Човек и котка, сп. България
Южният Приморски край е единственото място в България, където можете да срещнете леопард.
В южната част на Приморския край, от брега на Амурския залив на Японско море до руско-китайската граница, се простира територията на националния парк с красноречиво име "Земята на леопарда". Днес това е единственото място у нас, където туристите могат да видят с очите си и, ако имат късмет, дори да снимат дива котка в естествената й среда. Елена Салманова, заместник-директор на Националния парк „Земята на леопарда“ по науката и екологичното образование, ни разказа за живота на леопардите в дивата природа и връзката им с туристите.

— Елена, кога и за какви цели е създаден Национален парк Земята на леопарда?
От началото на 2000-те години вниманието на българското правителство към проблема с опазването на дивата природа се увеличи значително. Е, тигри, леопарди, снежни леопарди, китове белуга, полярни мечки са ключови, флагови видове, които представят страната ни по целия свят. Естествено вниманието е насочено най-много към тях. Благодарение на това внимание, усилията на местни учени и изследователи и личната подкрепа на настоящия ръководител на президентската администрация на България Сергей Борисович Иванов, паркът все пак е създаден.
По това време единствената защитена зона в ареала на леопарда беше Кедровая пад, един от най-старите резервати в Приморието. Освен това имаше няколко малки резервата, които обаче също очевидно не бяха достатъчни, за да защитят леопарда. Поради това беше решено да се създаде национален парк с разширяване на съществуващите резервати и включването на резервата като съседна територия, но без да се понижава статута му.

— Защо е толкова трудно? Защо не може просто да разшири зоната на резервата?
— Нашата територия се намира на границата на три държави: Северна Корея, Китай, България и три административни области. В близост се намират три военни полигона и много населени места. От незапомнени времена хората са живели тук от природата: те са ловували, ловили риба, просто са отишли да почиват с палатка сред природата. В резервата е забранено това да се прави, така че ако се създаде, ще има конфликт. Режимът на националния парк предполага, че територията е отворена за обществеността. Това е компромисно решение. Въпреки това, за да се подобри защитата на леопарда, националният парк беше зониран. Разполага с 5 зони, включително една защитена, където влизането и влизането без специални разрешителни е забранено. Има обаче и зона за отдих, особено за развитието на образователен туризъм. Намира се в близост до населени места, което го прави удобен за посещение. Разбира се, със специален пропуск.
—С какви успехи можете да се похвалите за двете години от съществуването на парка?
- Нашата научна дейност е насочена към наблюдение на състоянието на популацията, преди всичко динамиката на числеността. Проследяваме животни с помощта на фотокапани. Имаме около 250 от тях на територията, по две на точка, за да получим изображение на модела на петна по кожата на леопард от двете страни. Комбинацията от петна по кожата на леопард е като човешки пръстови отпечатъци, тя е уникална. Следователно можем точно да идентифицираме всяко животно. Благодарение на капаните за камери знаем, че днес около 17 мъжки и 13 женски постоянно живеят на територията, тоест почти 50 на 50. В добрия смисъл би трябвало да са 30 на 70. Но женските са по-точни и попадат в капани на камери по-рядко. Така че може би не сме ги преброили всички. И през двете години, откакто паркът съществува,преброяването показва известно увеличение на популацията на леопардите. Общо са регистрирани около 50 индивида. А територията на парка е около 60% от ареала на далекоизточния леопард.
Сега той се появи в Китай, жена с котенца дори е записана на камери. И беше доста далеч от границата с България. И така, нашият леопард наистина се засели там. Провеждаме трансгранични проучвания съвместно с китайската страна, като поставяме фотокапани от двете страни на границата. С тяхна помощ се надяваме да разберем колко леопарди преминават границата и колко се връщат. В резултат на това ще бъде възможно да се изчисли колко далекоизточни леопарди живеят в света днес.
— А какво да кажем за леопардите в Кавказ
- В Кавказ живее още един подвид на леопарда - средноазиатският или "кавказкият". Но напоследък там са регистрирани само 1-2 индивида. Като цяло се открояват 9 подвида на леопарда. За неспециалист всички те са сходни, но всъщност, поради факта, че живеят в различни климатични зони, всички те са придобили свои собствени характеристики. Нашият леопард е най-северният и следователно най-пухкавият.
—Разкажете ни за навиците на вашите леопарди.
- Това са самотни индивиди. Само женски с котенца живеят на групи, семейства до максимум година и половина. Майка им ги учи на всичко и тогава те започват самостоятелен живот. Възрастните се намират само за разплод.
— Отлична история за развитието на образователния туризъм на територията!
- Точно! Сега разработваме голям план за екотуризъм на територията. 1 маршрут вече работи: леговището на леопарда. Това е най-изчерпателната обиколка. В него хората научават за уникалната растителност на Приморски край. Тук имаме смесица от субтропична и субекваториална растителност.Екскурзионната пътека е малка, само 2,5 км, но по нея се срещат почти всички представители на флората на нашия регион. По време на обиколката ще ви разкажат за леопарда, тигъра и други обитатели на парка. Кой живее и какво яде.

