Цялата ни риба отива на българския пазар, Fish Here
Отрази ли се икономическата криза на риболовната индустрия в Далечния изток? Какви проблеми изпитват участниците на този пазар? И имат ли възможност да разширят производствената си география? Руслан ИНАМОВ, генерален директор на Kristall LLC (Камчатска територия), отговори на въпросите на нашия кореспондент.
- Руслан Михайлович, Путин започна ли вече?
– И кога свършва Путин?
Колко души работят за вас тази година?
- Общо - до триста души. Това са както гостуващи работници, така и постоянни служители.
— Как оценявате първите резултати от тазгодишния Путин сезон?
- Резултатите са стабилни. Смятам, че ще изпълним изцяло планираните задачи. Поне аз не виждам особени проблеми в това отношение.
— Какви проблеми имаш? В интервю за нашия вестник Вие говорихте за амортизацията на флота. Това проблем ли е?
- Със сигурност! Това е много голям проблем, защото без обновяване на флота за някакво развитие на индустрията не може да става и дума. Друго нещо е, че този проблем засяга не само нас, но като цяло всички участници на пазара.
- А колко е износен автопаркът ви?
- Флотът ни, който е 8 малки риболовни кораба плюс спомагателни кораби, е в нормално работно състояние. Ремонтираме го редовно, така че тук няма проблемни моменти. Да, ремонтът е скъп. Но ние не можем без него и обръщаме най-сериозно внимание на кораборемонта.
— Доколкото знаете, ремонтирате корабите си в Приморие?
- Точно така, в специализираните предприятия на Приморския край. За кризата
— Икономическата криза повлия ли на дейността на вашата компания?
- Има две точки. Първият момент – да, всичко поскъпва и това, разбира се, рефлектира и в нашата дейност. Както и в дейностите на всичкидруги производствени компании. Освен това всички двигатели на нашите кораби са вносни, а оборудването на преработвателните предприятия е чуждо. И поради валутните колебания всеки ремонт на кораби става много скъп.
Вторият момент - във връзка със санкциите на българския пазар спря да идва риба от чужбина. От същата Норвегия, например. И сега почти напълно сме се преориентирали към нуждите на страната ни. Тоест сега цялата ни риба отива за българския пазар. И това, ако мога така да се изразя, е положителен момент, свързан с кризата.
— В кои градове отива вашият улов?
- Ще кажа така, нашата риба и други продукти се продават в много градове на България. Това, което се нарича, от Камчатка до западните райони на страната.
- Значи покривате доста обширна територия на България?
Нашите продукти са търсени. Следователно нашият пазар също е обширен. Хайвер и брашно
— Имате ли съоръжения за обработка?
— Да, нашата компания има две преработвателни предприятия. Произвежда, наред с други неща, осолен хайвер, замразено мляко и фуражно рибно брашно.
— Доставяте ли и фуражно брашно на българския пазар?
— Разбира се, и най-вече в европейската част на страната. Тези продукти са търсени от големи селскостопански предприятия. В крайна сметка рибното брашно е богато на висококачествен протеин от животински произход. Така че фирмите от селскостопанския сектор са нашите стабилни клиенти.
— Но доколкото знаем, рибното брашно идва в България основно от чужбина?
— Да, затова смятаме тази област от нашата дейност за доста важна. Всъщност говорим за заместване на вноса в чист вид. И това е реалността.
- Вашиятбрашното не е по-лошо от вносното?
- Разбира се, че не. Отговаря на всички стандарти за качество.
- Излиза, че подкрепяте и агропромишления комплекс?
- И целият риболовен бранш работи за подобряване на продоволствената сигурност на България. Неслучайно вниманието на първите лица на държавата е приковано към нашия бранш. А за населението на страната като цяло ситуацията с рибата е от голямо значение. Всичко твое
— Казахте, че имате две преработвателни предприятия. Но това е енергоемко производство ...
- Производството наистина е енергоемко. А това е сериозна част от разходите за всеки индустриален бизнес. Тук обаче сме в по-изгодна позиция.
— Да, защото инсталирахме собствена дизелова електроцентрала (DPC) в един от нашите заводи. Това ни позволява донякъде да минимизираме разходите за електроенергия.
- А каква е мощността на вашата дизелова централа?
- Мощността на ДПП е два мегавата и половина.
- Това достатъчно ли ти е?
– За нашите производствени нужди – съвсем. Но ако ние, например, започнем да произвеждаме същата консервирана храна, тогава потреблението на енергия ще се увеличи.
— Имате ли такива планове?
- Все още не. Но животът не стои неподвижен и може би в бъдеще ще разширим гамата от продукти.
- Рано е да се говори за това. Особено по време на криза. За нас е фундаментално важно да запазим съществуващите позиции в индустрията. Какво ще се случи в бъдеще - животът ще покаже. Скъп бизнес
- Говорейки директно за риболова, кой е най-скъпият момент тук?
- Риболовната индустрия по принцип е скъп пазар. Особено тук, на западния бряг на Камчатка. В края на краищата ние дори прехвърляме нашите риби чрез понита. И такиванедостъпността на индустрията, разбира се, увеличава нашите разходи. И като цяло транспортният компонент за нас е основният разход.
— Риболявате ли предимно на брега?
- Изключително крайбрежен. Това е нашата браншова специфика.
— Работите ли в Соболевски район?
— Смятате ли, че крайбрежният риболов в България има перспективи за развитие?
Какви съмнения може да има? Да, имаме определени проблеми. Но те присъстват и в други индустрии. Имаме и основания за оптимизъм. Знаете, че сега едни и същи риболовни полета се предоставят на ползвателите за 20 години. И такъв сериозен период ви позволява да работите за бъдещето. Поне дава възможност да се инвестира в рециклирането. За нас това е много важен момент.