Електронна Европа, Авторска платформа

През 1999 г. Комисията на Европейския съюз стартира програмата eEurope[49], насочена към информатизиране на обединена Европа. За периода от 1999 до 2002г. eEurope реализира редица проекти, които увеличиха обема на онлайн услугите в Европа от 6,5% на 80%.

Планът за действие за е-Европа обхваща 11 области, които са групирани около 3 приоритета:

− Евтин, бърз, сигурен интернет;

− Инвестиции в хората и техните умения;

− Насърчаване на използването на интернет.

а) Евтин, бърз и достъпен интернет:

1) намаляване на таксите за достъп до Интернет чрез стимулиране на конкуренцията;

2) координиране на европейската честотна политика;

3) подкрепа без да се засяга конкуренцията на инфраструктурни проекти.

б) Бърз интернет за изследователи и студенти

1) адекватно финансиране за изследователските аспекти на програмата IST;

2) инсталиране на високоскоростен достъп за сметка на структурните фондове и ЕИБ.

в) Безопасен интернет:

1) насърчаване на използването на "безопасни" технологии;

2) насърчаване на програми с отворен код;

3) координиране на политиката в областта на киберпрестъпността.

г) Европейската младеж в дигиталната ера

1) предоставяне на всички училища, ученици и учители на удобен достъп до Интернет, като се използват, когато е необходимо, структурни фондове;

2) предоставяне на свързани услуги и образователни ресурси чрез програмата IST;

3) компютърно обучение на учители.

1) обучение на работната сила в компютърна грамотност;

2) подкрепа за по-голяма работна мобилност чрез дистанционна работа и работа на непълно работно време;

3) създаване на публични точки за достъпв Интернет.

е) Ангажиране на гражданите в новата икономика

1) политика, насочена към избягване на изключването на отделни граждани от използването на информационни технологии;

4) установяване на процедури за разрешаване на спорове;

5) стимулиране на създаването на СРО.

ж) Ускоряване (развитие) на електронната търговия

2) повишаване на доверието на гражданите в електронната търговия;

3) премахване на правните пречки пред създаването на електронна система за обществени поръчки;

4) осигуряване на съвместимост на данъчната система на Европейския съюз (по отношение на данъка върху добавената стойност) и електронната търговия.

з) Електронно правителство

1) публикуване на важна информация в Интернет;

2) електронен достъп до основни обществени услуги;

3) развитие на технологии с отворен код;

4) използването на електронни подписи в публичния сектор.

i) електронно здравеопазване

1) създаване на електронна инфраструктура за здравни институции;

2) определяне на стандарти за качество за уебсайтове на здравни организации.

й) Разработване на съдържание: стимулиране на растежа на съдържанието и езиковото и културно многообразие в мрежите.

к) Интелигентни транспортни системи

1) създаване на "Единно европейско небе";

2) създаване на план за интелигентен автомобилен транспорт;

3) разработване на подходящи планове за други видове транспорт.

Програмата е-Европа реализира различни проекти в редица страни, насочени към подобряване качеството на услугите за населението и улесняване на достъпа до Интернет. Ето някои от тях:

− Белгия: InterVAT[51] онлайн система за подаване на данък върху добавената стойност;

− Германия: Интернет системапредоставяне на услуги от общинските власти на Бремен.[52] Системата осигурява цялостно изпълнение на 70 различни операции, които са сред „най-важните събития“ в живота на човек (раждане, смърт, брак и др.);

− Обединено кралство: широколентова мрежа London Grid for Learning (LGfL), създадена да обслужва всички средни и основни училища в града;

− Инициативата NetD@ys Europe[53], управлявана от Генералната дирекция на Комисията за образование и култура на Европейския съюз, има за цел да насърчи новите медии в работата с младежта и културата. През 2001 г. в европейския сайт Netd@ys са регистрирани над 300 проекта, подадени от образователни институции (47%), културни институции (17%), местни власти (7%), частни фирми (5%), както и министерства, асоциации и международни организации (24%);

− Швеция: програма за персонални компютри за служители, съгласно която работодателите, които предоставят персонални компютри за служителите, които да използват у дома, са освободени от данъчни санкции;

− Германия: Инициатива за партньорство D21 за свързване на по-голямата част от немските училища към интернет чрез връзки с производителност поне на ISDN линии. Програмата Connectivity се финансира от частни предприятия като Deutsche Telekom и AOL Europe, а 2000 доброволци помогнаха за обучението на ученици и учители в Интернет и използването на информационни технологии.

