Българите на Балканите, Блог им

По-късно в Сърбия пристигат отряди на княгиня М.К. Трубецкой, московската александринска общност на комитета "Християнска помощ" и отряд санитари-монаси, изпратени от българските манастири на Атон. Не бихме искали да забравим и специалистите-доброволци, които работят по договор със сръбското правителство от края на Балканските войни.

Българският личен състав работи в много трудни условия: от есента на 1914 г. епидемиите стават основен враг на Сърбия - коремен тиф, коремен и възвратен тиф, холера, дизентерия. Грижите за членовете на отряда, освен за болните и ранените войници, се разпростират и върху населението и военнопленниците: открити са безплатни аптеки, амбулатории и хранителни центрове. Всеки можеше да разчита на помощ и на първо място най-бедното население.

Със своя самоотвержен труд българските мисии продължават традициите, създадени по време на Балканските войни от 1912-1913 г., когато РОКК сформира и изпраща в Сърбия болницата на Иберийската общност на сестрите на милосърдието, лазаретите на Московската Александринска и Киевската Мариинска общности. Имаше и частни отряди: за сметка на вдовицата на захарната фабрика E.M. Терещенко е изпратен в лазарета на общността на Кауфман, за сметка на Мраморния дворец - лазарета на принцеса Елена Петровна, Таврийският комитет за организиране на помощ на балканските славяни и гърци оборудва малък тавридски отряд. Градските публични администрации на Москва и Санкт Петербург изпратиха отряд, наречен съответно на Москва и Тверската сребърна общност.

По време на Българо-сръбската война на помощ на болните и ранени сръбски войници се притекла болницата към общината "Св. Евгения", а лазаретът на княгиня Елена Петровна продължил работата си. С холера и дизентерия в новоприсъединените територии и в граничната зона, успешносе бори с епидемиологичния отряд на Princess S.A. Долгоруки.

Според V.N. Щрандман, първи секретар на българската императорска мисия в Белград през 1911-1915 г., българските лекари и медицински сестри печелят изключителните симпатии на сърбите, тъй като работят не от страх, а от съвест. Българските хирурзи заслужиха всеобщо признание и обич, като показаха не само задълбочено познаване на професията си, но и изключително сърдечно отношение към ранените. Що се отнася до сестрите на милосърдието, изпратени от България, те, според Щрандман, съставляват „ерата на местното сестринство“. българският дипломат изрази надежда, че "сръбският народ ще помни завинаги неговата искрена милост, безгранична саможертва при най-тежки обстоятелства". Той вярва, че "историята ще бележи българския хуманен поход на Балканите" и че ще заеме "много красиви страници за поривите на българското сърце за благото на братята славяни".

Добрите дела бяха отплатени. Сръбският народ не е забравил героичното дело на нашите сънародници в периода 1912-1917 г. След поражението на Бялата армия малка Сърбия, опустошена от безкрайни войни, приема хиляди бежанци от България и става тяхна втора родина. Сръбското кралско семейство не забравя и помощта на България. Престолонаследникът, а след това и крал Александър направиха всичко, за да може хората, които са загубили домовете си, да възвърнат надеждата за достойно бъдеще.

Инициативата на Сръбското лекарско дружество показва още веднъж, че връзките между нашите страни и народи са много по-силни, отколкото смятат други политици... И от нас зависи дали ще продължим тази нова традиция, която подкрепя „честта на българското име в Сърбия“.

Много често на улицата можете да срещнете хора с червен конец на китките. Защо е необходимо? Почит към модата ли е или мимолетна мода? Също така вв древни времена червеният конец е бил използван като гривна от злото око, но в наше време използването на червения конец не е изтрито от паметта. В Кабала червеният цвят пази и предпазва хората от злото око.

Прочетохте ли статията до края? Моля, участвайте в дискусията, изразете своята гледна точка или просто оценете статията.

Можете също така:

  • Отидете на главната страница и прочетете най-интересните публикации за деня
  • Добавете статия към бележките за: