Дирижабли и балони за комуникация

През лятото на 2003 г. беше обявен фалитът на дирижаблестроителната компания Cargolifter, базирана на бившето военно летище на съветската армия "Брант" край Берлин.

Основната задача на Cargolifter беше проектирането и изграждането на товарни дирижабли от модела CL 160 с дължина 210 м и товароподемност 160 т. За целта беше построена най-голямата покрита навес за лодки в света с дължина 360 м, ширина 210 м и височина 107 м. Производственият капацитет на навеса за лодки беше проектиран за годишно производство на четири CL 160.

Създадените мощности заинтересуваха английската компания Advanced Technology Group (ATG), един от тримата световни лидери в строителството на дирижабли заедно с Zeppelin Luftschifftechnik (Германия) и българската НПО RosAeroSystems (група компании на Аеронавтичен център Авгур).

височина

Каргоповдигач

Британците се нуждаят от капацитета на Cargolifter AG, за да реализират нов амбициозен проект, наречен StratSat („Стратосферен сателит“). Това ще бъде дирижабъл с дължина около 220 м и височина почти 50 м. Въпреки това, ако Cargolifter е проектиран като товарен дирижабъл с височина на полета до 5 км, тогава StratSat ще „плува“, без да се спуска на земята, вече в стратосферата в продължение на няколко години. Това определя високите якостни характеристики и съответно голямата маса на самата конструкция, докато масата на полезния товар под формата на телекомуникационно оборудване ще бъде само около 1 тон.

Комуникационната част на проекта е базирана на технологията на оптичните системи fly-by-wire. След провеждане на експериментални изстрелвания на модела на дирижабъл, ATG започна да разработва телекомуникационната платформа StratSat.

Според главния технически директор на ATG дирижабълът ще заеме стационарна позиция близо до границата на стратосферата на височина 20 км иможе да остане там пет години. Платформата StratSat ще се управлява от земята чрез радиоканал. Устройството ще се държи на позиция от двигател с мощност 450 к.с. с. Работоспособността на платформата ще се осигурява от слънчеви панели, разположени в горната част на корпуса на апарата.

Алтернативен проект, но вече свързан със система от привързани балони с хелий с антени и оптичен кабел, стартира SkyLinc. Факт е, че по-голямата част от територията на Великобритания, например северната част на Шотландия, е покрита с малки блата и потоци. Поради това доскоро интернет се доставяше до тези райони чрез кабелни и сателитни канали, което значително оскъпяваше цената му и намаляваше достъпността му.

Системата SkyLinc се състои от 18 балона, които ще издигнат базовите станции на височина 1,5 км. Новата технология включва революционна "супер-клетъчна" концепция за широколентово предаване на данни (повече от 1 Mbps) без раздел на пакети от услуги поради високоскоростен обмен на информация в симетричен режим на достъпна цена (10% от цената на оптичното влакно).

След успешно тестване на системата SkyLinc в Йоркшир, Службата за гражданска авиация на Обединеното кралство издаде разрешения за инсталиране на два балона и съответно две въздушни базови станции в този окръг. Освен това компанията получи държавно финансиране. Според експерти всичко това ще позволи използването на търговска услуга за бизнеса още през 2004 г. Цената на трафика на едро за интернет доставчиците трябва да бъде около 300 паунда на месец, което води до много ниска цена на достъп до интернет за крайните потребители.

Идеи за използване на балонни технологии в телекомуникациите се раждат не само в дълбините на компаниятаATG. Според Сергей Бендин, PR директор на Augur Ballooning Center, в началото на 70-те години на миналия век американските военновъздушни сили са издали заповед на НАСА за създаването на ново поколение привързан балон без кабел.За връщането на устройството в началната му точка е използвана високотехнологична навигационна система, която управлява задвижващия комплекс.

Проектът HASPA (High-Altitude Superpressure Powered Aerostat) непрекъснато се подобрява и от 1998 г. Lockheed Martin Corporation става главен изпълнител. Балонът HASPA, според условията на проекта, ще кръжи на височина 20-25 км, където скоростта на вятъра е много по-малка, отколкото в по-ниските или по-високите слоеве на атмосферата. Очевидно, следователно, балонът предвижда използването на огромна черупка - от 100 000 до 500 000 кубически метра. m, способен да поддържа много голям товар. Това са радарни станции, ретранслатори, двигатели, слънчеви панели. Работата обаче все още е далеч от приключване.

В Страната на изгряващото слънце също се създава стратосферна мрежа за безжичен достъп. Клиенти са Японската организация за развитие на телекомуникациите, Националната аерокосмическа лаборатория и Лабораторията за изследване на телекомуникациите. Изпълнител е Wireless Innovation Systems Group. От 1998 г., заедно с изследователския център в Митаки, те разработват комплекса Stratospheric Wireless Access Network, който представлява взаимодействащи дирижабли, инсталирани на разстояние 40-50 км един от друг. Балонът, който се рее на височина 20 км, трябва да се използва като телекомуникационна инфраструктура, която може да осигури достъп до преносни системи и специализирана мрежа. Комплексът включва предавател на милиметрови вълни, системаоптично междуплатформено взаимодействие, мрежово оборудване.

Дирижаблите от този комплекс имат полутвърди пурообразни 200-метрови черупки, пълни с хелий. Фотоволтаична подсистема, състояща се от слънчеви клетки и регенеративни горивни клетки, трябва да осигурява денонощно електричество на дирижаблите.

Срокът на постоянно наблюдение на небето на всеки дирижабъл комплекс е от три до пет години. Планирано търговско въвеждане в експлоатация - 2007г