Можете да се запишете за обиколка чрез туристическа агенция или директно в нашия офис. Набираме групи до 15 човека, има корпоративни пътувания. Маршрутите не минават през граничната зона, така че имате нужда от минимум документи, за да ги посетите: само копие от паспорта ви, за да посетите територията. Ако закупите обиколка чрез туристическа агенция, тя ще се справи с документите. Екскурзиите се провеждат целогодишно, като информацията се предоставя на туристите в зависимост от сезона.
Има планове за стартиране на още две истории за разглеждане на забележителности: маршрутът на Leopard Trail и фото кабина за снимане на леопард.
—Какво е магазин за снимки?
- Складът е къща на земята. Доста удобно, със сух килер. Има газ и вода. Една входна врата и вместо прозорци няколко дупки за лещи.
Въпреки че има само един склад, там могат да се поберат 2 души. Туристът трябва да бъде придружен от наш инспектор. Това е необходимо от гледна точка на безопасността и за да се гарантира правилното поведение на госта, за да не се изплаши звярът и да се получат снимки. Основното условие е отвън да няма миризма. Не можете да бягате на всеки 5 минути, за да пушите. Ако седят няколко души, те не говорят помежду си. Трябва да има пълна имитация на факта, че къщата е празна. Тогава има шанс звярът да се приближи.
— И колко време трябва да седите в магазина, за да видите леопард?
„Понякога той идва на първия ден. И понякога трябва да седите седмица или дори месец. Не можете да познаете, това е диво животно. Но ние каним звяра: там има примамки - трупове на животни,които живеят в нашия район и които познават леопардите. По правило това са елени, които купуваме от еленови ферми, където се отглеждат за продажба. Така нямаме ефект върху дивата популация. Но звярът често се появява в точката, от която се нуждаем.
Сега опашката в склада е планирана за почти една година. Докато даваме предпочитание на местни фотографи на животни, чуждестранните трябва да бъдат отказани, въпреки че има желаещи. Но планираме да построим още няколко склада, за да се реши проблемът с опашките.
— Коя беше най-добрата снимка, която сте правили в склада?
„Преди две години фотограф на животни направи снимка на нашия най-известен леопард на име Лорд там. Фотографът забеляза, че върховете на лапите на леопарда са бели, въпреки че обикновено са на петна. Те започнаха да повдигат базата данни - имаше случаи с бели фрагменти по лапите, но не толкова очевидни. Лорд се оказа доминиращият мъж в Cedar Deep. Направихме конкурс за име за него.

Интересното е, че около 70% от писмата не идват от Приморски край, а много от тях идват с обикновена хартиена поща. Изненадващо много хора първо научиха, че леопардът се среща в България. Някои бяха сигурни, че леопардът живее само в Африка. Дойдоха писма от българи от други страни. Състезанието вече приключи, но няколко месеца писмата продължават да идват. В резултат на това от 50 имена комисията избра 10-те най-добри. След това те направиха томбола, която определи името на победителя. Най-малкият състезател беше на 2 години. Най-възрастните участници са на възраст 92–93 години. В Кемерово учител проведе състезание сред по-ниските класове за избор на име. Раздадохме малки сувенири на целия клас. Това състезание показа за пореден път, че хората у нас се интересуват от дивата природа.
— Кога ще бъде следващият път?