Ефиров Ц
http://planeta-drov.ru/ Ще купя сухи нарязани брезови дърва за огрев.
Купете оранжерии в Тула
Ефиров С.А. Партизанска война и тероризъм
По време на колониалните, неоколониалните и хищническите войни участниците в съпротивителното движение неизменно биват квалифицирани от окупаторите като „бандити“, „гангстерски формирования“, „терористи“ и др. Така беше по време на освободителното движение в Алжир, Виетнам, Афганистан, редица африкански страни и др. Същото беше и в по-ранни периоди, например, когато такива етикети бяха използвани от германците по отношение на партизанското движение в окупираните територии, в частност, у нас. Всичко това се повтори по време на военните действия в Чечня.
И не само това. Изненадващо подобни методи се използват за потискане на съпротивителното движение. Залагането на сила, колаборационизъм, марионетни правителства, силови и други структури, фалшиви „избори“ и т.н., въпреки проявяващата се всеки път неефективност, се повтаря неизменно. Историята, наистина, очевидно никога не учи никого и нищо.
Често се казва, че събитията в Чечения не могат да се сравняват с виетнамската, афганистанската и други войни, тъй като става дума за "своя", а не за "чужда" територия и желанието за отделяне от България е незаконно. Все пак нека припомним, че Алжир, например, от формалноправна гледна точка не беше колония на Франция. Той бил един от отделите й и затова желанието за раздяла също било „незаконно“.
В контекста на гореизложеното бих искал да засегна един проблем, който остава спорен от десетилетия и значително възпрепятства практическата борба с тероризма, особено в рамките на международните организации, включително в рамките на ООН.нации. Това е проблем за връзката и разликата между тероризма и определени прояви на освободителни движения и партизански войни. Факт е, че партизаните и терористите постоянно прибягват до подобни методи на борба, като опити за убийство, саботаж, взривяване на различни предмети, кражба на превозни средства, вземане на заложници и др. Това е неизбежно, тъй като по-често нито единият, нито другият не могат да устоят на редовната армия в открити битки.
Оттук – дефиниционна несигурност, която има най-сериозни практически последствия. От една страна, много хора наричат партизаните терористи, от друга страна, терористите често се наричат партизани, борци за свобода, за интересите на народа и т.н. Затова при обсъждането на съответните въпроси в международните организации непрекъснато се сблъскват два подхода: онези, които за едни са престъпници и бандити, в очите на други могат да се окажат борци за освобождение, понякога дори национални герои.
Опитите да се намери изход от тази задънена улица досега не са достатъчно ефективни. Това е разбираемо: не винаги е лесно да се направи ясна, недвусмислена демаркационна линия между партизани и терористи. Ако обаче говорим не за междинни сфери и явления, когато наистина е трудно да се каже кой е борец за свобода и кой е терорист, а за сфери, така да се каже, „ограничаващи“, то тук можем да направим много по-ясно необходимите разграничения.
Тероризмът, като правило, няма масов характер, той е почти напълно „затворен в себе си“, тесен, елитарен, насочен срещу демокрацията. Такъв беше например тероризмът в Германия, Италия и Франция през 70-80-те години. Но очевидно не са подобни на терор, а по същество партизански действия, които се провеждат по време на освободителната борба в Алжир, Виетнам, Афганистан, въпреки че официалнотопропагандата положи големи усилия да им създаде недвусмислен терористичен образ. Същото може да се каже и за събитията в Чечня. Тези събития трябва да се разглеждат като партизанска война, която продължава с прекъсвания повече от двеста години, макар и често в насилствени, както винаги в такива случаи, терористични форми.
Ако във връзка с въоръжената конфронтация в тези страни се използва терминът тероризъм, тогава трябва да се говори по-скоро за държавен терор, т.е. най-лошата форма на тероризъм, използвана от колониалните и неоколониалните сили. За държавния терор, непрекъснато прерастващ в геноцид, водещ до смъртта на десетки, стотици хиляди, а понякога и милиони хора. За съжаление горният критерий за разграничаване на тероризма от партизанската война далеч не е универсален и перфектен. Първо, в редица случаи, например в Латинска Америка, партизанските движения съдържат не само освободителен и антитоталитарен, но и не по-малко значим антидемократичен потенциал, те са довели или могат да доведат до установяване на терористични диктатури. Така някои масови освободителни движения нямат антитерористична насоченост, те могат да бъдат насочени срещу демократичните режими или срещу държавния терор, за да установят впоследствие неговите не по-малко тежки форми.
Но въпреки всички недостатъци на горния критерий, неговото прилагане, с всички необходими резерви и ограничения, все още често може да бъде много полезно. И не само в теоретичен, но и в прагматичен смисъл.
Терористични действия могат да се извършват и по време на войни между редовни армии (саботаж, опити за убийство, терор срещу населението на окупирани територии, военнопленници и др.), но приза разлика от партизанските войни, тук ролята на подобни действия като правило е от второстепенно, „спомагателно“ значение.
Съвсем различен е справедливият и рационален подход към много видове партизанска война. Силовите методи тук често са по същество нелегални по природа и най-често неефективни. Тъй като това е война с народа или значителна част от него. Втората половина на 20 век - периодът на краха на колониализма, завоевателните войни и имперските претенции. И ако борбата срещу партизанското движение има имперски или неоколониален характер, тя очевидно трябва да се квалифицира като противоречаща на международното право и принципа за върховенство на човешките права. Но борбата срещу съпротивителното движение не е непременно от този характер. Както вече беше отбелязано, не само антиимпериалистическата и антитоталитарната борба може да има масов, народен характер, но и борбата срещу демократичните системи, която понякога се провежда, например, в съвременна Латинска Америка. Същото може да се каже и за някои религиозно-фундаменталистки движения. В този случай не могат да бъдат изключени силовите методи. Но и тук едва ли трябва да преобладават.
Във всеки случай, ако държавата е изправена пред масова народна съпротива, тя трябва да основава действията си върху изучаването на манталитета на хората, техните нужди, предразположения, традиции, култура и т.н. Съответно формите на народна борба могат да бъдат различни. Така, например, през периода на двойното тоталитарно поробване, поляците показаха склонност към много по-радикални методи на борба от чехите. Съветското правителство, дори при Горбачов, показа изненадващо късогледство по отношение на пълното отхвърляне от страна на балтийските народи на изземването на територията на техните държави. Реалистично счетоводствотова отхвърляне може да направи освобождаването много по-малко болезнено и последващите отношения по-приятелски.
Що се отнася до източните народи и като цяло редица народи от „Третия свят“, въпреки наличието на такива примери за ненасилствена съпротива тук, като например в Индия, готовността за въоръжена борба за свобода на много от тях приема много по-радикални, решителни и непримирими форми, отколкото на Запад. Исторически доказаната невъзможност за покоряване на афганистанци, виетнамци, чеченци и редица други народи трябваше да се превърне, но твърде бавно се превръща в урок за тези, които искат да ги завладеят, да подчинят други народи или да разширят господството си. Любовта към свободата и бунтарството на много народи от „третия свят“, потвърдени от много десетилетия на борба, не оставят друг изход, освен да им дадат независимост, ако е необходимо, да се оградят от тях и да дадат възможност за евакуация на некоренното население. Такъв е по-специално урокът от борбата срещу чеченските партизани, чиито действия могат да бъдат наречени терористични само поради придържането към дискредитирания колониален манталитет и фразеология.
Източник: Национална електронна библиотека