Процесът на установяване на електронно правителство се наблюдава от Европейския съюз чрез редовни проучвания, наречени „Benchmarking eEurope“ [54], обхващащи 10 000 доставчици на общи услуги в 20сектори на всички 15 държави-членки на ЕС, както и на Исландия, Норвегия и Швейцария.

Въз основа на получените резултати могат да се направят следните основни изводи:

- Днес има признаци, че проникването на интернет в Европейския съюз може да се стабилизира на по-ниско ниво, отколкото в САЩ. Ето защо трябва да се обърне повече внимание на алтернативни платформи като мобилни устройства и цифрова телевизия.

− Електронната търговия се разраства, но много по-бавно от очакваното. Изглежда, че само големи компании се занимават с това. Необходими са спешни изследвания за идентифициране на бариерите пред електронната търговия.

− Широколентовият достъп се развива бавно и потребителите обикновено са ограничени само до две платформи.

− Много държави-членки на ЕС изостават много; разликите в използването на интернет и широколентовия достъп отразяват разделението на ЕС на север и юг. Структурните фондове и регионалните индикатори отчитат този аспект на информационното общество. За да се стимулира достъпът до широколентови мрежи и да се възползват от предимствата на електронната икономика, трябва да се запази инвестиционната подкрепа.

− Участващите страни постигнаха голям напредък в осигуряването на достъп до интернет на училищата. Ефективното използване на Интернет в училищата обаче тепърва започва. Необходимо е да се премине към широколентов достъп, да се увеличи броят на свързаните компютри за учениците и да се обърне повече внимание на използването на Интернет за образователни цели.

− нарастващи опасения за сигурността; решението на Съвета на Европа за създаване на Европейска комисия по киберсигурност трябва бързо да бъде изпълнено.

− Повишенаброят на хората, които използват компютри в работата си, но много от тях не са получили официално обучение. Необходимо е да се увеличи броят на обучителните програми и да се даде възможност на работниците да придобият компютърни умения.

− Беше постигнат значителен напредък в използването на интернет от лекарите. Онлайн здравната информация е много търсена. Въвеждането на критерии за качество на уеб сайтовете, предоставящи информация на медицинска тематика, и наблюдението на тяхното съответствие ще повиши доверието на потребителите и ще увеличи броя на уеб ресурсите в областта на здравеопазването.

Като цяло програмата за действие e-Europe беше успешна и допринесе за факта, че много повече хора и компании вече са свързани с мрежата, отколкото първоначално беше планирано. Резултатите от изследването показват, че развитието на информационните технологии и разпространението на интернет могат да се извършват с бързи темпове, но преструктурирането на обществото отнема много повече време. Това изисква организационни промени, промени в отношението на хората към програмата и поведението на потребителите, модернизиране на законовите разпоредби и вземането на решения на политическо ниво.

Програмата включва четири различни, но взаимосвързани механизма. Първо, политически мерки за преглед и адаптиране на законодателството на национално и европейско ниво:

− приемане на законодателни актове, които не възпрепятстват развитието на нови услуги;

− укрепване на конкурентоспособността и оперативната съвместимост на мрежите;

− подобряване на достъпа до голямо разнообразие от мрежи;

На второ място, е-Европа ще улесни обмена на опит въз основа на най-добри практики и пилотни проекти и учене от неуспехите. Ще бъдат стартирани проекти за ускоряване на идентифицирането на найобещаващи изследователски области за приложения и инфраструктура.

Трето, отговорите на политиките ще бъдат наблюдавани и ще се обръща повече внимание на това как се постигат целите и укрепването на политиките в подкрепа на тези цели.

Четвърто, цялостната координация на политическите действия ще доведе до успешно съвместно решаване на поставените задачи. Ръководната група ще подготви цялостен преглед на политическите развития, който ще улесни добрия обмен на информация между националните и европейските политици и частния сектор. Групата ще помогне на страните кандидатки да участват в този процес възможно най-скоро.

Програмата e-Europe идентифицира области, в които публичната политика може да бъде наистина ефективна и следователно се фокусира върху ограничен набор от действия в приоритетни области. Някои от основните задачи са:

− предоставяне на интерактивни публични услуги, достъпни за всички и на основата на множество платформи[56];

− предоставяне на здравни услуги онлайн;

− премахване на бариерите пред разгръщането на широколентови мрежи;

− преразглеждане на законодателството, засягащо електронния бизнес;

− Създаване на специална комисия по киберсигурност.