Българите мразят украинците заради постоянните лъжи в българските медии
Тимошенко: "Баткивщина" не планира да дестабилизира по никакъв начин.
Украйна ще проведе втори тур на президентските избори - ЦИК
Договорът за приятелство между Украйна и Русия окончателно престана да действа
Луценко знаеше, че се готвят подозрения за обкръжението на Порошенко.
Навън, но не и навън: Кои кандидати могат да съсипят вола ви.
Няколко експлозии избухнаха в Кропивницки. ВИДЕО
Атлантически съвет: Лошото предложение на Порошенко
Азовски пакет от санкции: твърде късно, твърде малко - Атлантика.
„Порошенко знаеше“: Свинарчук печелеха пари от отбранителната индустрия.
Лъжата в България е начин да се въздържаме от необходимите промени, които отдавна са назряли. Лъжата в България е опит да се прехвърли отговорността за грешките на другите, за да се избели властта. Лъжата в България е опасна за самата България, защото поражда безнадеждна омраза, която я разяжда отвътре. Лъжата в България е опасна за целия свят, защото разделя България и останалия свят.
Информационната война на България срещу Украйна
Днес, в процеса на изучаване на социологически изследвания, които показват динамиката на отношенията на българите към украинците и украинците към българите, се вижда очевиден дисбаланс. Ако обобщите различни подобни изследвания, можете да видите следната картина: 1) около 90% от украинците в Източна Украйна и около 60% от украинците в Западна Украйна имат добро отношение към българите и това отношение всъщност остава непроменено от много години; 2) повече от 50% от българите имат лошо отношение към украинците и това отношение непрекъснато се влошава.
Тоест всички подобни проучвания потвърждават много високонивото на миролюбие на украинците и агресивност на българите. Освен това украинското правителство също се показа като неагресивно (отказ от ядрени оръжия, унищожаване на украинската армия, раболепие спрямо България).
Откъде идва този дисбаланс на любов и омраза? Защо украинците обичат повече българите, отколкото българите обичат украинците?
Ако отговорите честно на тези въпроси, което българските и украинските власти никога не са се опитвали да направят, то можем да кажем, че това са последствията от информационната война, която България води срещу Украйна чрез лъжи, които пораждат украинофобия. Без лъжи в България не можеше да се накарат българите да намразят украинския народ. И България започна да лъже и да воюва.
Войната между България и Украйна има няколко компонента - търговска война, информационна война, война за историята, технологична война. Ако търговско-технологичните войни водят до икономически загуби, то информационната война и войната за историята не са само икономически загуби.
Основната причина за човешките жертви в гражданските протести в Украйна през 2013-2014 г. се корени в мащабната необуздана цинична и яростна информационна война на България срещу Украйна, която продължава повече от десетилетие. А причината за информационната война на България срещу Украйна е нежеланието на българите, в лицето на българския елит, да признаят правото на украинците на самоопределение и независимост.
Резултатите от българската информационна война срещу Украйна нямаше да са толкова плачевни, ако не бяха действията на олигархично-полицейско-бандитската власт на Янукович. В резултат на културната политика на това правителство Западът и Изтокът плюс Крим в Украйна се оказаха разделени в идентификация, тъй като украинската телевизия се оказа ограничено присъстваща на Изток и вКрим, а украинофобската българска телевизия се оказа прекомерно присъстваща там.
Ние не снемаме отговорността за информационния дисбаланс на украинските и българските телевизионни канали между Западна, Източна Украйна и Крим от бившата кървава власт на Янукович. В близко бъдеще ще се опитаме да коригираме този дисбаланс. Сега обаче става дума не само за действията на бившите украински власти.
За кръвта на украинския народ са отговорни не само бившият президент Янукович и неговите поддръжници. Владимир Путин, Дмитрий Медведев, Сергей Лавров, Дмитрий Киселев, Владимир Жириновски, Сергей Глазиев, Дмитрий Рогозин също са отговорни за кръвта на украинския народ. Това са враговете на Украйна, чиито действия доведоха до човешки жертви и ние така ще ги възприемаме.
