Библейски глави в романа "Майстора и Маргарита" М

Библейски глави в романа "Майстора и Маргарита" от М. Булгаков Работата е направена от Константин Лобашов Студент от група 394 IS-1

Романът на Булгаков до голяма степен се основава на разбирането и преосмислянето на евангелски и библейски идеи и сюжети.В периода на писане на романа Булгаков изучава не само текста на Евангелието, но и множество исторически източници за Юдея в началото на епохата, иврит и неканонични тълкувания. Авторът съзнателно се отклонява от евангелската история, предлагайки собствена визия за библейските мотиви.

Най-противоречивият образ от библейска гледна точка е образът на Йешуа. С него са свързани централните мотиви на романа: мотивът за свободата, страданието и смъртта, екзекуцията, прошката, милостта. These motifs receive a new, Bulgakovian incarnation in the novel, sometimes very far from the traditional biblical tradition. The first serious difference between the biblical motif of the Savior and Bulgakov's interpretation is that Yeshua in the novel does not declare his messianic destiny, and does not in any way define his divine essence, while the biblical Jesus says: "I am the Son of God", "I and the Father are one"

В романа има само един епизод, който напомня за евангелските чудеса, извършени от Исус. "Какво е истината?" Понтийски Пилат пита Йешуа. Този въпрос в малко по-различно звучене се среща и в Евангелието. Йешуа отговаря на този въпрос: „Истината, на първо място, е, че главата ви боли ... Но вашето мъчение ще свърши сега, главата ви ще премине.“ Изцелението на Пилат Понтийски е единственото изцеление и единственото чудо, извършено от Йешуа.Следователно, Йешуа на Булгаков не е богочовек, а човек, понякога слаб, дори нещастен, изключително самотен, но велик в своя дух и всепобеждаваща доброта.Той не проповядва всички християнски догми, а само идеи за добро, значими за християнството, но не съставляващи цялото християнско учение. От него не може да се чуе за бъдещото Царство Божие, за Спасението на грешниците, за задгробното възмездие за праведните и грешниците. Булгаков Спасител на земята и търси доброто тук, на грешната земя. За разлика от евангелския Исус, Йешуа има само един ученик, Леви Матвей, тъй като Булгаков вярва, че дори един човек в поколение, който е приел определена идея, е достатъчен, за да живее тази идея векове. Библейските мотиви в образа на Йешуа са претърпели сериозно пречупване

Пресъздаване на евангелски събития е една от най-важните традиции на световната и българската литература.

Връщайки всички тези събития и говорейки за тях като за несъмнена реалност, писателят върви срещу времето си и отлично знае с какво е изпълнено това. Но библейските глави на романа са жизненоважни като напомняне за първата, първоначална грешка – неразпознаването на Истината и Доброто.

В романа на майстора тримата главни герои са Исус Навин Понтийски Пилат Юда.

Понтий Пилат е централната фигура в Ершалаимския слой. Учителят казва, че пише роман за Пилат. Пилат веднага усети човешката оригиналност на Йешуа, но традициите и обичаите на императорския Рим в крайна сметка побеждават и той, в съответствие с евангелския канон, изпраща Йешуа на кръста. Но М. Булгаков отказва каноничното разбиране на тази ситуация, Пилат има трагично лице в него, разкъсван между лични стремежи и политическа необходимост, между човечност и власт. М. Булгаков ясно показва чувството на трагична безнадеждност, ужас от стореното, изпълнило душата на Пилат. От този момент нататък истинският живот на Пилат се превръща в сън: прокураторът върви по лунната пътека с Йешуа, разговаряйки, а екзекуцията е чистанедоразумение и техният диалог е безкраен. Но в действителност екзекуцията не е отменена и мъките на Пилат са също толкова неотменими.

Мъките на Пилат свършват едва след уверението на Йешуа, че няма екзекуция. Йешуа дава прошка на Пилат и мир на майстора, написал романа за Пилат. Такава е развръзката на трагедията, но тя идва не във времето, а във вечността.Романът „Майстора и Маргарита” е сложно произведение. И въпреки че за романа вече е писано и казано много, всеки читател е предопределен по свой начин да открие и разбере художествените и философски ценности, скрити в неговите дълбини.