Целувка на солена наяда (Анатолий Котов)
Красива наяда от древни легенди, опръскана с морски пръски и обвита в мистерия, излезе на брега. Поне на мен така ми се стори. Момичето, чисто голо, бавно излезе от морето и леко стъпи върху чистия пясък. По някаква причина тя не се срамуваше от голотата си и като ме погледна с любопитен поглед, отмина. На входа на палатката си тя ме погледна, онемяла от такава картина, засмя се и изчезна. След като плувах до насита, се върнах при палатките. Непознатата вече беше облечена, но тениска и шорти не успяха да скрият всички съблазнителни извивки и изпъкналости на фигурата й. По дяволите, вместо да се отпуснете, не беше достатъчно да се увлечете от неканен съсед и да флиртувате през цялата ваканция. — Няма да ходя никъде от тук. И не се надявайте! Току-що пристигнах, исках да остана сам, да се насладя на спокойствие. Да усети първичната природа, да се разходи в костюма на Ева най-после... И сега, когато тя напълно се отпусна, един нечист човек я доведе. Е, не можете да се измъкнете от тях! - ядоса се шеговито наядата. Устата ми пресъхна от гласа й. Очарован от женската красота, която, както знаете, превръща и най-свободолюбивия мъж в роб, погледнах в тези зелени очи - и безнадеждно се удавих в техния водовъртеж. И накрая взе решение. — И аз няма да ходя никъде! Това е моето място. Винаги идвам тук да си почина... Освен това няма да си тръгна сега, след като те видях. И няма да те спирам да ходиш в костюма на Ив! Напротив, дори нямам нищо против такъв костюм. Аз самият обаче няма да посмея да се изфукам в костюма на Адам, за да не засрамя целомъдрието ти. Въпреки че кой знае, кой знае ... - вече бях увлечен като Остап Бендер. Много исках да впечатля тази красота и летях по-нататък по вълните на многословието. Наяда! Истинска дъщеря на безбрежното море. Да, не можете да се сравните с изгрева на утринната зора,на име Аврора! Безумно щастлив да споделя с теб бремето на самотата на този безлюден бряг. Девствената природа на майката природа, трябва да призная, просто избледнява до вашата невероятна красота. И това, така да се каже, е сексуалността ... Наяда въздъхна тихо и, както ми се стори, тъжно. — Вие, мъже, знаете как да говорите красиво понякога. Бавно влизате в душата, смущавате - и след това използвате бедните жени. Някакви инстинкти... Добре, твърде много думи. Да запалим огън, става ли? Очите й блестяха палаво.
Когато се събудих, утрото вече ми се усмихваше с ярки слънчеви лъчи. Изведнъж почувствах смътно безпокойство и изскочих от палатката. Наядите от древните легенди ги нямаше никъде. Нито нейната палатка. Нямаше абсолютно нищо! Само морето спокойно търкаляше вълните си към мен. Като преди хиляда години. Чиста самота. И неясна болка в сърцето. Очите му пареха от тъга. Дали сълзи, или солени морски пръски. Или може би просто се роди щастие, което умираше ...