ДОМЕТИЙ СИРИЙСКИ

Дометий

Той живял през 4 век, бил персиец по произход. В младостта си той е обърнат към вярата от християнската война. След като напуска Персия, той отива в граничния византийски град Нисибия (в Месопотамия), където е кръстен в един от манастирите и е постриган за монах.

Избягвайки завистта на обитателите на манастира, монах Дометий се оттеглил в манастира на Свети Сергий и Вакх в град Теодосиопол под ръководството на архимандрит Нурвел, строг подвижник, за когото се разказва, че в продължение на 60 години не ял варено, не лягал да спи, а почивал прав, подпрян на жезъла си.

В този манастир монахът Дометий бил ръкоположен за дякон, но когато архимандрит Нурвел решил да го назначи за презвитер, светецът, смятайки себе си за недостоен, се оттеглил в пустинна планина в Сирия, вКир[1]. Там той живял под открито небе, търпял дълго жега и студ, а по-късно започнал да живее в пещера с двама ученици. Постепенно мълвата за него се разпространява сред околното население. Хората започнали да идват при него за изцеление и помощ. Дометий привел много езичници към вярата в Христос.

Веднъж в района, където се подвизавал св. Дометий с учениците си, пристигнал император Юлиан Отстъпник (361-363) на път за персите. По негова заповед войниците, намирайки свети Дометий да се моли с учениците си близо до пещерата, хвърлят камъни по тях (+363).

Известен е също преп. Дометий Персийски, който според архиеп. Сергий (Спаски) е едно лице с Дометий Сирийски [2], но в стиховите синаксарии се казва, че той е бил „успешен в света” и не е претърпял мъченическа смърт [3].

Използвани материали

  • Живот и образ в сайта Pravoslavie.ru
  • http://days.pravoslavie.ru/Life/life4387.htm
  • http://days.pravoslavie.ru/Images/ii643&4427.htm

[1] Можем да предположим, че става дума за град Кир. Оборотът "граници на Кир" вероятно предава името на региона Cyrrestica (Κυρρηστική) на юг от Commagene, който включва както град Cyrrhus, който директно дава името на региона, така и редица други градове.

[2] Сергий (Спаски). Месечно. Т. 2. С. 67-68