Допустимо ли е да се прибягва до лъжи, за да се скрие грях

когато човек говори уклончиво, с намеци, това му дава възможност да не прибягва до умишлена измама

Има много доказателства в шариата, че лъжите са забранени в исляма и че водят до лоши последствия в този живот и в следващия. Лъжата е едно от качествата на лицемерите и води до разврат. Ибн Хаджар ал-Аскалани цитира думите на Ибн Масуд (р.а.): „Измамата не е приемлива нито на шега, нито на сериозно.“

Имам ал-Бухари също цитира думите на Имран бин Хасин: "Уклончивите речи (намеци) избавят от лъжите!"

Тоест, когато човек говори уклончиво, с намеци, това му дава възможност да не прибягва до съзнателна измама. Ако някой е извършил грях, но Всемогъщият Аллах го е скрил от хората, тогава този човек не трябва да говори за своето злодеяние и да „откъсне покривалото“ на Милосърдния Създател.

В колекциите на ал-Бухари и Муслим, от думите на Абу Хурайра (р.а.), има хадис, че Пратеникът на Аллах (мир и благословиите на Аллах да са на него!) Каза: „Всички членове на моята общност ще бъдат пощадени, с изключение на онези, които декларират публично [пример за което може да бъде] действията на такъв човек, който прави нещо през нощта и чийто [грех] е покрит от Аллах, а на сутринта самият той казва: „ О, такъв и такъв, вчера направих това и така” и [оказва се, че] той заспива под покрова на своя Господ, а на сутринта хвърля покрова на Аллах.”

Така този, който е съгрешил, трябва да се скрие под покривалото на Всемогъщия, което е достатъчно за всички Негови слуги. Защото, ако Творецът е покрил роба със Своето покривало в този живот и той не го е разкъсал, то в следващия живот ще го покрие. Това обаче не означава, че грешникът може да спре да иска прошката на Всемогъщия Аллах и да остави покаянието.

Напротив, той трябва още повече да се покае за греховете и да се стреми към удовлетворение.Аллах.

По този начин той от своя страна ще допринесе за запазването на неговите тайни. И ако някой го попита за грехове, тогава той не трябва да споменава, че е извършил някакъв грях и да прибягва до лъжи. В крайни случаи той трябва да избягва отговора или да прибягва до намеци.