Държавата като генератор на бизнес цикъла
Извършена работа през 2006 г
Държавата като генератор на бизнес цикъла - Курсова работа, раздел Икономика, - 2006 - Икономически растеж и циклично развитие на икономиката Държавата като генератор на бизнес цикъла. През последните десетилетия се появяват.
Държавата като генератор на бизнес цикъла. През последните десетилетия се появяват все повече и повече нови теории, насочени към разкриване на природата на външните фактори на цикличността. Значителен интерес в това отношение представляват теориите, които се открояват като външен фактор в цикличната дейност на съвременната държава.
Изследването на ролята на държавата в идентифицирането на причините за кризите и циклите на съвременния етап е свързано преди всичко с развитието на две направления на равновесния бизнес цикъл и политическия бизнес цикъл. Произходът на тези две концепции, като правило, се приписва на идеите на Ф. Хайек и М. Калецки, изразени съответно през 30-40-те години на нашия век. Въпреки това, в съвременната си форма, формирането на тези концепции пада в средата на 70-те години. Теорията за равновесния бизнес цикъл отразява развитието на идеите на такова направление на икономическата наука като монетаризма.
Според тази теория държавите в много западни страни в следвоенния период, заедно с много от присъщите им функции, изпълняват ролята на оригинални генератори на парични шокове, които извеждат икономическата система от равновесие и по този начин поддържат цикличните колебания в социалното възпроизводство. Първите стъпки в развитието на тази теория се свързват с имената на М. Фридман, основоположник на монетаризма, и А. Шварц, който в своя фундаментален труд „История на паричното обращение в САЩ, 1867-1960 г. твърди, че движението на бизнес цикъла се контролира от промените в темпа на растеж на паричното предлагане в обращение.
INПрез 70-те и 80-те години тази гледна точка се развива активно и от представители на теорията за рационалните очаквания. Ако монетаристите смятат, че държавата може да провокира цикъл, като се възползва от липсата на осведоменост на хората за истинското съдържание и цели на различни насоки на държавната икономическа политика, тогава привържениците на теорията за рационалните очаквания се спускат по този въпрос от противоположни съображения. Те смятат, че предприемачите и населението, напротив, са толкова рационални в поведението си и са се научили толкова много благодарение на продължаващата информационна революция да оценяват и разпознават истинските мотиви на определени икономически решения на държавните органи, че могат да реагират на тези държавни решения своевременно и по своеобразен начин в своя полза.
В резултат на това по правило целите на публичната политика остават нереализирани и явленията на икономическа рецесия или възстановяване стават по-изразени.
Дори малки първоначални колебания в нивото на икономическа активност се превръщат в ясно циклични. Да предположим, че икономиката е в низходяща тенденция. Държавата, стремейки се да го преодолее, намалява данъка върху капиталовите инвестиции, а именно предоставя например на предприемачите отстъпка, която им позволява да не плащат данък върху инвестиционните си разходи. Такава мярка със сигурност ще доведе до увеличаване на инвестиционните разходи, което ще стимулира търсенето и по този начин ще предотврати рецесия в икономиката.
Тази поредица от събития ще послужи като доказателство на властите, че фискалната политика е ефективен инструмент за изглаждане на цикличността и при следващ спад правителството отново ще предприеме същите мерки. Но ако държавата няколко пътище използва тази техника, тогава при настъпването на следващата рецесия поне някои от предприемачите ще решат, че не трябва да бързат да инвестират, докато държавата не намали данъка.
Резултатът ще бъде временно забавяне на инвестициите, водещо първо до увеличаване на вече възникващата рецесия, а след това, когато държавата наистина намали данъка, до по-силен от обичайния поток от инвестиции. В резултат на това държавата със своята антициклична политика ще засили както фазата на рецесия, така и фазата на растеж в икономиката, т.е. изострят, а не смекчават цикличните колебания. Автори на оригиналната версия на теорията за политическия бизнес цикъл са американските икономисти У. Нордхаус и Д. Макрей. Тази теория се основава на следните първоначални предпоставки.
Първо, приема се, че връзката между безработицата и инфлацията се определя от вида на кривата на Филипс, т.е. че има обратна връзка между тези стойности, колкото по-ниска е безработицата, толкова по-бързо растат цените. Второ, приема се предпоставката, че икономическата ситуация в страната значително влияе върху популярността на управляващата партия.
Като основни икономически показатели, на които реагира населението, се посочват инфлацията и безработицата, като се смята, че колкото по-ниски са нивата им, толкова повече гласове ще има на предстоящите избори за управляваща партия или президент при равни други условия. На трето място, основната цел на вътрешната икономическа политика на управляващата партия е да си осигури победа на следващите парламентарни президентски избори.