Биотични фактори в екологията на рибите
Биотичните факториса форми на влияние на живите същества едно върху друго.
Вътрешновидови и междувидови взаимоотношения при рибите.Вътрешновидовите взаимоотношения при рибите се проявяват в образуването на стада, популации, стада, клъстери, колонии, както и в хранителните взаимоотношения. Популацията е едновидова самовъзпроизвеждаща се група от риби на различна възраст, ограничена в определено местообитание и характеризираща се с определени морфобиологични показатели. Колебанията в популацията зависят от оцеляването на яйцата и ларвите в ранните стадии на развитие, интензивността на риболова и наличието на храна за рибите. Всяка популация може да бъде разделена на пролетни и летни хвърлящи хайвер раси, адаптирани към определени условия на инкубация на яйца. Повечето видове риби се характеризират със самотен начин на живот (щука, сом, скат, гигантска акула, лунна риба и др.). 4 хиляди вида са стадни.Ято (ято)е група от риби, близки по възраст и биологично състояние, обединени за повече или по-малко дълъг период от време. Разграничават се следните типове структура на рибните стада: бягане (всички риби се движат в една и съща посока), кръгов поглед (рибите са неактивни и ориентирани в различни посоки), отбранителна (ято стадо се опитва да избяга от хищник), хранене.Рояке огромна маса риба, състояща се от поредица стада, които могат да се слеят или да бъдат изолирани. Натрупванията са хвърлящи хайвера си, хранещи се, прелетни и зимуващи.Колониитеса временни защитни групи риби, състоящи се от индивиди от един и същи пол. Те се формират в местата за размножаване, за да предпазят гнездата от врагове. Вътреспецифичният паразитизъм, който е едно от проявленията на многостранни взаимоотношения при рибите, се наблюдава при дълбоководни морски дяволи, чиито малки мъжкиприкрепят се към тялото на женската и се хранят чрез нейната кръвоносна система. Вътрешновидовите хранителни взаимоотношения са от голямо значение в живота на рибите.Междувидовите взаимоотношения при рибитеса доста разнообразни и се проявяват под формата на хранителна конкуренция, хищник и плячка, мирно съжителство, паразитизъм и др.
Концепцията за фаунистичен комплекс.Фаунистичен комплексе група от видове, свързани с общ географски произход, т.е. развитие в една географска зона, към чиито абиотични и биотични условия са се приспособили. Основните фаунистични съвкупности от сладководна и соленоводна ихтиофауна в България: Бореална предпланина (липан, речен мино и др.) Бореална низина (щука, каракуда, костур, ръфа, хлебарка и др.) Арктическа сладководна (бела риба, нелма, сьомга, михалица и др.) Арктическа морска (писия, прашка, клечка и др.) Понтока Люта сладка вода (платика, червеноперка, аспид и др.) Понто-каспийска морска (херинга, гоби, морска щука и др.) Терциерна равнинна сладководна (шаран, лоуч и др.) Западна Азия (храм, бързянка, говла и др.) Горна Азия (маринка, гоби, османи и др.) Туркестанска равнина (псевдолопатонос, шу covid аспид, остроока говлица, овъглени и др.) Индо-африкански (змийска глава, косатки и др.) Китайски низини (амур, skygazer, бодлива горчица, оса).
Връзката на рибите с други животни и растения.Рибите имат близки взаимоотношения не само помежду си, но и с други водни животни, безгръбначни и гръбначни, както и с растения, бактерии и вируси. Много болести по рибите са бактериални или вирусни по природа. Рубеолата и инфекциозната воднянка при шараните са вирусни заболявания, фурункулозата и други са бактериални.Някои риби включват специални бактерии, които светят, когато са изложени на кислород. Водораслите и висшите растения създават благоприятни условия за живота на рибите. Много риби използват растителност като субстрат за хвърляне на хайвер. Има риби, които строят гнезда от парчета растителност (тришипа стърчиопашка). Редица риби използват плаващи водорасли, за да снасят яйца (саури). Водораслите и висшите растения са храна за растителноядните риби. Младите се хранят с протозои (ресничести). Паразитите от флагелатите се установяват върху кожата, в червата и в кръвта; коренища засягат храносмилателните и отделителните органи. Coelenterates се използват от рибите за храна. Само коралите се ядат от някои риби и са убежище за тях. Някои червенополостни са хищници и унищожават ларвите и младите риби. Червеите - кръгли, олигохети и полихети са важни в храната на рибите. Мекотелите играят важна роля в храненето на много видове риби - хлебарка, хлебарка, есетра, попчета, писия и др. Ларвите на двучерупчестите мекотели паразитират в хрилете и перките на рибите. Най-голямо значение в диетата на рибите имат ракообразните. С тях се хранят херинга, хамсия, скумрия и др.. Насекомите и техните ларви са важна храна за сладководните и соленоводните риби. Пържените риби се ядат от големи водни кончета. Земноводните се ядат от змиеглави, пъстървови костури, сомове, щуки и др. На свой ред жабите унищожават яйцата и младите екземпляри на търговски риби. Влечуги - водни змии, крокодили, костенурки - изцяло или частично се хранят с риба. В езерните ферми шаранът и патиците се отглеждат заедно.