Български вестник - Вижте статията
„Въпреки че името на християнина ще се чуе навсякъде и църквите и църковните обреди ще се видят навсякъде: но всичко това е само привидно, но вътрешното отстъпление е истина. От само себе си се разбира, че ако той (Антихрист) направи широко отстъпничество от християнството, той ще вземе църквите заедно с християните!“ (Св. Теофан Затворник).
(„Тълкуване на посланията на св. ап. Павел
до солунците първи и втори“, Bp. Теофан,
изд. второ, Москва, 1895, с. 308, 313)
В съдбата на църквата „Рождество Христово“, или, както я наричат хората, катедралата „Христос Спасител“, която сега е възстановена в центъра на православната столица Москва, на Волхонка, 15, съдбата на Света Рус се отразява като в чисти води. Отечеството цъфти – и храмът свети. Рус е болна и главната църква на целия православен свят също е болна. От запад нахлу мухлясал дъх на масонските орди и падна сянка под купола, върху кръстовете и пода.
Вероятно по-подходящо място за тази среща не би бил главният храм на българската военна слава, замислен от българските владетели и целия български народ, а например Кремълската конгресна палата, свикнала с многоплеменния либерализъм („Ханука в Кремъл“, „Препятствие в Кремъл“, „Момчето Георги в Кремъл (ветеран от хомосексуализма)“ и т.н., и т.н.). Но не - дайте светиня!
Все пак няма зло без добро. Безцеремонността на една еднодневна манифестация (изглежда съборът не е имал друга цел: може ли високо събрание с такова гръмко име – Световен български народен събор – да разгледа за един ден проблемите на българския народ по света? Разбира се, че не!), чиято цел беше да покаже кой е господарят в Храма и страната, неволно ме накара да си спомня друга история. История от преди две години. Понякога идва при нас свещеник, известен със своето благочестие, и казва: „Казаха ниче вчера Негово Светейшество патриархът не беше допуснат да служи в катедралния храм „Христос Спасител“. Звучи невероятно! Предстоятелят на Българската Православна Църква Първойерарх няма право да служи в главния храм на същата Българска Православна Църква!
Ако лаик каза това, тази новина може да се класифицира като клюка. Но свещеникът беше твърде почтен, за да приеме думите му като шега. Първото, за което се сетих, беше църковна революция или някакъв невъобразим саботаж?! За светските власти това би било като превземане на Кремъл, телевизионното гнездо в Останкино, Централната банка, главната телеграфна служба.
alt="Снимка 1" align="left" border=0 vspace=10 hspace=10>
Собственик на храма е Москва, юридическо лице (yul), е правителството на Москва, или по-точно, всъщност, Юрий Михайлович Лужков.
Запитванията до правните служби на правителството на Москва и Московската патриаршия (Чистият пер., 5) останаха без отговор. Трябваше да използвам диска "Предприятия на Москва". Но и тук няма яснота. Оказа се само, че Игор Маркович Птичников, глава на църквата, е изпълнителен директор на Фонда за финансова подкрепа за възстановяването на катедралата Христос Спасител. Според какъв договор за стопанска дейност и каква форма на управление, според която работи Фондът, остава загадка.
И така, хората отново повярваха и се надяват, че никой няма да ги измами, както се казва, "на светото".
Затова днес, когато работата е завършена, храмът е осветен, е време (още повече, че църквата е юридически отделена от държавата) храмът да бъде прехвърлен под юрисдикцията на Българската православна църква, православните в България.
Приблизително по същото време Фондът беше пререгистриран (15.06.99 г.) и Фондът премина под крилото на друга банка, а именно Московска общинска банка - БанкаМосква“. Бившата "Международна банка на катедралата Христос Спасител" е създадена през 1991 г. от Московската патриаршия и редица други църковни организации на Руската православна църква. Основателите на Банката на Москва са добре известни на обществеността. Така че, ако финансовите потоци образно се наричат кръвта на предприятието, тогава се оказва, че заедно с тялото (структурата) сега кръвта тече и през други артерии.
Духът остава. По волята на Твореца човек „не е само с хляб”, но е жив само когато тялото, кръвта и душата са едно в него. Същото се случва и с храма.
Отиваме по-нататък. В същото време Фондът има "дъщерни дружества" - дъщерни дружества, а именно "Дъщерно дружество на Фонда за финансова подкрепа за реконструкцията на катедралата Христос Спасител" Волхонка "(без да образува юридическо лице), Оперативна служба XXS - Service LLC и партньорството" Общество за информационна подкрепа XXS ", където Игор Маркович играе водеща роля. Тук няма нищо осъдително - добрият лидер е в състояние да управлява по-широка мрежа от предприятия. Но не е това.
