Докосвайки ръцете си до нежната женска шия, пръстите на Ханк, който лежеше на една страна, замръзнаха и дъхът му спря.
“Ако не спра постоянно да пипам гърдите си, гърдите ми ще се подуят” – приблизително поради такива мисли, породени от навиването, той удържа коня си.
Малори, която лежеше по гръб, понечи да се възмути, да попита защо вече не я лапат, когато изведнъж си спомни нещо изключително важно и обърна врата надясно. Ръката й държеше стъклен предмет, който, както любимият й предвиди, щеше да падне още малко върху леглото, тъй като ръката на оргазма беше слаба след дълга страст.
Не искайки да изпреварва, Ханк първо помете останалата част от спалнята:
- Какво е това? - и помогна на предмета да не падне от слаба ръка, като го взе и го разгледа от всички страни, - Хм, конус с течност с неизвестен за мен състав и предназначение? Интересно...
- Защита срещу оръжия, използвани от баща ми в екстремни ситуации. Татко го беше създал за малко вероятния случай, че това оръжие тръгне срещу него — гарантирайки победите на наемника в по-нататъшни битки, бавно му обясни Малори. Тя обясняваше с горещ шепот, обясняваше с пръсти, обясняваше с устни: „Този следобед, докато ти хъркаше с лице, заровено във възглавницата, рискувах да сляза в тъмницата и откраднах това за теб.
- Не разбирам защо трябваше да поемаш рискове заради мен? - Ханк искаше да бъде скромен, казват те, трябва да се омаловажавате малко, но не по отношение на всички хора, а само по отношение на интимен партньор, - Никога не съм чувал по-голяма глупост в живота си.
Забелязвайки неуместното кикотене в гласа на фехтовача, красавицата заговори малко по-директно:
- Като се имат предвид обстоятелствата, шансовете да срещнете оръжията на баща си са много големи. А, не проливавещество до чудовището, няма да можете да спечелите. Грижех се за теб, много се грижех за теб и се надявам да чуя поне няколко думи на благодарност, освен факта, че ме искаш ...
Възлюбеният постави малкото нещо на скрина, стоящ наблизо, и се обърна отново, за да подреди нещата:
- Но имайте предвид, това е достатъчно за сега.
Малори понижи гласа си, казвайки шепнешком:
- Нуждите на жените се увеличават...
- В САЩ се появиха модерни ДНК лаборатории, световни техници обсъждат перспективите на летящите коли, тенденцията за лечение на рак набира скорост!
- Не съм предубеден и заявявам - това не е напредък! Това са опити на човек да се подмени и коригира, при това в много отношения нечестни, изглеждащи жалко на фона на човешката малоценност!
- Моето ДНК е уникално! Той не просто беше преустроен, в него се появиха молекули.
Нечисто петно, известно още като Кристофър Талиферо, се придвижи към Хънк като солидна стена, заговорничейки да ги покрие, както децата се покриват с одеяло, когато ги слагат в леглото, и да го погълне. Мастилена маса, носеща спори, моноплоидни клетки за сексуално размножаване (една от причините, поради които Паразитът толкова страстно се стреми към самовъзпроизвеждане и „записва“ появата на онези, които попадат в центъра на зрителното му поле при всяка възможност), беше непоклатимо уверена в собственото си превъзходство. Но мозъците, замъглени от сила, няма значение на кого принадлежат, човек, животно или течна боя, те са лишени от способността да мислят логично, а без логика няма да издържите дълго, дори и да сте поне три пъти владетел на света, най-люспестото биооръжие и патогенетичен страх.
Наемникът си спомни какво му беше казала Малори последния път, когато лежа с него, и какво му беше дала.
“Точно така. Защита срещу оръжия, използвани от Fatum в екстремни ситуации. Как не разбрах преди, че това е успокоително, приготвено за Паразита по специална рецепта?”
- Какво, по дяволите, извади, глупако? Ти, жалък смъртен, как изобщо можеш да разчиташ, че можеш да ме убиеш с нещо?
- възмути се злото петно, виждайки в ръцете на врага коничен стъклен съд с дълго гърло, колкото палец, - ДА УБИЕ? АЗ? ТИ СИ ИДИОТ.
Хънк остана ледено спокоен, само засмука бузите си и издаде долната част на брадичката си:
- Ами всъщност първият човек, който изложи теорията за вашата смъртност, беше д-р Фатум, вашият работодател, който ви вярва в големи дебели цитати. Колкото и негативно да се отнасям към него, мисля, че си струва да му отдадем дължимото.
Чувствайки се подиграван, Паразитът почти извика:
- КАКВО МЪРЪНКИТЕ ТАМ, МАЙНА СИ. ПРИБЛИЖИ СИ МАЙНАТА СИ!
