Черна котка, Портал - четете истории онлайн от начинаещи автори!
Треперещи тънки пръсти се плъзнаха по парапета на тъмния вход. Варя бавно слезе по стълбите. Тя трепереше. Усети, че черната котка е някъде наблизо. Чуваше мяукането й навсякъде. Струваше й се, че точно и котката ще се нахвърли върху нея от тъмен ъгъл. Излизайки от мрачния вход, момичето преглътна. Навън беше късна вечер. Наоколо нямаше хора. Варя вървеше по тъмната улица, заслушана в чужди звуци. Изведнъж се чу пукот. Момичето се сепна. Варя знаеше, че само тя може да спре черна котка. Варя се страхуваше от котки по някаква причина. Тъй като не беше обикновена котка, а истински демон. Демон, обладал тялото на обикновена черна котка. Варя реши на шега да призове демон, но кой знае, че той наистина ще дойде при нея. Сега той иска едно - кръв. Няма да се успокои, докато не убие момичето. Варя беше на детската площадка. Както и очакваше, наоколо нямаше жива душа. Само люлката бавно се клатеше сама и скърцаше ужасно. Облаците се сгъстяха в небето. Вятърът раздвижи листата на дърветата. Варя съвсем се разтревожи. Черната котка скочи на пейката и, като погледна момичето, измяука. Варя се изплаши и се втурна да бяга. - Ще те намеря! – чух зловещ глас. Варя тичаше, без да поглежда назад. Накрая, когато беше уморена, тя трябваше да спре, за да си почине. Черна котка скочи от едно дърво и изплаши момичето. Демонът погледна Варя със зелени котешки очи и бавно тръгна към нея. Варя трепереше цялата. Този поглед беше толкова страшен. Котката сякаш искаше да я хипнотизира. Варя бавно се удави в блестящите очи на котката, поддавайки се на изкушението на демона... - Варя! Мама я бутна. - Варя, ставай! Ще закъснееш за училище! Момичето се събуди в леглото си и осъзна, че е простомечта. След като се изми, момичето закуси и отиде на училище. Изведнъж на входа на училището Варя видя черна котка. Задъхвайки се, тя я погледна уплашено. Котката облиза устни и се скри във високата трева. Училищният звънец удари и Варка отиде в час. Черната котка блесна с очи и изтича зад ъгъла на училището.
Стивън Кинг никога не би казал „тази котка беше толкова страшна“ или „готвенето се страхуваше от котката“, не си струва да говорим за това, което трябва да се покаже. Ето как кралят в гробището за домашни любимци: „Котката седеше на тоалетната и се люлееше леко напред-назад, сякаш беше пияна. Шер никога не се беше клатела като кобра, омагьосваща плячката си. Луис грабна още една сламка (макар веднага да я пусне): какво, ако е странна котка, просто прилича на Шер. Случайно се скиташе в гаража, привлечена от почукване. ском гробище под каменна пирамида..."
Ужасите се показват, а не просто се отхвърлят - тук трябва да се уплашите.