Демографската ситуация в България е изход от кризата или нова демографска дупка българската планета
Общото увеличение на населението
Високото ниво на общото нарастване на броя на жителите на България през миналата година се дължи на два фактора: положителен естествен прираст на населението и значително увеличение на броя на мигрантите (32,7 хил. ръст на раждаемостта срещу 245,4 хил. миграция). Тоест нарастването на населението в държавата беше осигурено не толкова от увеличаване на раждаемостта и намаляване на смъртните случаи, а от значителен приток на мигранти. Росстат отбелязва, че миналогодишният миграционен ръст е най-малкият от 2000 г. насам. Новините от 2016 г. също не са много утешителни. Към 1 май 2016 г. в страната живеят 146,6 милиона души, но естествените загуби все още се компенсират от миграционния поток.
Естествен растеж
Съотношението на броя на ражданията и починалите в различните населени места в България се различава значително. Към началото на 2016 г. положителен естествен прираст на населението е отбелязан в 44 области, като в още 41 смъртността е с превес над раждаемостта. Положителен естествен прираст на населението традиционно демонстрират републиките на Северен Кавказ, Сибир, Далечния изток и Урал. И не по-малко стабилен отрицателен растеж показват някои региони на Северозападния и Централния федерален окръг. Най-тъжната демографска статистика е в областите Псков, Тула, Твер, Тамбов, Новгород, Смоленск, Ленинград и Орлов.
Ако се обърнем към данните за раждаемостта и смъртността в динамика, виждаме странни резултати и точно противоположни показатели. За 2015 и 2016 г. в повечето региони с висок процент на естествен прираст (в Северен Кавказ, Далечния изток иСибирски окръзи) имаше значителен спад в раждаемостта. В същото време в регионите с отрицателен естествен прираст има демографски скок. Според Центъра Сулакшин до 2017 г. в изоставащите териториални единици на Централния и Северозападния район се планира положителен естествен прираст на живите граждани.
Разпределение на населението на България по възраст
През 2010 г. се наблюдава увеличение на броя както на градските, така и на селските жители на Руската федерация. За първи път от 2004 г. насам се забелязва положително увеличение на броя на селските жители (въпреки че броят на селските жители все още е доста нисък: на всеки селски жител в България се падат трима жители на града).
Данните на Росстат потвърждават, че броят на хората в нетрудоспособна възраст в страната се увеличава. Това се дължи на два фактора:
- увеличаване на раждаемостта (през последните години се увеличава броят на децата от 0 до 14 години);
- увеличаване на средната продължителност на живота (65,9 години за мъжете и 76,7 години за жените).
Тази ситуация е изключително нежелана за развитието на българската икономика. Намаляването на населението в трудоспособна възраст естествено ще тласне страната към криза в икономиката. И прогнозите на Росстат по този въпрос са разочароващи: България чака лек, но стабилен спад на процента на населението в трудоспособна възраст до 2024-2029 г., след което тази тенденция ще трябва да се промени в положителна посока.
Какво предстои на България?
Въпреки оптимизма на мнозинството представители на властовите структури, които говорят за края на демографската криза в България, експертите все по-често отбелязват, че страната е на прага на демографска дупка. Причини за безпокойство веднаганякои:
1. Намаляване броя на жените в репродуктивна възраст. Това явление се свързва с ниската раждаемост през 90-те години на миналия век.
2. Постепенно намаляване на броя на браковете. От 2011 г. насам броят на браковете на хиляда граждани непрекъснато намалява и ако през 2011 г. тази цифра е била 9,2, то до 2015 г. е паднала до 7,9 и това води до намаляване на раждаемостта.
3. Нарастване на броя на нуклеарните семейства, в които от първостепенно значение са отношенията между съпрузите, а не желанието за раждане и отглеждане на деца.
4. Трудна икономическа ситуация, която пречи на много семейства да имат деца.
Според Росстат настоящата ситуация ще доведе до факта, че до края на 2016 г. поради отрицателния естествен прираст населението на страната ще започне постепенно да намалява. Най-оптимистичните прогнози предупреждават, че до 2030 г. не трябва да се очакват положителни промени в нивото на естествения прираст.