будистко поклонение

Традицията на поклонничеството в будизма има най-древна история поради по-ранното си възникване в сравнение с други световни религии. Идеята за извършване на будистки поклоннически и богослужебни ритуали се заражда в Индия през 5 век пр. н. е., превръщайки се в едно от основните проявления на религиозното чувство на всички будисти. Смята се, че самият Буда в Махапаринирвана сутра е идентифицирал четири места, подходящи за поклонение на последователи на неговите учения и способни да предизвикат духовен прогрес: Лумбини в Непал, Кушинагар, Бод Гая и Сарнат в Индия.

Основният мотив за извършване на поклонение за будист е желанието да увеличат своите добродетели и по този начин да облагодетелстват всички живи същества, дарявайки ги с новооткрита святост. Лична причина може да бъде и желанието да изкупи греховете от миналия и сегашния си живот по дълъг и труден начин, както и да натрупа добродетелни дела за по-благоприятно раждане в бъдеще или да заслужи закрилата на божествата в този живот, като лично се поклони на техните изображения.

По време на поклонничеството вярващият за известно време пое монашески обети и по този начин изкупи своето светско съществуване. Поклонническите кервани като правило бяха многобройни и обикновено се състоеха от повече от сто души, много от които бяха въоръжени, тъй като пътуването през просторите на Централна Азия от незапомнени времена беше много опасно. Преди да тръгнат на път, поклонниците избирали ръководителя на кервана, който трябвало да бъде опитен човек, да познава маршрута на пътуването, да определя часа на тръгване, да назначава места за нощувка и дни, да се увери, че никой не е изоставен на опасно място, да организира отбраната на хората в случай на нападение и да представлява интересите на поклонниците пред местните власти. Поклонническите маршрути са изградени по такъв начин, че да посещават будистки обекти по пътя.свети места, включително манастири, където те биха могли да се молят и да получат подслон, да попълнят запасите от храна и да изяснят маршрута. Движейки се по пътищата, поклонниците окачваха многоцветни религиозни знамена на субургани и молитвени цилиндри (барабани).

Индия се счита за най-важното място за поклонение на будистите. В тази прекрасна страна можете да намерите много свети места, към които се движи безкраен поток от будистки поклонници. В индийския щат Бихар има Бодх Гая или Ваджрасана, святото място, където принц Гаутама постигнал просветление (нирвана) под свещеното дърво Бодхи и станал известен като Буда.

Бод Гая е най-почитаният обект на поклонение за будисти от всички направления и школи. Тук можете да видите и пътеката, по която Буда е вървял в мислите си, тя е облицована със скъпоценни камъни. Наблизо, построен преди повече от две хиляди години, величественият храм на Маха Бодхи, който се счита за един от изключителните примери на будистката архитектура. Целият мемориален комплекс на храма Маха Бодхи съдържа множество паметници, свързани с Буда Шакямуни, неговите търсения и постижения. Храмът е заобиколен от множество каменни ступи, построени от поклонници по различно време като дарове. Всяка страна, на чиято територия будизмът е традиционна религия, има свой собствен парцел тук с право да строи храмове и ступи.

Интересът на поклонниците към индийския град Капилавасту, разположен на 110 км от Горакхпур, не изчезва. Буда Гаутама е роден в този град, където прекарва детството си. С напредване на възрастта той вижда скръбта и страданието на хората, изправя се пред смъртта и болестите. Именно в Горакхпур принцът видя щастливия садху да хвърля светлина и реши най-накрая да се откаже от светската суета, да разбере истината и пътищатаспасение. Невъзможно е да не споменем град Сарнат, разположен на 10 км от Варанси, където поклонниците идват, за да почувстват свещения произход на своята религия. В края на краищата именно на това място, в Еленовата горичка, преди повече от 2500 години Буда прочита първата проповед, по-точно Дхарамачакра Правартан, която бележи началото на разпространението на будизма първо в Индия, а след това и в целия свят.

Най-важното свято място за будистите е град Кушнагар. Тук Буда преминава в последната нирвана (Махапаринирвана), тоест физическата му смърт настъпва около 483 г. пр.н.е. В Кушнагар тялото на Буда е кремирано и мястото на кремацията става свещено за будистите. След заминаването на Буда тук е построена голяма ступа, където са положени останките му. Основните обекти на поклонение в Кушнагар са ступата Паринирвана и храмът Махапаринирвана. В този храм се помещава една от най-известните и почитани статуи на лежащия Буда, заминаващ за Махапаринирвана.

За да намерят просветление и да се изчистят от светската суматоха, будистите правят поклонение в Китай и още по-често в Тибет. Поклонниците са привлечени от духовността на тибетския град Лхаса[228]. Дори името му, в превод от тибетски език, означава „жилището на боговете“ или „страната на небесните“. В двореца Потала, древната резиденция на Далай Лама, от векове се съхраняват много светилища, които привличат огромен брой будистки поклонници. Дворецът-крепост Потала е известен от VII век, а съвременният му облик се оформя окончателно през XVI-XVII век. Световноизвестните будистки центрове за поклонение и едно от основните светилища на града включват храма Джоканг, тъй като съдържа една от най-почитаните древни статуи на Буда, датираща от 10 век, която беше спомената по-рано. В основатаконцентричният план на Лхаса - околовръстни пътища, по които минават пътеките на поклонниците. Покрай тези околовръстни пътища поклонниците в Лхаса са изградили три кръгови маршрута през вековете за ритуално обикаляне (кора) на светите места. Първият е маршрутът Нангкор, водещ до и вътре в храма Джоканг, вторият е маршрутът Пакор през стария град, обхващащ квартала на храма Джоканг и търговския център, а третият е външният Лингкор, обикалящ Стария град. Освен това поклонниците заобикалят двореца Потала. По време на кора поклонниците извършват поклони, въртят молитвени колела и рецитират мантри. След модернизацията на града външният маршрут "Lingkor" вече не се използва.

В близост до Лхаса има три почитани будистки манастира: Сера на североизток, Гандан на изток и Драпунг на запад. Свещените пътеки, по които се движат будистките поклонници, също минават през планините Nyanchhenthanlha и Amyemachin.

В Шигаце, вторият по големина град в Тибет, който е разположен в живописна зелена долина, се намира най-големият от сегашните тибетски манастири – Ташилумпо, който е резиденцията на Панчен Лама[229]. В този огромен манастирски комплекс се помещава 30-метрова позлатена статуя на Буда Майтрея, украсена със скъпоценни камъни.

Непал, както и Индия, може да се нарече родното място на Буда. Лумбини (санскрит „любим“) е храмов комплекс и място за поклонение на будистите в Непал, в областта Рупандехи, на границата с Индия. Смята се, че Лумбини е родното място на принц Сидхарта Гаутама, основателят на будизма, за който се смята, че е около 563 г. пр.н.е. Недалеч от Лумбини се намирал град Капилавасту, където принц Сидхарта живял до 29-годишна възраст.

Безкраен поток от поклонници към Катманду, където се намира най-голямата ступа в света. Боднат Ступа (Джарун Хашор)е построен през VIII век и оттогава и досега будистките монаси извършват непрекъснато богослужение. Ступата Боднат е центърът на будизма в Непал с над 20 манастира, построени около нея. Пиедесталът на ступата е под формата на мандала [230] и около купола има 108 статуи на Буда. В близост до ступата има молитвени колела - мани, които се въртят от поклонници от цял ​​​​свят, като се заобикалят около него по посока на часовниковата стрелка.

На територията на България, в три републики: Бурятия, Калмикия и Тува, където основната част от населението изповядва будизма, има свети места за будистки поклонници, където по правило се намират дацани [231] и хурули или хуре (манастири). Основното свято място за поклонение на българските будисти се намира на 40 км от Улан-Уде – това е Иволгинският дацан. Смята се, че храмът излъчва радост и носи щастие на идващите в него. Монасите практикуват да помагат на болни поклонници, търсещи изцеление чрез будистки ритуали и използване на тибетски билкови тайни. Най-важната светиня на дацана е нетленното тяло на светия лама Даши-Доржо Итигелов[232], което се намира в храма на Чистата земя. Сандаловият Буда, великото светилище на целия будистки свят, се намира в Егитуйския дацан в Бурятия. Статуята се смята за единственото приживе изображение на Буда Шакямуни.