Нека пропуснем второстепенните послания от комсомолски тип: „Така от 1999 г., с благословението на Негово Светейшество Патриарха, учениците от Московското суворовско военно училище се посвещават в суворовци. Над двеста младежи получават благословия за военно обучение. Благословията, както и всичко останало, което се случва с храма, ще бъде не по-малко ефективна, ако се установи правилният ред, определящ имуществото на храма като собственост на българския народ.
Основната причина за нежеланието храмът да бъде прехвърлен на Българската православна църква според нас е последният ред от регистрационните данни: MRP 80039, мястото на регистрация на MRP. Правна форма: Фондация. Основна дейност:натрупване на средства.
В катедралата на Христос Спасителя цяла Рус преди е носила и сега носи трудовите си спестявания. Не трябва да допускаме главната светиня да се превърне в брънка в поредната схема за ограбване на българския народ. Примерите по-долу нямат нищо общо с участниците в днешния разговор, но могат да предупредят срещу разрушителни изкушения, които водят до неприятности.
В Полша през втората половина на 17 век (1678 г.) знатни благородници отдават под наем на евреите български православни църкви, стоящи на тяхна земя и приписани им законно. Завърши с погроми.
Но има още по-стара и по-предупредителна история.
Това се случи в понеделник през 33 г. от н.е. д., денят след влизането на Господ в Йерусалим. Всестрадателният, Вселюбящ и Всемилостив Господ не издържа, не хареса и не се смили и, като взе камшика в ръцете си, започна да изгонва обменителите на пари от храма. Това е евангелието. А ето какво пази устната традиция на „вечните хора” (от нашето пътуване до Израел). Тази история не се отрича от тях, а напротив, всичко се разкрива в нови подробности. Какво толкова разгневи Спасителя, който дойде да спаси своя народ и целия свят?
Какво беше, всеки знае, но какво ще бъде, какви изводи ще се направят, какво ще извлече народът от горчивия опит на своята история - времето ще покаже.
Но да се върнем към храма на българската бойна слава – храм-паметника „Христос Спасител“.
Последният щрих в тази бележка може да изглежда незначителен и, така да се каже, неподходящ за разглежданата тема. Но според нас именно това е сакралната причина за всичко, което се случи с храма „Христос Спасител” вчера, случва се днес и може би ще се случи и утре.
Операторът Димитрий С., който снима прекрасни филми на православни теми, веднъж работещ в затворената катедрала Христос Спасител, нарисувавнимание на група туристи от Израел, които по някаква причина бяха допуснати в храма в извънработно време.
Групата се състоеше от 30-35 души, сред които, съдейки по характерното облекло, имаше и равини. Въпросът за появата на група туристи след учебни часове не се обсъжда - това е вътрешният режим на храма. Друго обстоятелство привлече вниманието върху себе си.
Групата, без да се задържа дълго в другите коридори на храма, се събра близо до солта, доколкото позволяваха оградите на храма. Обърнати с гръб към олтара и сочейки един към друг нещо под купола, гостите започнаха оживено да обсъждат видяното. Ясно беше, че предварително са знаели къде да търсят това, което толкова ги вълнува. След това групата бързо си тръгна. Беше очевидно, че те не се интересуваха от темите на Светото писание, така брилянтно изпълнени от съвременните майстори. Какво тогава привлече вниманието на нашите гости? Заинтересуван от такава особена и странна реакция на групата към вътрешната украса на храма, Димитрий започна да търси обекта на тяхната наслада.
И в обектива на камерата, при голямо увеличение, той видя странна следа от западната страна на тавана на главния купол (снимка 2). Знакът, необичаен за православна църква, е дума, написана на иврит (снимка 3). Тя беше сякаш затъмнена, така че е почти невъзможно за обикновените посетители, а още повече за вярващите, да я видят. Освен това трябва да се обърнете, за да го прочетете.
обратно към олтара, което е недопустимо за православен човек (!).
Какво означаваше? С тази гатанка операторът се обърна към нас. Започна търсенето на отговор.
alt="Снимка 2. Сводът на купола на катедралата Христос Спасител. Стрелката отгоре показва местоположението на надписа" align="left" border=0 vspace=10 hspace=10>
Трябваше да поискаме разяснениетеолози, които сами бяха озадачени от такова неочаквано откритие. Подреждането на думите на църковнославянския език свят, свят, свят, които, съдейки по снимка 2, не са изобразени, както би трябвало, от източната страна на тавана, към Новата Троица - към Господ Саваоф, Исус Христос и Светия Дух, и изключително към тази тайнствена чужда дума, са обърнати към Него, са обърнати към него. Експертите превеждат тази дума като "Елохим", тоест боговете в множествено число.
alt="Снимка 3. Еврейски стил" align="left" border=0 vspace=10 hspace=10>
Възниква въпросът. На божествената литургия всеки ден пеем: "Свят, свят, свят е Господ Саваот". Нашата молитва не отговаря на надписа на главния купол – там четем свят, свят, свят – кой? Освен това това е пряко отричане на първата заповед „Аз съм Господ, твоят Бог, за да нямаш други богове (елохим) пред мен“.
