Диагностика и лечение на синдрома на сухото око при пациенти, получаващи бета-блокери Резюме
Диагностика и лечение на синдрома при пациенти, получаващи бета-блокери - Медицина, здравеопазване
Диагностика и лечение на синдрома при пациенти, получаващи бета-блокери
Проблемът за диагностицирането и лечението на пациенти със синдром на сухото око (DES) на базата на систематично локално използване на капки за очи на базата на β-блокери, които постоянно се използват при лечението на пациенти с глаукома, продължава да бъде актуален през последните години [1, 2].
Известно е, че постоянните инстилации на β-блокери водят до намаляване на основното и рефлексното производство на сълза, достигайки 28–36% от първоначалното ниво [3, 4, 6]. В резултат на намаляване на секрецията на слъзна течност се нарушава стабилността на слъзния филм и се развиват клинични симптоми на DES [3, 4, 6, 9, 10]. Несъмнено феноменът на DES при пациенти с първична откритоъгълна глаукома може да бъде частично свързан с редовно намаляване на производството на сълзи в напреднала възраст и развитието (при жени с глаукома) на менопаузален синдром [1]. Въпреки това, нашите предишни проучвания Muratova N.V., 2002 (Клинична офталмология) [2] установиха, че при жени с менопаузален синдром синдромът на "сухо око" се развива значително по-често и има забележимо по-голяма тежест, но въпреки това на фона на системни вливания на 0,5% - тимоптика (0,5% - тимолол малеат).
В същото време практикуващите офталмолози сравнително рядко обръщат внимание на признаците на DES при пациенти с глаукома, които несъмнено са от по-малко значение в сравнение с динамичната оценка на компенсацията за тяхното „основно заболяване“. В крайна сметка диагнозата и съответно навременното лечение на ДЕС, което е на„фон“ на фона на глаукомния процес. По-специално, нито един от изследваните от нас пациенти с първична откритоъгълна глаукома, които са получавали лекарства на базата на -блокери, не е диагностициран с DES от офталмолози в амбулаторни клиники и съответно не е назначена адекватна терапия. Следователно разглежданият проблем е актуален за нашата страна и изисква допълнително проучване.
Целта на това проучване е да се проучат характеристиките на клиничния ход на DES, стимулирани от системното вливане на лекарства на базата на β-блокери, и да се разработи оптимален списък от терапевтични и диагностични мерки, провеждани при такива пациенти.
Материалът на работата беше резултатите от изследването и лечението на 87 пациенти (161 очи) с първична глаукома с отворен ъгъл, постоянно получаващи двойни инстилации от 0,5% - тимолол малеат (0,5% - timoptika). Анализираната група се състои от 39 мъже (74 очи) и 48 жени (87) на възраст 55–75 години. Контролната група включва 47 мъже (94 очи) и 35 жени (70) на същата възраст, които не са използвали офталмохипотензивни средства.
Наред с традиционните методи за офталмологично изследване, стойностите на общото и основното сълзотворно производство са определени във всички тях (тестове според O. Schirmer, 1903 и L.T. Jones, 1966), както и стабилността на слъзния филм (според M.S. Norn, 1969) [5, 7, 8]. При биомикроскопия на роговицата и конюнктивата на всички пациенти са използвани диагностични витални бои: 0,1% - флуоресцеин - натрий и 1% - бенгалско - розово. Когато оценявахме резултатите от биомикроскопията и виталното оцветяване, ние се ръководехме от добре известното правило на S.C.G. Tseng (1994). Ако откритите дегенеративни промени са локализирани в откритата област на роговицата и конюнктивата, т.е. в рамките на отворенотопалпебрална фисура, тогава най-вероятно те са причинени от развитие на DES. Ако тези промени се открият и в области, покрити от клепачите, тогава причината им най-вероятно не е свързана с ксероза [11].
Резултатите от клиничния преглед на пациентите са представени в таблица 1. Таблицата показва, че честотата и тежестта на клиничните признаци на DES при пациенти, които систематично получават капки за очи на базата на β-блокери, значително надвишава тези при пациенти от контролната група (0,05
0,05). Може би това се дължи на климактеричния синдром, който се е развил при тях до момента на прегледа.
Данните, получени при изследване на производството на сълзи и стабилността на слъзния филм при всички изследвани пациенти, са показани в таблица 3.
Установено е, че всички изследвани параметри при пациенти, получаващи инстилации от 0,5% Timoptik, имат забележими разлики от съответните стойности, определени по време на изследването на контролната група. По този начин показателите за стабилност на слъзния филм в анализираната група пациенти имат значително по-ниски стойности, отколкото при хора на същата възраст, които не са използвали капки за очи на базата на -блокери. Подобен модел се наблюдава в резултатите от изследването на производството на сълзи.
В същото време са регистрирани значително по-големи нарушения на стабилността на слъзния филм, както и всички изследвани параметри на производството на сълзи при жени с менопаузален синдром (в постменопаузалната фаза), които са се развили до момента на изследването.
