото те пееха всички песни за красиви принцеси, след това за известни рицари, за любимото кралство, за щедростта на краля, за благодатта и щедростта на кралицата и дори няколко приказни феи! Разбира се, само доброжелателно и хвалебствено! Кой би се карал сега с феите? Едно нещо само помрачи празника - никой не можеше да изпее песен, посветена на тяхната принцеса. Всички искаха да възвеличат името й, но дори и най-милите и сърдечни гражданикралствата не могат да го нарекат!
И тогава една вечер принцесата излезе на балкона на двореца. А небето беше синьо-синьо, като вълните на далечен океан, и толкова звездно, че дори насън не можеше да се представи! Сякаш всички блестящи светила се събраха на хоро. Невъзможно е да се гледа! Тогава песента отнякъде долетя над хоризонта, в ритъма на техните движения. Принцесата наднича - и не вярва на очите си - конникът пее песен, а звездите танцуват на нея! Изведнъж един падна от небето и полетя надолу! Лети и се върти с удоволствие, колкото по-близо, толкова по-ярко!
Сърцето на принцесата започна да бие от вълнение, тя изтича на двора, а там ездачът вече яздеше да я посрещне. - Помниш ли, обещах ти да разкрия тайната на онази звезда, която пада от небето? Принцът й се усмихна. - И така, когато си щастлив, звездите на небето започват да танцуват, а аз съм щастлив, защото сърцето ти ми каза името ти! - Здравей, Амелия! - каза той и я прегърна за раменете, а в дланта на принцесата падна звезда.