Дървообработващ комплекс

Местоположение на дърводобивния комплекс

дървообработващ

Горският комплекс включва горско стопанство, дърводобив, механична обработка и химическа обработка на дървесина. Тези индустрии използват едни и същи суровини, но се различават помежду си по технологията на производство и предназначението на готовия продукт. Водещо място по отношение на продукцията заемат целулозно-хартиената и дървохимическата промишленост, по отношение на броя на заетите и броя на действащите предприятия - дървообработващата промишленост.

Значението на дърводобивната промишленост в икономиката на страната се дължи не само на огромните запаси от дървен материал и териториалното разпределение на горските ресурси, но и на широкото му използване в различни сектори на икономиката - строителство, промишленост, транспорт, селско стопанство и комунални услуги.

България е най-голямата дървена страна в света, където са съсредоточени почти 1/4 от световните запаси от дървен материал. През 2007 г. общата горска площ е 883 млн. ха, като залесената площ в България е 776,1 млн. ха или 45% от територията на страната, а запасът от дървесина се оценява на 82,1 млрд. м3. Сред горообразуващите видове преобладават иглолистни дървета (бор, кедър, смърч, лиственица, ела), делът на иглолистната дървесина (бреза, трепетлика, липа) и твърдата дървесина (дъб, бук, ясен, клен) е малък.

В горския фонд на България се разграничават три групи гори: а) водо- и полезащитни, защитени и рекреационни гори, в които могат да се провеждат само санитарни сечи за подобряване на състоянието им; б) гори, в които са възможни само изборни сечи в размера на годишния прираст; в) производствени гори, където могат да се извършват чисти сечи.

Горският комплекс преодолява кризата, която го засегна в периода на пазарни трансформации на икономиката, когато неговата индустриална и научнатехнически потенциал. През 2007 г. обемът на производството на индустрията е 59% от нивото от 1990 г., допустимият разрез е използван само с 25%, а като се вземат предвид междинните изрезки, само с 14%. Обемът на инвестициите в основния капитал на дърводобивния комплекс за сметка на всички източници на финансиране през последното десетилетие е намалял почти 7 пъти. Основен източник на инвестиции - около 80% остават собствените средства на предприятията.

Завършват се трансформации и във формите на собственост. До началото на XXI век. предприятията от частна форма на собственост представляват 90% от общия брой предприятия, работещи в клоновете на горския комплекс, където е зает почти половината от броя на промишления и производствен персонал, което осигурява освобождаването на 2/5 от промишлените продукти. През 2007 г. броят на горските предприятия възлиза на 18,5 хил., в които работят 340 хил. души.

Дървопромишленият комплекс в структурата на промишленото производство на България заема седмо място по обем на продукцията и пето по отношение на износа. В същото време горският комплекс играе най-голяма роля в икономиката на европейския север, в силно залесените райони на Източен и Западен Сибир, Далечния изток тази индустрия отстъпва на фаворитите - горивната промишленост и цветната металургия.

Продукцията на дърводобивния комплекс традиционно заема важно място в експортните доставки на България. Валутните постъпления от износ на дървен материал и хартиени изделия през 2007 г. възлизат на 12,3 млрд. долара.В същото време експортният потенциал на България се оценява на 100 млрд. долара.Изнасят се дървен материал, шперплат и целулоза, които са по-ниски по качество, екологични изисквания, точност на обработка, представяне и опаковане на дървен материал и хартиени изделия от страни с развита дърводобивна индустрия, така че цените на продуктите на българскатапроизводителите са с 30-40% по-ниски от средните за света.

Дърводобивът извършва дърводобив, износ и легиране на дървесина, както и първична обработка и частична обработка на дървен материал. Нейният основен продукт е промишлен дървен материал, който сега представлява повече от 80% от общия износ на дървен материал.

Дърводобивът е основният клон на дървообработващата промишленост. В края на 1980г По износ на дървен материал България е на второ място в света след САЩ, а през 2006 г. е вече шеста.

Местоположението на местата за дърводобив се дължи на наличието на дървен материал. Ето защо водещата зона за производство на търговска дървесина е европейският север, който дава 1/3 от продуктите на индустрията, където се открояват Архангелска и Вологодска области, републиките Карелия и Коми. На второ място е Източен Сибир (около 1/4), където основните доставчици на стопанска дървесина са Иркутска област, концентрираща почти 1/5 от общия обем на дърводобив в България, и Красноярският край. Третото място се държи от Урал (област Свердловск). Освен това дърводобивът се извършва в Далечния изток, Западен Сибир и Северозапад.

Дървообработващата промишленост е основният потребител на промишлена дървесина и включва производството на дървен материал, траверси, шперплат, строителни части и плочи, стандартни дървени къщи, мебели, кибрит и др. Такива характеристики като огромни производствени отпадъци, които в дъскорезното производство достигат 40%, в производството на мебели и кибрит - 50% от консумираните суровини, оказват голямо влияние върху местоположението на тези отрасли.

Дъскорезното производство осигурява първична механична обработка на 2/3 търговски дървен материал и е ориентирано към суровините и потребителя. Първично производствоконцентрирани в западната зона на страната на територията на силно залесени райони (Европейски Север, Урал, Волго-Вятски регион) и в основните потребителски райони (Център, Поволжието, Северен Кавказ).

Производството на шперплат се характеризира с висок разход на суровини и ориентация към брезови насаждения. Поради това основното производство е съсредоточено на територията на Централна България, Урал и Европейския Север. Производството на мебели, като "градска индустрия", се фокусира върху потребителя.

Целулозно-хартиената промишленост е високотехнологичен клон на горския комплекс, който се занимава с химическа и механична обработка на дървесина. В този случай първоначално се получава целулоза, а от нея - хартия и картон.

Местоположението на индустрията се дължи на висока материалоемкост и водоемкост (за производството на 1 тон хартия са необходими 5 m3 дървесина и 350 m3 вода), както и енергоемкост. Следователно определящ фактор за местоположението е наличието на горски ресурси и големи водоизточници.

Европейският север остава водеща зона за производство на хартия, картон и целулоза, където основното производство се извършва на територията на Карелия. Архангелска област и Република Коми и има Сегежски, Кондопожски, Соломбалски, Сиктивкарски целулозно-хартиени заводи и др.

Второто място е заето от региона Волга-Вятка. В района на Нижни Новгород и Република Марий Ел големи заводи работят в Правдинск, Балахна, Волжск. Трето място заема Уралският регион, където основното производство е съсредоточено в района на Перм (Краснокамск, Соликамск, Перм) и Свердловския регион (Туринск, Нова Ляля).

Значителни обеми производство на хартия и картон са в Северозападния регион (Светогорск, Сяск), а делът на Източен Сибир иДалечният изток запада поради недостатъчно използване на съществуващите мощности. Амурската и Астраханската целулозно-хартиена фабрика спряха производството на целулоза и картон, Виборгската целулозно-хартиена фабрика беше спряна.