Добре ли е да си щастлив? Различните култури мислят различно
На нашата планета има две култури, в много отношения полярни противоположности. Смята се, че хората на Запад смятат щастието за основна цел на живота, а на Изток виждат този стремеж като проява на доста съмнителен морал. В действителност обаче не всичко е толкова просто.
Може ли да се избегне щастието?
Ако попитате всеки минувач, когото срещнете на улицата, за какво мечтае, тогава с голяма степен на вероятност ще получите отговора: „Просто искам да бъда щастлив“. Под това повечето разбират възможността да се радваме по-често и да тъжим възможно най-рядко. След по-детайлно изследване на проблематиката и разширяване на представителността обаче се оказва, че този подход е по-характерен за привържениците на западната култура.
На пръв поглед изглежда много странно и необичайно, че някой може да избегне щастието. Всички знаем, че никога няма много от него и колкото повече, толкова по-добре. Ако човек изглежда щастлив и се държи по съответния начин, това означава, че животът му е бил успешен. Но ако някой принадлежи към общността на хроничните неудачници, тогава той прави нещо нередно и трябва да промени възгледите си, а може би и убежденията си, и да приеме нови методи за постигане на успех. Но това е всичко в Европа и Америка.
Сред земляните има хора и цели държави, които имат напълно различни представи за ценности. Те вярват, че ако човек е щастлив, тогава най-вероятно той е концентрирал усилията си върху собственото си благополучие и всеки знае колко често личните и обществените интереси си противоречат. Източноазиатците намират буйните прояви на радост за крайно неуместни. В Япония например да си щастлив обикновено не е толкова важно. Има много по-сериозникритерии за оценка на успеха на жизнения път.
Научен подход
В Университета на Уелингтън (Австралия, Виктория) е проведено интересно проучване, което дава възможност да се прецени колко различно хората са склонни да разбират щастието и до каква степен то е важно за тях. Резултатите бяха изненадващо противоречиви. Те разбиха установената представа, че щастието е крайната цел за повечето хора.
Учените изхождат от определението за щастие като удовлетворение, причинено от доброто състояние на нещата и отсъствието на отрицателни емоции. В същото време изследователите се интересуват не само от това колко щастливи са наблюдаваните от тях индивиди, но и от отношението им към други успешни хора.
Те откриха, че има различни видове щастие. Например емоциите, изпитани от служител, който е научил за повишението си, са от съвсем различно естество от удоволствието на собственика, който е радостно посрещнат от дългоочаквано вярно куче. И въпреки това двамата са напълно щастливи.
Защо щастието понякога не е радост
Хората понякога изпитват известно неудобство за своя рядък късмет. Те често смятат, че щастието е проява на егоизъм и индивидуализъм, което е сериозен проблем за носителите на някои национални култури.
Това нетипично отношение към собственото им лично благополучие засяга някои американци (което е много странно) и повечето хора, живеещи на Изток. Те възприемат щастието като фатална поличба на съдбата. Ако някой се забавлява твърде много, той със сигурност ще се просълзи - така твърдят хората, които са изпитали навика на съдбата да балансират радостта с мъката.
В по-голямата си част, чужд на мистицизма и масово фокусиран върхуматериални ценности Западът не споделя подобни страхове, но социологическите проучвания показват, че тази теория е известна на европейците, освен това много от тях вярват в нея. Личното им щастие може да предизвика безпокойство у тези, които чувстват липсата на сигурност на позицията си в ежедневието. Освен това настроението за неприятности най-често го доближава. У нас това явление се определя с думата „причинено“.
Религиозни и етнографски основи
Теорията за отхвърляне на щастието се основава на даоисткото правило, според което всичко в света е в постоянно колебание между противоположностите, доброто се балансира от лошото, а Вселената е ясно балансирана система.
Корейците казват, че щастието идва с предупреждение, че човек ще бъде толкова тъжен в бъдеще, колкото е радостен сега.
Една иранска поговорка гласи: „Тъгата се събужда от силен смях“.
Християнството учи, че щастието е добро, ако идва от Божията благодат. Иначе е от лукавия.