Първото нещо, за което си помислих, беше аматьорското изпълнение на новите майстори: главният архитект Михаил Посохин или координаторът на всички произведения на изкуството на художника на XXC Евгений Максимов.
Още първите дни, прекарани в библиотеки, архиви и музеи, свалиха „всички обвинения“ от майсторите. Те работиха върху оформления, снимки от минали години, без да правят никакви допълнения от себе си, и точно копираха таблички № 8037/67 и № 8037/66 от секция 11 на Държавния музей на архитектурата. Шчусев (GMA).
Но ето какво още привлича вниманието.
Таблетката под № 8037/67, § 11 от ЗУТ има следната сигнатура:
„Свод на главния купол (източна страна)
Изображение на Господа на Силите
съставен и написан от проф. А. Т. Марков
Снимка Шерер, Набголц и Ко.
пр. А. Бергнер в Москва.
Таблет под No 8037/66 г. Разд11 GMA има по-кратък подпис:
„Сводът на главния купол (западната страна)
гл. арх. К. Тон живопис проф. Маркова
Фотографи на Негово Императорско Величество Шерер, Набголц и Ко.
бивш А. Бергнер в Москва.
След освещаването на катедралния храм „Христос Спасител“ в него пламна живот и върху него почива Божията благодат, колкото и злобни критици да се опитваха да очернят главния храм на България – символ на възраждането на духовността в страната. Многобройни чудеса и изцеления, наблюдавани от енориаши и служители на катедралата Христос Спасител, могат да послужат като потвърждение на казаното. Господ казва: не разгласявайте това, но дръжте всичко в сърцето си. Факт е, че все повече и повече хора отиват в катедралата Христос Спасител, поради факта, че свещениците, които служат тук, старателно разговарят с всеки човек и се опитват да облекчат душите на страдащите, за което работим заедно.
Изложените смущаващи и трудно обясними факти позволяват да представим публикацията като официално обръщение към Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Алексий П и Негово Превъзходителство Президента на България г-н Владимир Владимирович Путин със следните предложения:
1. Въз основа на укази на Президента на България прехвърлете сграда 15 на ул. Волхонка под юрисдикцията на Българската православна църква (безплатно).
2. Прехвърляне на финансови услуги към структури и банки, където учредители ще бъдат Московската патриаршия или други институции на Българската православна църква.
3. Промяна на надписа върху плафона на главния купол на храма „Христос Спасител“ от иврит на църковнославянската дума, съответстваща на главния храм на бойната слава в България.
4. Възстановяване на паметника на миротвореца цар Александър III, който преди това е бил неразделна част отчаст от архитектурния ансамбъл на катедралата Христос Спасител.
Осъществяването на тези предложения ще позволи да се изостави идеята, че всичко, което се е случвало с храма преди и се случва сега, е фрагмент от подготовката на някакъв зловещ чудовищен заговор срещу самата Света Рус. Ако главният храм на православието е толкова привлекателен за равините и касиерите, защо самата Москва е по-лоша от Ерусалим - и „стената на плача“ (само в Москва и Йерусалим. Няма „стена“ никъде другаде, дори в САЩ, където изглежда е по-подходящо), а хората са по-сговорчиви от неспокойните палестинци. Ханука в Кремъл - моля, режете православни икони на публично място - също не е наказуемо. Какво "камикадзе" има за вярата и Отечеството?! Тишина и гладкост - благодат за скръб. Смириха ли се българите пред злото? О, така ли е?!
С. БАГРЯНЦЕВ, В. ОРЛОВ.
P.S. Използвайки случая, искаме да се обърнем към нашите читатели с молба да ни помогнат да открием книгата на Св. Праведният Йоан Кронщадски "Богословие на символите". Имаме всички основания да смятаме, че тази творба оглавява списъка на най-мразените от богоборческите власти книги и затова е била и бива подлагана на засилени издирвания и унищожавания. Независимо от темата на писмото, трябва да се каже, че звярът, в същността на своя произход, не може да не „белязва“. Затова той оставя своите свидетелства там, където има власт. Тази работа има за цел да разпознае тези свидетелства и символи. Например: на листовки, брошури и книги на сатанинското „Бяло братство” имаше символ – православен кръст, заграден в пентаграма.
Трябва да се отбележи, че в подовите изображения в катедралата Христос Спасител, в дизайна на сводести отвори и куполни кръстове се използват шестлъчеви звезди. Но е известно, че тази символика се появява в стенописите и иконите на православните храмове в края на 18 и началото на 19 веквек по време на настъплението на масонския дух върху православието.