Чувства, Стихове за любовта любим и любим
Обичам или не обичам? Аз самият не знам ... В душата ми има копнеж и тъга, и всеки ден ме измъчват неразбираеми чувства! Какво чувство имам в мен? Бих искал да попитам ... Приятелки питат - влюбих се? И пак отговарям – не! Гордея се и не мога да направя първата крачка, защото сама го напуснах ... Виновна съм, карам се, но какво да правя ... Той не е красив, убеждавам се, не е достоен за мен
Не, не спря, просто започна да бие по-бавно. Поне така си мислеше. Продължаваше да чука, но не с такова усърдие, в което преди се усещаше диво желание за живот. А сега... Диво желание да умра. „Не можете ... Утре ще мине, трябва да стане по-лесно, времето лекува. И кой ги измисли тази глупост. »
Вече беше късно, време беше да се върнем в манастира - в началото на пролетта се стъмва още рано. Сестра Виктория сигурно е започнала да се тревожи. А от брега на реката до територията на манастира пътят не е толкова кратък. Тя не помнеше как се озова тук - може би единственото място, където наистина се успокои и можеше да мисли за живота.
Нека кажат. Нека ме боли от негодувание Сърцето ми плаче с нова болка И кръвта не тече във вените ... Нека обичаш само с думи Нека има само празнота в очите ти .. ТИ си този, когото обичах ... И обичах до края. Да си сам, но ние сме много Да си най-добрият за мен
Спрях да скучая... Спрях да мисля... Спрях да мълча, мълча по-силно от шума. Ти сякаш си .. и те няма Ти сякаш си тук и там .. Изглежда, че с мен някъде .. и някъде с нея там. Вероятно мислите ме болят.. Предполагам, че имам нужда от малко стрес... Предполагам, че е достатъчно да бъда героиня на пиеси Вероятно те боли...вероятно си сам Вероятно сме такива, когато не спечелихме... Когато ниете хвърлиха пръст, когато потъпкаха чувствата...
Имаше много поети от незапомнени времена. Опитах се да кажа какво е любовта. Обяснете, кажете на хората да предадат. И те се опитаха да дадат живота си като пример. Стихове, разкази, стихове и декрети, укори и конфликти и ненужни фрази. Сега е мой ред да говоря за любовта. Моля, чуйте стиховете ми. Срещнахме се в училище. Силно не вярвах в силата на любовта, Но моментът на резултата от търпението излезе.
Сбогом любов, сбогом мечта Къде се скри тя, Сълзите ще си отидат с нея И времето ще ми помогне в това В един момент ти счупи топката, Която се събираше цяла година ... Ти си отиде без да ми кажеш дума В лицето. Ти си страхливец! Вероятно си бил прав, Любовта ми не стига за двама Разтваря се в мъглата на бял облак
Празнота в душата ми, Тъга ме е сполетяла отдавна. Може би е просто зима? Не, трябва да е любов. За любовта няма прегради и граници. Само радост или може би тъга. Защото любовта се роди на света: Аз и ТИ, Затова да започнем да обичаме! ТИ си забавен, красив и сладък младеж, за който мечтаех от дълго време.
Сам. . . както в душата, така и в мечтите. Самотно е. . . Дори в слънчеви сънища. Дни и нощи. . . самотен по сърце. Дните пророкуват. . Какво вече беше там. Някак празно. . . Погледнах през прозореца.
Той хвърли настрани смачкан лист И извади снимка от джоба си .. Как войникът искаше да плаче .. Но това е невъзможно, изведнъж някой ще види .. Една мисъл се заби в главата ми: Как можа да направи това?! Той повярва на думите й! Той повярва, Че тя ще чака и ще обича.. Наистина ли всичко е просто лъжа?