ДИШАНЕ, За високоговорители

дишане

Правилното дишане изисква специално внимание от говорещия. Когато говорим, вдишваме по-бързо и издишваме по-бавно, отколкото когато мълчим. Всяко вдишване предизвиква пауза, прекъсване на хода на речта. Това прекъсване не може да се прави произволно на което и да е място в речта, а е разрешено само там, където словосъчетанието го позволява. Такива места са или големи паузи в края на периоди, или малки паузи, разделящи изречения в рамките на период. Благодарение на тези паузи, тоест навременни прекъсвания, се постига и яснота на речта, тъй като отделните й части са правилно разделени. Основното правило е дишането да не се чува. Начинаещите оратори често нарушават това правило. Това е така, защото те дишат твърде малко въздух. Ако в края на дълго изречение няма достатъчно въздух, тогава последните думи на изречението се произнасят тихо и неясно или има нужда от тежко и силно вдишване. Вдишването трябва да се прави винаги, когато говорът го позволява, като запасът от въздух никога не трябва да се изчерпва. Необходимо е да се научите да вдишвате въздуха, когато според смисъла на речта можете да направите пауза, а не когато необходимостта го принуждава.

За да укрепите белите дробове и да научите как да дишате правилно, трябва да правите специални упражнения за дихателна гимнастика.

Но преди да говорим за дихателни упражнения, е необходимо да кажем няколко думи за структурата на дихателния апарат.

Дихателният орган са белите дробове. Те са в контакт с външния свят чрез трахеята. Белите дробове се състоят от две части: дясно и ляво крило.

Те са разположени с основата си върху диафрагмата[2], като два конуса. Дясното крило на белите дробове е малко по-късо от лявото, но по-широко. Ляв бял дробсе състои от две, а дясната от три остриета, разположени едно над друго. Всеки лоб на белия дроб е разделен на малки лобове, а те от своя страна на още по-малки, така че най-тънките разклонения на белите дробове са под формата на мехурчета. Всяка везикула на белите дробове е заобиколена от тънки кръвоносни съдове. Тези кръвоносни съдове се свързват, за да образуват артерия.

Дишането води до променливо свиване и разширяване на гръдния кош, а мускулите, разположени върху гръдната кухина, също влизат в действие. Белите дробове са покрити отвън с гладка, влажна мембрана (плевра), която преминава към тях от стените на гръдния кош и от диафрагмата, покрити със същата мембрана.

Белите дробове придружават всяко движение на гръдния кош. При вдишване гръдният кош се разширява; белите дробове го следват и също се разширяват, всмуквайки въздух. При издишване гръдните мускули предизвикват свиване на гърдите и по този начин въздухът се изхвърля. Така белите дробове не извършват активни движения. Когато вдишваме, виждаме белите дробове в еластично напрежение, което е толкова по-силно, колкото повече се разширява гръдната кухина. Досега разглеждахме гръдните мускули като активно свързани с вдишването. Но също толкова важна е блендата. Диафрагмата в спокойно състояние изпъква в гърдите като купол. Сега е ясно, че когато гръдният кош започне да се разширява, сводът се изравнява. Органите на коремната кухина се отдръпват повече назад в корема и той се издига. Обратното се случва при издишване.

Въз основа на тези обяснения ще изградим нашата система от дихателни упражнения.

Основата на правилната дихателна система за говорещия е комбинацията от леки физически упражнения с дихателни упражнения.

Автоматичното регулиране на нашата нормална дихателна дейност е адаптирано, като цяло,само за нуждите на тялото, но ние трябва чрез правилна дихателна система да гарантираме, че дробовете ни са напълно заети и в здравословно състояние. Говорителят трябва да излага белите си дробове на ежедневна вентилация. Ако всеки човек, особено този, който води нездравословен заседнал начин на живот, трябва да се погрижи белите му дробове да са здрави и работоспособни, всички вредни вещества, които заедно с вдишания въздух влизат в белите дробове, да бъдат отново отстранени, то това е още по-необходимо за говорещия, тъй като правилното дишане, възможно само при напълно здрави бели дробове, играе огромна роля в изкуството на словото.