Дело № 4-КГ13-32 от г. - Съдийска колегия по граждански дела, касация - Съдебна практика,
Текст на окончателния документ
ВЪРХОВНИЯТ СЪД България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Съдийска колегия по граждански дела на Върховния съд на България в състав
като изслуша доклада на съдията от Върховния съд на България Пчелинцева Л.М., Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на България
инсталирано:
Собствениците на останалите дялове в собствеността на посочения апартамент са: нейният син - Смирнов V S (1/40 дял от правото), Снежков A M (1/4 дял от правото), Башак A B (4/20 дял от правото) и ответникът Шаригина L.N. (1/2 дял вдясно). Към момента на подаване на молба до съда с този иск никой не е живял в спорния апартамент, Шаригина Л.Н. блъснал нова брава на входната врата, ключовете за която ищецът не притежава, ответникът създава пречки при ползването на апартамента, отказал да предаде дубликат на ключ за ключалката на входната врата.
В жалбата Sharygina L.N. поставя се въпросът за прехвърляне на жалбата с делото за разглеждане в съдебно заседание на Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на Република България за отмяна на постановените съдебни решения като незаконосъобразни и постановяване на ново съдебно решение.
В заседанието на Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на Република България ищецът Крайнева И.В. и подсъдимата Шаригина Л.Н., редовно уведомени за часа и мястото на делото в касационната инстанция, не се явяват, причините за неявяването не са уведомени на касационната инстанция. На основание чл. 385 Граждански процесуален кодекс България Съдебната колегия намира за възможно да разгледа делото в тяхно отсъствие.
След като провери материалите по делото, обсъди основателността на доводите на касационната жалба, Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на Република България намира, че жалбата подлежи на удовлетворяване, тъй като са налице основания за отмяна в чл.касационно обжалвани съдебни решения.
Основанията за отмяна или промяна на съдебни решения в касационната инстанция са съществени нарушения на нормите на материалното или процесуалното право, които са повлияли на изхода на делото, без отстраняването на които е невъзможно да се възстановят и защитят нарушени права, свободи и законни интереси, както и да се защитят законно защитените обществени интереси (член 387 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация).
Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на Република България заключава, че в случая от този характер е допуснато съществено нарушение на материалния закон от първоинстанционните и въззивните съдилища, изразяващо се в следното.
Собствениците на останалите дялове в собствеността на този апартамент са: синът на ищеца - Смирнов V S (1/40 дял от правото), Снежков A M (1/4 дял от правото), Basak A B (4/20 дял от правото) и ответникът Sharygina L N (1/2 дял от правото).
разрешаване на спора и удовлетворяване на исковете Крайнова И.В. на Шаригина Л.Н. при нанасяне, задължението да не пречи на ползването на жилищните помещения и да предава дубликат на ключа за жилищните помещения, първоинстанционният съд, ръководейки се от разпоредбите на чл. 30 LCD RF, стигна до извода, че Крайнева IV, като един от съсобствениците на помещенията, има право да притежава, използва и да се разпорежда с помещенията заедно с останалите си съсобственици. Съдът изхожда от факта, че Крайнева И.В. не живее в спорното жилищно помещение поради пречките, поставени й от ответника Шаригина Л.Н. Апелативният съд се съгласи с тези изводи на първоинстанционния съд.
Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на Република България счита, че изводите на съда са направени в нарушение на материалния закон.
жилищен кодекссе установява, че обект на жилищно право са жилищни помещения. Жилищните помещения са изолирани помещения, които са недвижима собственост и са подходящи за постоянно пребиваване на граждани (отговарят на установените санитарни и технически правила и норми, други изисквания на закона) (част 1 и 2 на член 15 от ZhKRF).
Жилищните помещения включват: 1) жилищна сграда, част от жилищна сграда; 2) апартамент, част от апартамент; 3) стая (част 1, член 16 от LC RF).
Съгласно част 1 на чл. 30 от КТ България, собственикът на жилищното помещение упражнява правата на притежание, ползване и разпореждане с принадлежащото му жилищно помещение на правото на собственост в съответствие с предназначението му и границите на неговото използване, установени от този кодекс.
По силата на алинея 2 на чл. 288 от Гражданския кодекс на България и част 1 от чл. 17 Жилищните помещения на ЖК България са предназначени за граждани.
В конкретния случай съдът намира, че спорното жилищно помещение представлява едностаен апартамент с обща площ от 37,4 кв.
метра (жилищна площ - 20 кв.м.), където ищцата Крайнова И.В. 1/40 от дела в собствеността на апартамента принадлежи на Смирнов В.С. - 1/40 дял, Снежков А.М. - 1/4 дял, Basaku A.B. - 4/20 дяла и ответника Шаригина Л.Н. - 1/2 дял от собствеността на апартамента.
В този случай, ако собствениците на спорния апартамент са няколко, се прилага разпоредбата на чл. 30 от КТ България относно правомощията на собственика на жилище да владее, ползва и да се разпорежда с притежавано от правото на собственост жилище са предмет на прилагане от съда в нормативно единство с разпоредбите на чл. 247 от Гражданския кодекс на Република България относно владението и ползването на вещи в споделена собственост. Съдът обаче на разпоредбите на чл. 247 от Гражданския кодекс на България не намират приложение спрямо спорните между страните отношения.
