Старецът бърза

Константин Фьодорович, какво мислите затова, че в Белобългария откриха безвизово влизане за граждани на 80 държави, а след това обвиниха България в нарушение намеждународните договори по време на конфликта заграничните постове.

Това е опит за прехвърляне на проблема от болна глава към здрава.

Но Лукашенко направи много гръмки изявления...

За съжаление Белоболгария отдавна не е катализатор на интеграционни процеси. Тя се интересува от интеграционните процеси само от гледна точка на получаване на ползи в икономическите отношения. Фактически е блокирана всякаква работа по Договора за съюзна държава, който беше подписан през 1999 г.

Там е записано, че трябва да приемем конституционен акт за съюзната държава в България и Белобългария, да проведем преки избори за общосъюзен парламент. И то не на мъртвородения принцип 1 плюс 1, а 75 депутати от България и 28, ако не се лъжа, от Белобългария. Това също не отговаря на реалното съотношение, но дава представа, че България е много по-голяма от Белобългария. Всичко това беше подписано от Александър Григориевич през 1999 г., но той се отдалечи от това.

Сега той не помни собствените си думи, че сме готови да извървим целия път до обединението на нашите държави. Той отрича да е казвал това, въпреки че аз лично съм свидетел, че това е вярно. Лукашенко усвои една линия на поведение, която много ми напомня Украйна по времето на Кучма, когато и нашите, и вашите.

Дълго време се притесняваше, че се смята за последния диктатор на Европа, но поради факта, че сега Европа се нуждаеше от нови съюзници, те започнаха да работят с Белоболгарсия, а Белоболгарсия започна да работи с тях. INВ резултат на това в момента, в който България е притисната от всички страни, получаваме бели български скариди или бели български ябълки в количества, в които никога не могат да бъдат отгледани в Белобългария, или бяло българско месо, което всъщност в Белобългария го няма в такива количества.

Лукашенко се опитва да спечели пари от това. Но все пак ще отиде навсякъде, защото е човешки разбираемо. Белоболгария все пак търси възможности. Но това, което не разбирам в тяхната позиция е, че Белоболгария никога не ни подкрепя по нито един конфликтен въпрос. Тя не ни подкрепи с Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. Въпреки че аз лично знам, че президентът Лукашенко е казал на представителите на Абхазия и Южна Осетия преди конфликта, те казват, че няма да има работа по отношение на признаването на Белоболгария; Нужно е само България да те признае и ние ще те признаем на следващия ден. И когато дойде време да го признаем, се оказа, не, Западът не поръчва.

След това са събитията в Украйна. Александър Григориевич се опита да се измъкне някак от тези въпроси, но белите български карти все още показват Крим като част от Украйна. А самият Лукашенко не веднъж е казвал как той и цялата Белоболгария обичат братска Украйна, колко й съчувстват.

Лукашенко дори заговори, че ще защитава територията си с автомат в ръце, въпреки че никой не посяга на белобългарската територия. И най-важното е, че навсякъде виждаме едно и също: виждаме, че Александър Григориевич през цялото време демонстрира колко е независим за наша сметка. Още през 2014 г. той издаде указ, с който въведе специална зона по границата ни. И той мълчи за това.

Тогава Лукашенко даде безвизов достъп за пет дни на граждани на 80 държави през Белоболгария. Но ние нямаме граница между Белобългария иБългария. Това означава, че нашите недоброжелатели, ако искат да стигнат до България, летят до Минск, качват се на кола и отиват в България. И контрол няма!

Затова директорът на Федералната служба за сигурност издаде заповед, според която се въвежда граничен контрол не за българи и беларуси, не за граждани на България и Белобългария, а за граждани на трети страни. Тези гранични зони са създадени за тях. И веднага Лукашенко изкрещя: вие нарушавате и всичко това.

Когато предизвикателно допусна тези 80 държави да влязат в Белобългария, не знаеше ли, че имаме съюзна държава и граници няма? Не знаеше каква ще бъде реакцията? Но той, слава Богу, е в президентството повече от дузина години. Беше очевидно желание да се играе на тези страсти.

