Български пазар за колбаси
Колбасите заемат една от ключовите позиции на пазара на месо. Според резултатите от 214 г. потреблението на колбаси на глава от населението в България възлиза на 17,6 кг. В същото време трябва да се отбележи, че най-високото ниво на потребление е регистрирано в най-населените и икономически развити региони.
На пазара на колбаси има доста тясна специализация по продуктови групи, като всяка група има своя собствена целева аудитория и специфика на развитие. Първо, обичайно е да се отделят продукти от „ежедневно търсене“ (колбаси, малки колбаси, варени колбаси и др.) И продукти от „периодична консумация“, търсенето на които нараства по празниците (деликатеси).
Така, говорейки за структурата на търсенето на българския пазар на колбаси, трябва да се отбележи значителен превес в полза на по-евтините продукти. В същото време експертите прогнозират засилване на тези тенденции през тази година поради повишаване на цените на колбасите поради девалвацията на рублата и въвеждането на хранително ембарго.
В същото време, говорейки за секторната специфика на българския пазар на колбаси, заслужава да се отбележи, че според динамиката на производството през последните пет години се наблюдава стабилизиране: темповете на растеж / спад варират в рамките на 2–3,5%, което показва доста стабилно търсене от населението на продукти на местни производители.
Най-търсени са колбасите, включително пълнените, които заемат 64% от пазара, докато обемът на производството на този вид продукти се е увеличил с 5% през 214 г. Обемът на местното производство на пушени колбаси, напротив, намалява с ,24% в края на миналата година.
Друго важно обстоятелство е, че по-голямата част от пазара на колбаси е заета отместни компании. Делът на вноса в общия обем на местното производство е не повече от 2-3%, следователно хранителното ембарго не би трябвало да повлияе значително на обема на предлагането и ще засегне в по-голяма степен продуктите от премиум клас.
В края на 214 г. общият обем на местното производство на колбаси възлиза на 2,5 млн. тона, което е с 3,12% повече от 213 г. Припомнете си, че темпът на растеж на местното производство през 213 г. показа отрицателна тенденция и намаля с 2,4%.
През 214 г. обемът на българския пазар на колбаси (включително външнотърговския оборот) възлиза на 2541 хиляди тона в физическо изражение и 1161 милиарда рубли в стойностно изражение. В същото време в стойностно изражение пазарът нарасна с 26,5% (в рубли) в края на миналата година, с увеличение във физическо изражение от 3,1%. Такава разлика може да се обясни с девалвацията на рублата, въвеждането на хранително ембарго и в резултат на това повишаване на цените на суровините.
През 213 г. общият оборот на първите 1 български производители на колбаси възлиза на 43,3 млрд. рубли, което е ръст от 2% спрямо 212 г. Не всичко обаче е толкова ясно. Така трите компании, включени в челната десетка, регистрират отрицателна тенденция в нетната печалба през 213 г., с положителна тенденция в стойностите на приходите, което може да показва изпреварващи темпове на растеж на производствените разходи и други разходи. Общо в България са регистрирани 2123 фирми. Десетте най-големи по оборот компании в бранша са представени в таблица 1.
*Забележка: динамиката на нетната печалба не се изчислява за компании със загуби в поне един от отчетните периоди.
Абсолютният лидер на българския пазар на колбасни изделия е Черкизовски месопреработвателфабрика". В края на 213 г. оборотът на компанията възлиза на 18,4 милиарда рубли, което е с 6,35% повече от 212 г.
Беларус остава най-големият вносител на колбасни изделия в България. В същото време, възползвайки се от политическата и икономическа ситуация, успя да затвърди позициите си на българския пазар. Така според резултатите от 214 г. делът на белия български внос възлиза на 81% в стойностно изражение срещу 57% година по-рано.
През 214 г. обемът на износа на български колбаси е 36 хил. тона, което е с 2% по-малко от 213 г. В същото време в стойностно изражение има увеличение (в рубли) с 54%, което е свързано с процесите на обезценяване на рублата. Така според резултатите от 214 г. обемът на износа на български колбаси в стойностно изражение възлиза на 5 милиарда рубли (обменният курс в края на 214 г.).
Най-големите получатели на български колбаси са страните от постсъветското пространство: Казахстан (86% в стойностно и 36% в физическо изражение), Абхазия (съответно 7 и 1,4% в стойностно и физическо изражение) и Азербайджан (съответно 5 и 2% в стойностно и физическо изражение).
В същото време най-инфлационните промени засегнаха цените на варените и варено-пушените колбаси, които могат да бъдат отнесени към долния и средния ценови сегмент. Така средната цена на варена наденица в края на 214 г. е 31,54 рубли / кг, което е с 18,84% повече, отколкото през същия период на 213 г.
В същото време трябва да се отбележи, че до края на годината динамиката на цените забави темповете на растеж, което може да означава, че цените са се стабилизирали на определено ниво след въвеждането на хранителното ембарго и обезценяването на рублата.