Коригиране на правописни и аритметични грешки в съдебно решение
След като решението е обнародвано, съдът, който го е постановил, по правило не може да отмени или промени своето решение. Следователно по правило допуснатите недостатъци на решението се коригират от по-горния съд. Съдът обаче има редица правомощия, предвидени в чл. 219-221 ГПК, за отстраняване на недостатъците на решенията си. Такива правомощия са поправка на печатни грешки и аритметични грешки в съдебно решение, приемане на допълнително решение или пояснение на съдебно решение.
Поправка на печатни грешки и аритметични грешки в съдебното решение, предвидени в чл. 219 Граждански процесуален кодекс. Грешките се разбират като правило като случайно изкривяване на думи, включително фамилни имена, собствени имена, бащини имена, имена на юридически лица и други подобни. Но граматическите грешки, които не изкривяват текста на съдебното решение и не водят до неправилното му възприемане (неправилна пунктуация, неправилно изписване на падежи, използване на русизми и др.), Не принадлежат към печатни грешки. Аритметични грешки са тези, които са възникнали при изчисленията, аритметичните операции, извършени от съда.
Въпросът за отстраняването на тези недостатъци на решението се разглежда от съда в съдебно заседание както по инициатива на самия съд, така и въз основа на изявления на лицата, участващи в делото. Във всеки случай лицата, участващи в делото, са уведомени за часа и мястото на срещата, но неявяването им не пречи на разглеждането на въпроса за внасяне на корекции.
След като разгледа въпроса за извършване на корекции, съдът издава определение, срещу което може да се подаде жалба (клауза 10, част 1, член 293 от Гражданския процесуален кодекс).
Законът не съдържа никакви ограничения засрокове за предприемане на действия за отстраняване на грешки в решението. Трябва обаче да се изхожда от факта, че въпросът за извършване на корекции може да бъде обявен в рамките на сроковете за представяне на решението за изпълнение.
Няма срок за корекции на решения, които не подлежат на изпълнение.
Допълнително съдебно решение е начин за коригиране на такъв недостатък на съдебното решение като неговата несигурност и непълнота. По правило съдебното решение трябва да бъде пълно - да съдържа отговори на всички поставени изисквания, както и да разрешава всички останали, включително процесуални въпроси. Непълнотата или неяснотата на изводите на съда относно заявените по делото искове, както и някои процесуални въпроси, е правно основание за постановяване на допълнително съдебно решение.
Законът (част 1, член 220 от Гражданския процесуален кодекс) ясно регламентира в кои случаи може да се вземе допълнително решение, ако: 1) не е взето решение по иск, по който страните са представили доказателства и са дали обяснения; 2) съдът, след като е решил въпроса за правото, не е посочил точната сума пари, която трябва да бъде събрана, имуществото, което трябва да бъде прехвърлено, или какви действия трябва да бъдат извършени; 3) съдът не е допуснал незабавно изпълнение на решението в случаите, установени в чл. 367 Граждански процесуален кодекс; 4) съдът не е решил въпроса за съдебните разноски.
В същото време допълнително съдебно решение не може да промени същността на основното решение или да съдържа изводи за правата и задълженията на лицата, които не са участвали в делото, за разрешаване на искове, които не са били разгледани в съда.
Молба за допълнително решение може да бъде подадена преди изтичането на срока за изпълнение на решението (част 2 на член 220 от Гражданския процесуален кодекс), т.е. в рамките на 3 години.
Съдът взема допълнително решение след разглеждане на въпроса в съдебното заседание с уведомяване на страните. тяхното присъствие не е задължително (част от чл. 220 от Гражданския процесуален кодекс). Ако е подадена жалба срещу съдебно решение и в същото време е повдигнат въпросът за вземане на допълнително решение, съдът трябва първо да вземе допълнително решение и след това да предаде делото за разглеждане на по-горен съд.
Срещу допълнително решение може да се подаде жалба (част 4 от член 220 от Гражданския процесуален кодекс). Срокът за обжалване се изчислява от момента на вземане на такова решение.
Ако съдът стигне до заключението, че няма основания за вземане на допълнително решение, той постановява решение за отказ да вземе такова решение (член 220, част 5 от Гражданския процесуален кодекс).
Обяснението на съдебното решение е изясняване и по-ясно представяне на действителното му съдържание. В някои случаи текстът на решението е неясен или противоречив, което го прави трудно или невъзможно за изпълнение. Отстраняването на тези недостатъци се извършва от съда чрез изясняване на решението. Решението може да бъде обяснено от съда, който го е постановил.
Разглеждането на молба за изясняване на решението и изясняване на съдебното решение е разрешено, ако то все още не е изпълнено или срокът, през който решението може да бъде представено за изпълнение, не е изтекъл (част 2 на член 221 от Гражданския процесуален кодекс). Частичното изпълнение на решението не възпрепятства изясняването му в неизпълнената част. Ако решението е изпълнено изцяло, то не се мотивира.
Изтичането на срока за представяне на изпълнителни документи за изпълнение погасява правото на лицата, участващи в делото, да изяснят решението, ако съдът е възстановил този срок (член 23 от Закона за изпълнителното производство).
Въпросът за изясняване на съдебното решение се разглежда в рамките на 10 дни. Липса на лицаучаства в делото и (или) държавният изпълнител не се намесва в разглеждането на въпроса за изясняване на съдебното решение (част от чл. 221 от Гражданския процесуален кодекс).
След приключване на разглеждането на такова заявление съдът се произнася с определение. По-специално, когато обяснява решението си, съдът в решението по този въпрос излага по-пълно и ясно онези части от решението, чието разбиране създава затруднения, без да прави промени в същността на решението (част 1 на член 221 от Гражданския процесуален кодекс) и без да засяга въпроси, които не са били предмет на процеса. Определението, което обяснява съдебното решение, се изпраща на лицата, участващи в делото, както и на държавния изпълнител, ако съдебното решение е обяснено по негова молба. Ако наистина се повдигне въпросът за промяна на решението или въвеждане на нови данни в него, съдът с решението си отказва да обясни решението.
Може да се обжалва решението на съда за изясняване на решението (клауза 12, част 1, член 293 от Гражданския процесуален кодекс).