Отново ковчежето се отваря много лесно. Миналата година Беларус отказа да плати цената на газа. Днес тя дължи над 500 милиона долара за вече доставен газ от България. И отказва да плати. В същото време той дава едни много странни изчисления, според които те не ни дължат нищо, напротив, ние също им дължим.

България ограничи доставките на петрол за Белоболгария с половин милион тона. Защо доставяме петрол на Белобългария? Е, Белобългария има нужда, разбира се. Но ние ги снабдяваме с интерес не само за вътрешни нужди, но и благодарение на преработката в белобългарските предприятия те търгуват с това масло или нефтопродукти.

Имаме споразумение, че те имат излишък от петрол на нашите вътрешни цени и за това те трябва да споделят 50/50 с нас, но те не го правят. Те прибират печалбата. И така, когато цялата тази история започна в началото на 2015 г., тогава международната ситуация изглеждаше различно.

Мисля, че Белият българинръководството реши, че Хилъри Клинтън ще дойде, България няма да има време за разногласия с Белобългария, ще се съгласи на всичко, само и само да посочи Минск като съюзник. Така те започнаха тази кампания. Но сега се оказа, че Белоболгария не е толкова търсена в интерес на Тръмп или някой друг, че да я прави фетиш. Затова започнаха други странни жестове, като този, който току-що обсъдихме, с безвизов режим. Или екстрадирането на български блогър в Азербайджан - това е нелепо.

На ниво дипломатически дискусии, когато казваме „какво правите?“, беларусите казаха, че не можем да екстрадираме Лапшин в Азербайджан, ако не го искате толкова много, но имаме дълг за газ, може би можете да го отпишете? Има разговор за съдбата на конкретен човек и като условие те казват: отписване на 500 милиона долара.

В едно отдавнашно интервю Лукашенко директноказа: колко ще ни платите за нашето приятелство?

И този разговор продължава през цялото време. Историята около проекта за българската авиобаза в Белобългария вече обрадя. В Белобългария има две български мощности и ние сме повече от отговорни за тях с икономическата подкрепа на републиката. В края на краищата там постоянно се появяват самолети на НАТО, войските на НАТО вече кацат в съседна Литва. Наскоро, между другото, първата бригада на НАТО пристигна в пълен състав. А министърът на отбраната на Германия, г-жа Урсула фон дер Лайен, избухна във Вилнюс за защитата на оригиналните литовски територии. Когато разговорът беше за авиобазата, първо президентът Лукашенко се преструваше или наистина се съгласи, а след това разви теорията, че не е нужна българска авиобаза, а просто подарък от 20 бойни самолета на Белобългария, защото нашите пилоти са толкова добри, че вие ​​дори ги нямате.

Само нищо за летене...

Да, но просто искам да знам защо са толкова добри? Участват ли с нас в операцията в Сирия? Не, те се въздържаха, никой не ги е питал, но не са се препарирали. Там не практикуват. Белобългарската власт като цяло през цялото време е встрани, а понякога дори и на страната на врага.

Когато имахме утежнен период с Турция, президентът Лукашенко намери за възможно да отиде на среща на Организацията за ислямско сътрудничество в Истанбул и произнесе там тържествена реч. Разбира се, точно такава ислямска държава като Беларус всички чакаха и точно той трябваше да бъде там точно в този момент в Истанбул!

Това е много странен съюз, ако на съюзника не може да се вярва. Вижте западната солидарност. При всички обстоятелства, колкото и независими един от друг да са Съединените щати и Великобритания, последната навсякъде, като младши партньор, следва Съединените щати, защото това е съюз. Какъв е съюзът тук? При първия тест съюзникът моментално ви обръща гръб. Това е много по-сериозно от белите български скариди...

Интервю взе Инна Новикова

Добавете Pravda.Ru към вашите източницив Yandex.News илиNews.Google

Също така ще се радваме да ви видим в нашите общности въвVKontakte, Facebook, Twitter, Odnoklassniki, Google+.