Църквата прие Концепция за насърчаване на трезвеността и превенция на алкохолизма, бълг.
Документът беше приет на заседание на Светия синод, който възстанови и ежегодното честване на Деня на трезвеността
Пълен текстКонцепцията на Българската православна църква за насърчаване на трезвеността и профилактика на алкохолизма :
Една от основните заплахи за здравето и самия живот на народите от държавите, съставляващи каноничната територия на Българската православна църква, е злоупотребата с алкохолни напитки. В тази връзка задължение на Църквата е да възроди в общественото съзнание отношението към трезвеността като морална ценност. В същото време християните са призвани да бъдат пример за трезв живот.
Аз. Отношението на Църквата към трезвеността и пиянството
Православната църква разглежда алкохолизма като тежко психично заболяване, придружено от дълбоки психосоматични увреждания, чието излекуване е невъзможно без осъзнаване на духовната същност на заболяването от болния, пълно и искрено покаяние, обръщане към пълнотата на Христовата благодат.
Старият завет съдържа положителни твърдения относно употребата на вино (Втор. 7:13; 11:14; Екл. 10:19), силни предупреждения за злоупотребата с него (Ис. 5:22), както и примери за абсолютна трезвеност (Съд. 13:6-7; 1 Царе 1:11; Лука 1:14-15; Йер. 35). Назирейският обет предполага абсолютна трезвеност и се поема доброволно (Числа 6:1-21), от свещениците се изисква да поддържат трезвост по време на службата (Лев. 10:8-11).
В Новия завет виното се свързва с първото чудо, разкрито от Господ в Кана Галилейска. Виното беше част от последната трапеза на Спасителя с учениците и стана същността на тайнството Евхаристия. Писмата на апостолите споменават лечебните свойства на виното (1 Тим. 5:23), посочватвредата от злоупотребата с него (Еф. 5:18; 1 Кор. 6:10), както и призиви за трезвеност (1 Петр. 5:8; Рим. 14:21; 1 Тим. 3:2).
Библейската традиция за отношение към виното е запазена от Църквата и в бъдеще. Без да забранява употребата на вино, тя винаги е говорила за ползите от въздържанието, а светите отци често са давали пример за абсолютна трезвеност в живота си и са призовавали към това. Законодателната традиция на Църквата, осъждаща отвращението от пиенето на вино (виж каноните на св. апостоли 51 и 53), забранява пиянството (виж каноните на св. апостоли 42 и 43). Тази позиция е доразвита в постановленията на съборите на Българската православна църква (Стоглавия събор от 1551 г., гл. 49 и 52; и Московския събор от 1681 г., определения 3 и 12).
Днес пиянството е една от основните причини за високо ниво на смъртност, заболеваемост, наранявания и престъпност, както и криза в семейството, намаляване на нивото на морала и културата, загуба на уважение към труда.
Църквата е обезпокоена от настоящата ситуация и смята пиянството за абсолютно зло, а широко разпространеното мнение, че системната употреба на алкохолни напитки не е вредна за здравето, е пречка за превенцията на алкохолизма. Възпитателната работа в тази посока трябва да стане основа за утвърждаване на трезвеността в обществото.
II. Форми и методи на дейност за утвърждаване на трезвеността
Работата по утвърждаването на трезвеността се извършва в три направления.
Първият има за цел да утвърди идеала за трезвеност и трезв начин на живот в съвременното общество, особено в семейството, където протича формирането на личността.
Братствата, дружествата, общностите на трезвеността и други църковни организации допринасят за възраждането на традиционните семейни и духовно-нравствени ценности, провеждат образователна дейност, провеждатпревенция на алкохолизма, формиране на положително отношение към трезвеността като социална ценност, участие в създаването на трезва младежка култура, въздействие с личен пример, включително организиране на "празници на трезвеността" и създаване на "територия на трезвеността".
Дейността на православните рехабилитационни центрове и организацията на борбата за трезв начин на живот трябва да се регламентира от методика, съставена от компетентни лица и осъществявана с благословението на управляващия архиерей. Основната дейност на центровете трябва да бъде използването на одобрени от Църквата и официалната медицина средства за лечение на заболявания по свободно желание на пациента. Използването на псевдонаучни и окултни методи в православните рехабилитационни центрове е недопустимо.
Особено необходимо е да се отбележат следните форми и методи на рехабилитационни дейности, които често се използват от православните организации и са доказали своята ефективност.
1. Обети за трезвост (обети от пиянство). За да се укрепят в борбата за трезвеност, хората могат да дадат обет за трезвеност. Обетът се дава от човек с благословията на изповедник и с надеждата за благодатната Божия помощ. Клетви за трезвеност дават както самите страдащи и техните близки, така и хора, занимаващи се с профилактика на алкохолизма и желаещи да водят трезв начин на живот.