INв съответствие с параграфи 1 и 2 на чл. 247 от Гражданския кодекс на България владението и използването на собственост в споделена собственост се извършва по споразумение на всички негови участници, а ако не бъде постигнато съгласие, по начина, определен от съда. Участник в споделената собственост има право да предостави за своето притежание и ползване част от общата собственост, съизмерима с неговия дял, и ако това не е възможно, той има право да поиска подходящо обезщетение от други участници, които притежават и използват собствеността, принадлежаща на неговия дял.
По смисъла на горната норма, във връзка с жилищните помещения като обект на жилищни права, а също и като се има предвид фактът, че жилищните помещения са предназначени за пребиваване на граждани, при липса на споразумение между собствениците на жилищни помещения относно процедурата за използване на тези помещения, участник в споделената собственост има право да предостави за живеене част от жилищните помещения, съизмерима с неговия дял, и ако такова предоставяне е невъзможно, като се вземе предвид площта на жилищните помещения и други обстоятелства, правото на собственика може да се упражнява по други начини, по-специално чрез изискване от други собственици, които притежават и използват собственост, принадлежаща на неговия дял, подходящо обезщетение.
От материалите по делото следва, че поради непостигане на съгласие между всички собственици на спорния едностаен апартамент относно реда за ползване на общата и жилищна площ на апартамента, Крайнева И.В. и Смирнов В.С. обжалва пред магистратския съд с иск срещу Sharygina L.N. относно реда за използване на жилищни помещения.
Съдът обаче не е взел предвид тези обстоятелства при решаването на исковете Крайнова И.В. на Шаригина Л.Н. при нанасяне, задължението да не възпрепятства ползването на жилищните помещения и да предаде дубликат на ключа за жилищните помещения.
При вземане на решение за удовлетворяване на иска Крайнова И.В. съдът не взе предвид, че собствеността на Крайнова И.В. дял в правото на обща собственост на апартамента (1/40 дял) сметки за 0,5 квадратни метра. метра жилищна площ, която не може да бъде самостоятелен обект на жилищни отношения, е невъзможно да се разпредели 1/40 от дела в натура, съответно няма реална възможност за използване на жилищната площ, принадлежаща на ищеца в апартамента за живеене.
Междувременно възникналите правоотношения между участниците в споделената собственост (Крайнова И.В. и Шаригина Л.Н.) относно обекта на собственост (жилище - едностаен апартамент) показват наличието на изключителен случай, когато този обект не може да се използва от всички съсобственици по предназначение (за живеене), без да се нарушават правата на собственика, който има голям дял в правото на собственост, тоест правата на Шаригина Л.Н. По този начин участник в обща споделена собственост върху жилище няма безусловно право да се настани в него и следователно да живее в жилище. Упражняването от собственика на правомощията за притежаване и използване на жилищни помещения, които са в споделена собственост, зависи от размера на неговия дял в собствеността върху това жилищно помещение и съгласието на собствениците.
В същото време, ако между съсобствениците не е постигнато споразумение относно реда за използване на жилищните помещения, удовлетворяването на иска на един от собствениците за преместване в апартамента е възможно само ако съдът определи реда за използване на жилищните помещения и предоставя на всеки от собствениците използването на жилищните помещения, съизмеримо с неговия дял в правото на собственост върху това помещение.
Съгласно част 3 на чл. 17 от Конституцията на България, осъществяване на правата и свободите на човека и гражданинане трябва да нарушава правата и свободите на други лица.
По този начин правото на гражданин да избира място на пребиваване не трябва да води до нарушаване на правата на собствениците на жилищни помещения.
Съгласно ал.1 на чл. 10 от Гражданския кодекс на Република България не допуска упражняване на граждански права единствено с намерение да се увреди друг, противозаконни действия с противоправна цел, както и друго явно нелоялно упражняване на граждански права (злоупотреба с право).
Горните обстоятелства дават основание действията на ищцата Крайнова И.В. относно предявяване на иск за преместване в жилище като злоупотреба с правото, тъй като тези действия могат да доведат до нарушаване на правата на ответника Sharygina L.N. (собственик на 1/2 дял от спорното жилищно помещение).
Въз основа на изложеното, постановените по делото съдебни решения на първоинстанционните и въззивните съдилища се признават от Съдийската колегия за незаконосъобразни. Те са издадени при съществено нарушение на материалния закон, което е повлияло на изхода на делото, без отстраняването му е невъзможно да се възстановят и защитят нарушените права и законни интереси на Шаригина Л.Н., които съгласно чл. 387 ГПК България е основание за тяхната отмяна.
Като има предвид, че релевантните по делото обстоятелства са установени от първоинстанционния съд, Съдийската колегия намира за възможно, като отмени съдебните решения, без да връща делото за ново разглеждане, да постанови ново решение, като откаже да уважи иска на Крайнова И. В., тъй като съдилищата са допуснали грешка при прилагането и тълкуването на материалния закон.
Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд на България, ръководейки се от чл. 387, 388, 390 Граждански процесуален кодекс на Руската федерация,
определен:
отменя, постановява ново решение по делото, с което като уважи иска на КрайноваИ Б отказва.