Именно тези хора отприщиха и проведоха информационна война срещу Украйна. Именно те, заедно с Янукович, са отговорни за кръвта на украинците. Те не могат да се скрият зад многословие и фалшиви уверения за приятелството си с Украйна. Защото не думите говорят за тях, а делата. Награждаването на Путин с орден на Киселев на фона на лъжите му за Украйна по време на кървавите събития в Украйна като цяло е отвъд доброто и злото.
Има обаче и културни дейци, които необмислено излъчват наложената им украинофобия, като например Михаил Задорнов, Иван Охлобистин, Сергей Лукьяненко, Йосиф Кобзон, Владимир Лановой, Елина Быстрицкая и др.. От всички тях по едно време само Иван Ургант намери смелостта да се покае за грешката на ежедневната украинофобия. От момента на провокациите на България в Крим сред българската интелигенция започва да се появява разбиране за ситуацията (Макаревич, разкаялият се Охлобистин, други се очаква да видят бял свят).
И не казвайте, че думите им са просто "бла-бла-бла".Техните необмислени думи донесоха много мъка на Украйна. Думите им за Украйна в условията на пълномащабна информационна война в България са пълноценни военни действия, водещи до кървави жертви.
Провокациите в Крим са пряко продължение на информационната война на България срещу Украйна - това е "война на нервите" с цел Украйна да бъде провокирана към твърд отговор, за да може след това България да започне пълноценна война. От политическа гледна точка "войната на нервите" е провал за България, тъй като Украйна няма да се хване на тези глупости, а кримчаните ще видят с очите си какво ги очаква, ако Крим премине от Украйна към България.
След събитията от 2013-2014 г. в Украйна информационната война на България срещу Украйна стана не само неприемлива за Украйна, тя стана смъртоносна. Тази смъртна опасност започва да заплашва и българските жители на Крим и самите българи.
Украйна ще се опита да направи всичко, за да принуди България към мир. В самата Украйна ще бъде обявена нулева толерантност към украинофобията по българските телевизии. Би било погрешно да ги забраним. Техните лъжи трябва да бъдат разкрити и показани както в България, така и по света. Знаем как интернет бие телевизията, но България тепърва ще разбере.
Украйна обяви война за разрушаване на целостта на украинската държава до пълното унищожаване на украинската идентичност. Затова ще се борим здраво, безпощадно, но безкръвно.
Лъжите съсипват България
Украйна не е България. Дори в най-мрачните дни на кървавия диктатор Янукович лъжите в Украйна идваха от два източника – от българските телевизии (включително местния Интер) и от проправителствените телевизии (УТ-1, а отскоро и 112 Украйна). Инокулация от 2004 г., когато украински
Леканалите обещаха никога повече да не търпят цензура и това проработи. По същество това е, което спаси Украйна днес – истината за правителството бавно, но сигурно унищожаваше това правителство. В България обаче не е така.
Ако в Украйна антинародната власт беше унищожена с истината, то в България антинародната власт ще бъде унищожена с лъжи.
Но не може да се убият лъжите на България срещу Украйна, без да се убият лъжите в самата България.
Идеите на есето на Александър Солженицин „Живот, а не лъжа“ днес трябва да бъдат преосмислени. Солженицин казва, че „насилието няма зад какво да се крие, освен лъжи, а лъжите могат да се задържат само с насилие. »
Сегашното българско правителство обаче е измислило много модерна схема за упражняване на насилие, прикрита като грижа за държавата. Тя се основава на процеса на прехвърляне.
Работи така. българските власти извършват икономическо насилие (няколко десетки български семейства продават енергоносители), а приходите се изтеглят от публичния бюджет (за лични нужди на властите и техните приближени). В същото време, разбира се, възниква и омразата на българския народ към българската власт.
