Емпиризъм
Емпиризмът не изключва значението на сетивното възприятие за процеса на познание, но настоява за тясна връзка на чувствата и разума. Тази философска концепция вижда основата на знанието и критерия за истина в опита.
êФрансис Бейкън (1561-1626) —английски философ, основател на емпиризма.
êДжон Лок (1632-1704) —английски философ.
Отхвърляйки гледната точка за вродените идеи, Лок вярваше, че черпим цялото си знание от опит, усещания. Хората не се раждат с готови идеи. Главата на новороденото е "чиста дъска", върху която животът чертае своите модели - знания. Лок твърди, че ако идеите са вродени, те биха били известни както на дете, така и на възрастен, както на идиот, така и на нормален човек. „Няма нищо в ума, което преди това да не е било в сетивата“, е основната теза на Лок. Усещанията се получават в резултат на въздействието на външни неща върху нашите сетивни органи. Това е външното преживяване. Вътрешният опит (рефлексия) е наблюдението на ума върху неговата дейност и начините на нейното проявление. Но Лок все пак признава, че известна спонтанна сила е присъща на ума, независима от опита, че рефлексията, в допълнение към външния опит, генерира идеи за съществуване, време, число. Отричайки вродените идеи като извънекспериментално и предекспериментално знание, Лок призна наличието в ума на определени наклонности или предразположение към определена дейност.
Той отделя три вида знания: първоначално (сетивно, пряко), даващо знание за отделни неща; демонстративно знание чрез извод, например чрез сравнение и връзка на понятия; най-висшият вид е интуитивното познание, тоест пряка оценка от ума на съответствието и несъответствието на идеите една с друга.
êДжордж Бъркли (1685-1753) —най-значимиятпредставител на английския емпиризъм.
Бъркли смята, че съществуването на вторични и първични качества на обектите се дължи на нашето възприятие. Той вярваше, че всички качества на обектите са вторични, вярвайки, че първичните качества имат същия характер като вторичните, тъй като такива качества като разширението не са обективни, а зависят от нашето възприятие, съзнание. Следователно размерът на обектите не е нещо обективно, а се определя от факта, че обектът ни изглежда голям или малък. С други думи, размерът на обектите е резултат от нашето експериментално заключение, което се основава на сетивата.
Бъркли разсъждава по същия начин, когато разглежда концепцията за материята. Той вярваше, че съществуването на абстрактни общи идеи е невъзможно, тъй като когато възприемаме в ума си, възниква конкретно впечатление, специфичен образ, но не може да има обща идея. Ако възприемаме триъгълник, то това е конкретен триъгълник, а не някакъв абстрактен, който няма конкретни характеристики. По същия начин, според Бъркли, е невъзможно да се формират абстрактни общи идеи за човека, движението и т.н.
Така той не призна съществуването на концепцията за материята като абстрактна идея, материята като такава.
От тези аргументи той премина към отричането на обективното съществуване на нещата. Тъй като съществуването на качествата на нещата се дължи на нашето възприятие, а субстанцията е носител на свойства, качества, това означава, че всички неща и предмети от околния свят, които се образуват от свойства, са само възприятия на нашите сетива. За Бъркли "да бъдеш означава да бъдеш възприеман" (esse est percipi).
Бъркли също твърди, че нещата продължават да съществуват поради факта, че в момента, в който не ги възприемаме, те се възприемат отдруг мъж. И така, Бъркли, от една страна, твърди, че нещата или идеите, според неговата терминология, не съществуват, от друга страна, че те продължават да съществуват в нашата мисъл.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: