Булка на кон
Веднъж падишахът и жена му излезли на разходка по морския бряг. Виждат старец, седнал на брега. Падишахът го поздравил:
- Добър ден, татко!
- Добре дошли! - отговаря той.
- Какво правиш тук? - попита падишахът.
- Скъпи, моята професия е да предсказвам съдбата на хората. На връщане падишахът казва на жена си:
- Божи рабе, понеже имаме две деца, да се върнем при стареца, той да каже съдбата им.
- Ами какво си ти, щото той е врачка, мами хората и сам си изкарва хляба с това - възразява съпругата.
Не падишахът стои сам. Той се върна при стареца:
- Татко, ето ти едно златно, кажи каква съдба чака децата ми?
Старецът го погледна и каза:
- Имате две деца.
Да, имам две деца.
- Син и дъщеря, нали? - пита старецът.
- На вашия син не му е писано да се жени, Господ не му е дал тази радост. Когато стане на тридесет години и се омъжиш за него, той ще умре. И ще омъжиш дъщеря си за сина на източния падишах. Падишахът ще дойде да ухажва дъщеря ви за сина си. Ще му дадеш дъщеря си. Младите се обичат. Но по пътя, когато дъщеря ви бъде отведена в страната на съпруга й, ще се вдигне такава виелица, че майките ще изоставят децата си, ушите на конниците ще измръзнат и ще паднат. Всички ще умрат, само дъщеря ти ще остане цяла на коня. Конят ще я доведе до лагера на овчарите. Хижите ще бъдат седем. Конят ще стигне до последната колиба и дъщеря ви ще стане съпруга на неговия собственик. Такава е съдбата на вашите деца.
Падишахът се върнал в двореца и оттогава загубил мира си, мислел само за съдбата на децата си.
Минало време, децата станали възрастни, а падишахът все отлагал женитбата на сина си. Както и да го убеждавали хората на падишаха да се ожени за сина му, той пак не се съгласявал.
- Да ти се подобри къщата, падишах! казаха хората. - Ако съжалявате за богатството си, тогава ще платим пари за вас, защото синът ви вече е на двадесет и пет години, време е да се ожените за него.
Падишахът обаче не искал да слуша никого. Но не можеше да продължи така дълго. И в един прекрасен ден падишахът бил принуден да изпълни волята на своя народ. Той омъжи момичето за сина си. Той ги сгоди, построи им отделна къща с желязна врата, постави стража на вратата. В къщата беше внесен голям сандък с човешки ръст, където направиха легло за младоженците. След това в кутията се правеха дупки, за да може да влиза въздух, булката и младоженецът се слагаха и кутията се заключваше. Падишахът наказва пазача:
- Не затваряйте очи до сутринта. И който дойде, дори аз да съм, стреляй.
Стражата, по заповед на падишаха, стоя до сутринта. И самият падишах не склопи очи през нощта, спомняйки си думите на стареца. На следващата сутрин той дойде при пазача:
- Не си видял никого?
- Не, падишах, не видях никого.
- Никой не мина?
- Никой. Всичко си е на мястото, нищо не се е случило. Отидете и вижте сами.
Падишахът влезе в къщата, отвори кутията. И снахата, превръщайки се във вълчица, изяде младоженеца, скочи от кутията и изчезна. Падишахът, отчаян, започна да се бие по бузите и очите, да плаче и да оплаква:
- Къщата ми се срути, мъката ми падна на главата.
Сега обратно към момичето. Идва източният падишах, ухажва дъщерята на нашия падишах на неговия син. Изиграха сватба. На следващата сутрин булката беше качена на кон и сватбеният керван потегли към страната на източния падишах.
Ще кажа на моите почитаеми, щом напуснаха падишахската земя, такава снежна буря се вдигна, па, па, по-нататък от тези места - че денят почерня. Дойде такъв студ, че на някого ръцете му паднаха, на някого носоветезамръзнаха, майките изоставяха децата си, само за да се скрият. Всички пътници бяха толкова разпръснати в различни посоки, че накрая булката остана съвсем сама на коня си. Когато бурята утихна, младоженецът едва стигна до дома си. И конят заведе булката в лагера на овчаря, в най-бедната колиба. Излязъл от него овчар, гледа - мома в богати дрехи на кон, хубава, нито пие, нито яде, само да я гледа.
- Добро момиче - обърна се към нея овчарят, - къде отиваш?
- Къде другаде мога да отида? Да не се разруши къщата ми - дойдох при вас и няма кой друг да отида.
Той сваля девойката от коня, води я у дома си, тя му става жена и се радват един на друг. Оттогава казват: "Никой не знае кой ще хване булката на кон."
Може да мине месец, може би два, падишахът решил: „Нека разбера каква съдба е сполетяла дъщеря ми?“ Той се качва на кон и се отправя към ел на източния падишах. Идва той, влиза в къщата, пита младежа:
- Синко, къде е дъщеря ми?
- Вей - отговаря той, - да не се разруши къщата ми! Когато стигнахме до такова и такова място, се изви страшна буря. Кой си измръзна крака, кой си измръзна ръката, кой носа, хората се задушиха от виелицата, загинаха, майките на децата им бяха изоставени. Кой знае какво се е случило с дъщеря ви?
- Все пак старецът ми предрече, че овчарят ще го получи. Защо се ожених за нея?
И падишахът отиде да търси овчаря. Разпитвайки хората, които срещна, той стигна до овчарника. Момичето, като видя баща си, се хвърли на гърдите му с вик от радост. Тогава тя каза:
- Татко, така, казват, и така, такава история ми се случи. Виелица се вдигна, и то такава, че майките изоставиха децата си, всички ездачи бяха пометени, кой падна в дере, кой в котловина, кой се задуши, кой измръзна по носа, койуши, кой е крак. И аз седях на кон, и Бог ме спаси, нищо не ми стана. И получих тази овчарка.
Падишахът се замислил и казал на овчаря:
- Синко, аз вече съм стар, стани падишах, а дъщеря ми ще ти бъде ханъм. И живейте щастливо досега. Така овчарят стана падишах.