По този начин, в патогенезата на DES, който се развива на фона на системно вливане в конюнктивалната кухина на капки за очи на базата на -блокери, основно значение има намаляването на основната и рефлекторната секреция на слъзната течност, придружено от нарушаване на стабилността на прекорнеалния слъзен филм.Разбира се, трябва да се има предвид и възможността за развитие на менопаузален (при жените) или друг (синдром на Sjogren и др.) генезис при такива пациенти с DES, което е важно в подходящата възраст.
За да оценим възможностите за лекарствена компенсация на DES, която се развива на базата на инстилации на β-блокери, анализирахме дългосрочните резултати от лечението на 29 такива пациенти (55 очи). При всички пациенти гелният препарат Oftagel (Santen, Финландия) се влива в конюнктивалната кухина на болното око с честота 2-3 пъти на ден. Впоследствие се определя честотата на вливане на лекарството, като се фокусира основно върху субективните усещания на пациента и динамиката на стабилността на слъзния филм.
Резултатите от провежданата терапия, оценени на 30-ия ден, след първата година и след година и половина лечение, са представени в табл. 4. Таблицата показва, че още през първия месец от лечението, тежестта на субективния дискомфорт, определена от резултатите от сумирането на основните субективни признаци на DES по четиристепенна скала, значително намалява. В същото време стабилността на слъзния филм се повишава значително при всички пациенти. Трябва да се отбележи, че ефектът от провежданата терапия се проявява още през първия месец от лечението с Oftagel и остава на същото ниво през целия период на наблюдение с тенденция към леко намаляване. Що се отнася до тежестта на обективните признаци на DES, има тенденция към леко намаляване с увеличаване на продължителността на терапията. В същото време не отбелязахме динамиката на основните параметри на производството на сълзи по време на лечението.
Следователно, дългосрочното назначаване на инстилации в конюнктивалната кухина на -блокери изисква целенасочено клинично и функционално изследване на такивапациенти с цел ранна диагностика на развиващия се при тях DES. Списъкът на задължителните диагностични методи трябва да включва биомикроскопия на очната ябълка с 1% разтвор на бенгалско розово, изследване на стабилността на слъзния филм, основното и рефлексното производство на сълзи. Навременното прилагане на препарати "изкуствени сълзи" при такива пациенти може значително да намали тежестта на клиничните и функционални признаци на това заболяване. В бъдеще се планира да се оцени ефективността на временната и постоянна оклузия на слъзните канали за разглежданите цели.
Библиография
1. Бржески В.В., Сомов Е.Е. Корнеално-конюнктивална ксероза (диагностика, клиника, лечение). - Санкт Петербург: "Сага", 2002. - 142 с.
2. Муратова Н.В. „Статия по клинична офталмология”.
3. Coakes R.L., Mackie I.A., Seal D.V. Ефекти от дългосрочно лечение с тимолол върху функцията на слъзните жлези. // Брит. J. Ophthalmol. - 1981. - Том 65, № 9. - С. 603-605.
4. Gobbels M., Monks T., Spitznas M. Ефект на локален 0,5% тимолол върху сълзния поток при пациенти с първична откритоъгълна глаукома, оценен чрез флуорофотометрия. // Зародиш. J. Ophthalmol. - 1993. - Т.2, № 4–5. – С. 241–245.
5. Джоунс Л.Т. Слъзната секреторна система и нейното лечение // Amer. J. Ophthalmol. - 1966. - Том 62, № 1. - С. 47-60.
6. Kuppens E.V., de Jong C.A., Stolwijk T.R., et al. Ефект на тимолол със и без консервант върху основния сълзен оборот при глаукома. // Брит. J. Ophthalmol. - 1995. - Том 79, № 4. – С. 339–342.
7 Norn M.S. Изсушаване на прекорнеалния филм. I. Време за намокряне на роговицата // Acta ophthalmol. - 1969. - кн. 47, № 4. - С. 865-880.
8. Schirmer O. Studie zur Physiologie und Pathologie der Tranenabsonderung und Tranenabfuhr //Albrecht v. Graefes Arch. офталмол. 1903. - Bd 56, H. 2. - S. 197-291.
9. Shimazaki J., Hanada K., Yagi Y. и др. Промени в очната повърхност, причинени от антиглаукоматозни капки за очи: проспективно, рандомизирано проучване за сравнение на 0,5% тимолол и 0,12% унопростон. // Брит. J. Ophthalmol. - 2000. - Том 84, № 11. - С. 1250-1254.
10. Thygesen J., Aaen K., Theodorsen F. и др. Краткосрочен ефект на латанопрост и тимолол капки за очи върху слъзната течност и очната повърхност при пациенти с първична откритоъгълна глаукома и очна хипертония. // Acta Ophthalmol. - 2000. - Том 78, № 1. – С. 37–44.