- Наистина ли искаш да знаеш? - Хънк вдигна ръка твърде високо и махна твърде много, - Тогава ... хвани го!
Преобръщайки се във въздуха, конусът полетя надолу и се разби на парчета. И двете очи се взряха в купчина малки фрагменти в очакване, че ще се случи нещо много неприятно. Но нещастието застигна само един присъстващ в залата - г-н Кристофър Талиферо, който допреди миг изглеждаше неунищожим и стоически се бореше за собствената си неприкосновеност, като гръцка армия, разположила лагер в Троянската равнина.
- Какво? Какво ми направи? нееееееее! - мастиленият вредител започна да намалява по размер, губи контакт с многото си еднородни части и изтича, - Не можете да направите това с боговете!
И така след няколко секунди разлятата на пода течност се пръска и тезаобиколен от тънък слой зелена мъгла. Тогава настъпи непоносимата жега и Хънк се почувства като в парен котел без предпазен клапан. Жарин премина точно след мъглата, която се задържа малко повече от три минути. Всичко, което беше останало от жално пищящия и безпомощно болен г-н Талиферо беше удивително бързо изсъхнало черно петно.
Благодарение на такъв бърз триумф, воинът без страх отново се убеди колко скучно е да бъдеш „героман“.
„Печеленето преди играта дори да започне е много, много безинтересно“
Дъщерята Фатум клекна до дървената врата на гардероба,
в прегръдка с неудобно облечена пластмасова кукла. Тя искрено се бореше с ослепителния сън, чакайки Хънк да се върне и да я изведе от „този ад“. В очите му все още се четеше черният ужас от скорошното преживяване. Нямаше проблеми с премахването на петна от кръв по роклята, тъй като до тази секунда не е правен опит за премахването им. Малори дори не беше сменила дрехите си, цялата пръст беше останала върху нея. Други елементи на картината не претърпяха дори малки промени: трупът на Владимир все още лежеше на килима, но локвата кръв вече беше изсъхнала по краищата.
„Този ад е всичко друго, но не и моят дом“
В същото време от коридора долетяха изненаданите гласове на култистите и звуците на борбата, които сякаш върнаха надеждата. Минута по-късно Ханк вече изтича в спалнята на красавицата и попита още преди да започне да инспектира стаята в търсене на любимата си:
- Тук ли си? - Щом навлезе малко по-навътре, наемникът се спъна с крак в легналото тяло на българин със стърчащ в стомаха нож и си помисли:
„Боже, толкова много убийства. Кога ще свърши всичко?”
Преди да успее да откъсне очи от Парошин, Малори се затича към него разплакана и:преди да се прегърне силно, тя изкрещя с чувства, излизащи от затвора:
Повярвай ми, не исках! Просто се защитавах! Катери се до мен, не ме пускаше! Не знам как щеше да свърши, ако не бях!
Мутантът я прегърна през раменете и кимна с разбиране, което беше ново дори за него:
Не можеш просто да убиеш някого. И вярвам, вярвам ти! - тогава той без повече приказки я хвана здраво за ръката и я поведе, - Приготви се да приемеш, че вече няма да живееш тук! Никога!
Един слуга се натъкна на Фатум с имплувиум, когато той седеше във водата и сънува:
"Учителю, имаме проблем!" Българинът е мъртъв, Паразитът е мъртъв, още седем се гърчат сърцераздирателно ранени!
„Всичко това лоши новини ли са, или ще озариш нощта ми по някакъв друг начин?“ — попита ядосан безсмъртният.
- Не, опасявам се, че това не е всичко... - Фатуммен си пое дъх, за да продължи, - Дъщеря ви, сър, изглежда е избягала с нова. Ранените твърдят, че са видели натрапниците да отварят портата и да напускат замъка.
Заповедта беше получена веднага и звучеше като изречение:
- Намерете ги и ги убийте. И двамата! Без значение колко от нашата генетика ще унищожите, преди да убиете едно копеле без корени, след три дни имам нужда от доказателство за смъртта му!
... Бегълците спряха на брега, който не беше съвсем близо до замъка, но и не много далеч от него. Хънк внимателно свали чехлите от уморените крака на Малори, внимателно я покри с вълнено одеяло, което осигури здрав тричасов сън. И когато се събуди, беше вече шест сутринта и природата се събуди с нея: птиците започнаха да чуруликат, водата на езерото заблестя, уловена от надничащото слънце, въздухът се промени осезаемо, изпълнен с аромат на цветя, едва доловиммиришещ през нощта.
Влюбени в живописни пейзажи или просто влюбени под нежното слънце, влюбени до треперене на кожата, до пулса и безкористността, те, или по-скоро техните силуети, се сляха в алчна целувка на фона на розово небе, обсипано с гирлянди от миниатюрни облаци. И тази целувка за миг ги отведе в Едем. ♥♥♥