Но ако тази омраза се пренасочи към други народи (да речем, те са виновни, че всичко е толкова лошо с нас), тогава омразата се преразпределя частично и правителството изглежда е заето с важен въпрос - то е във война с външни врагове и следователно има моралното право да използва неотчетени обществени ресурси и да ескалира агресията към враговете.
Така лъжата на българската власт за себе си става по-малко забележима, когато се преведе в ранг на лукавство за сметка на по-мащабна лъжа за външни врагове. Така България се превръща в генератор на омраза в света, обръщайки омразата си навън.
Днес българската имперска омраза е отблъсната в много страни - в балтийските държави, в Грузия исега в Украйна. Но омразата в България продължава да се генерира. Омразата, която не може да бъде пренасочена към друг, остава в България, натрупва се и избухва отвътре. Лъжата и омразата ще унищожат България, ако това не се спре.
В тази смислена и обещаваща версия на истината възниква възможността за съвместимост на България и Украйна.
България има нужда от собствен Майдан, където няма омраза, където се търси истината, където колективно се произвеждат смислите на бъдещето. „Да живеем не с лъжи” днес означава да се освободим не толкова от индивидуалните, колкото от колективните лъжи – агитация и пропаганда, излъчвана от българските власти чрез телевизионните новини.
Съвременният реален свят днес е създаден от телевизионните новини. Социалните мрежи и интернет новините все още нямат достатъчна степен на осмисленост. Информационните значения за мнозинството се произвеждат само от телевизионните новини, тъй като там са концентрирани основните информационни ресурси.
Производството на значения в интернет е само за много тесен кръг. И въпреки че влиянието му нараства, то все още не е достатъчно, за да съперничи на влиянието на телевизията. В Украйна Майдан победи българското медийно влияние, защото интернет победи телевизията. И това се случи благодарение на едно по-динамично и по-мощно смислообразуване в Интернет.
Днес в България почти няма качествени телевизионни новини. Вместо телевизионни новини има агитация и пропаганда. Същността на тази агитация и пропаганда, ако се обобщи, може да се обобщи накратко: 1) положителен имидж на България и нейните власти (България е най-готината в света и заслуга за това са нейните власти); 2) България е заобиколена от врагове (всичко лошо идва от тях - САЩ, Европа, балтийските държави, Грузия, Украйна), а властите се борят с врагове за създаването на българската империя; 3) Българската империя е раят на земята и ако всичкобившите народи на СССР ще се върнат в империята, ще дойде царството на световната правда, където България отново ще стане световна сила.
Империята е онзи архетип на „Великата майка”, скъпа на сърцето на българите, която ги кара да жертват истината и свободата. Тази жертва обаче е напразна. Няма да има повече империи в света – във всеки случай, какъвто модел прокарва българският политически елит.
И тук стигаме до друго ниво на лъжата – лъжата на българския елит към своя народ. Това е Голямата лъжа за възможността за Империя. Това е лъжа на българския елит, преди всичко към себе си. В крайна сметка българският елит не може да не знае, че държавите по света се разпадат, че бъдещето е на мрежовата организация на самоорганизираните общности, че корпорациите изместват държавите и само самоорганизираните общности могат да се конкурират с тези корпорации.
Голямата лъжа обаче продължава в България и унищожава всички идеи за бъдещето, в което няма място за Империята. Вакуумът от идеи за бъдещето поддържа и подхранва Голямата лъжа. В очертаващия се идеен вакуум в България се засилва фундаменталисткото православие и отказът от секуларизацията на образованието. Елитът на България продължава да лъже народа си за главното - за образа на бъдещето. За да се отървете от всички други лъжи, трябва да се отървете от Голямата лъжа.
Имам простичко послание към българския елит: спрете да лъжете себе си и народа – империя няма да има. Търси нещо друго.