2. Индивидуални консултации на страдащите и техните близки. Консултациите се провеждат от духовници, професионалисти или доброволци с теоретични и практически познания за преодоляване на алкохолизма.
3. Групови разговори със страдащите и техните близки. Такива класове са насочени към формирането и консолидирането на желанието за трезв живот.
4. Курсове или училища за избавяне от алкохолната зависимост. Курсовият цикъл, койтопровежда се под формата на курс от лекции или семинари, има за цел формиране и консолидиране на мотивация за трезв живот и е част от рехабилитационния процес.
5. Групи за самопомощ и взаимопомощ, адаптиране към трезв живот. Групите за взаимопомощ са организации на хора, страдащи от алкохолна зависимост и/или техни близки, създадени с цел да се отърват от заболяването на склонните към алкохол хора.
Важна част от рехабилитацията на лица, страдащи от алкохолна зависимост, е помощта на техните близки, за които се провеждат индивидуални консултации, групова работа и разговори на духовници и психолози. Рехабилитацията може да се извършва в енорийски общности, манастири и други места и да бъде стационарна или амбулаторна.
Най-важният компонент на църковната рехабилитационна работа е духовната помощ, довеждайки страдащия човек до промяна на духовно-нравствените нагласи и постепенно освобождаване от зависимостта чрез съзнателното включване на себе си и близките му в евхаристийния и общ живот. (USC XI.6)
III. Координиране на църковните дейности за насърчаване на трезвеността
Църковните дейности за насърчаване на трезвеността се извършват на следните нива.
2. Епархийско ниво. Епархийските архиереи определят насоките и приоритетите за насърчаване на трезвеността и превенцията на алкохолизма в зависимост от съществуващите нужди и установената практика. Те също така, по препоръка на координаторите и деканите, определят степента на участие на енориите в тази дейност въз основа на тяхното местоположение, броя на енориашите и материалното богатство. В епархиите могат да бъдат създадени отдели за одобрение на трезвеността и превенция на алкохолизма. Техните задачи включват:
Епархийните епископи трябвапризовават духовенството да бъде пример за трезв живот.
3. Ниво на деканат. Общата организация, координация и контрол върху дейностите по утвърждаване на трезвеността на ниво деканат, както и организацията на междуенорийското сътрудничество в тази област е от компетентността на декана. Непосредственото изпълнение на тези задачи може да бъде поверено на помощник-декана.
Дейностите на енорията за утвърждаване на трезвостта включват следните области:
5. От древни времена манастирите са били средища на подвижнически подвизи и молитви и са участвали в делата на милосърдието и благотворителността. И днес хиляди хора, страдащи от алкохолизъм, идват тук за помощ. Често именно в манастирите те намират временен или постоянен подслон. Манастирите могат да участват в дейности за трезвеност под същите форми като енориите, като се вземат предвид особеностите на живота на манастирите. Обитателите на манастирите са призвани да бъдат пример за трезв начин на живот.
IV. Взаимодействието на църквата, държавата и обществото в установяването на трезвеността
При утвърждаването на трезвеността в обществото е необходимо да се вземе предвид историческият опит на взаимодействие между Българската православна църква и българската държава. Със съвместните усилия на Църквата и държавата в края на 19 век е изградена цялостна система за възпитание на народа в дух на трезвеност. В момента трябва да се възроди сътрудничеството между държавата и Църквата в насърчаването на трезвеността и превенцията на алкохолизма на национално, регионално и местно ниво.
Сътрудничеството между Църквата и държавата може да се осъществява в следните дейности:
Църквата не замества държавните медицински и образователни институции, но по всякакъв начин съдейства за тяхната дейност, насочена къмпомощ на хора, зависими от алкохола и профилактика на алкохолизма.
Църквата счита за необходимо да си сътрудничи с обществени сдружения и отделни ентусиасти в областта на превенцията на алкохолизма, рехабилитацията и реадаптацията на лица, страдащи от алкохолна зависимост. В същото време сътрудничеството е възможно само с онези организации и движения, чиято дейност не противоречи на учението на Православната църква и действащото законодателство.
V. Сътрудничество с медиите
За насърчаване на трезвеността и превенция на алкохолизма е полезно сътрудничеството на църковните структури с медиите. Сътрудничеството на Църквата с медиите в тази област може да включва:
VI. Заключение
Църквата смята грижата за духовното здраве на човека за свой дълг и в настоящата ситуация възнамерява да направи всичко за насърчаване на трезвеността в обществото и предотвратяването на алкохолизма. Важно средство за борба с пиянството, както и с всеки грях, е участието на страдащите в църковния живот, църковните тайнства, ежедневната лична молитва, постът, четенето на Светото писание и творбите на светиите. Специално място в установяването на трезвеността и превенцията на алкохолизма заема пълното въздържание от употребата на алкохолни напитки.
Patriarchia.ru/Пресслужбата на Синодалния благотворителен отдел